Тази сутрин съвсем случайно - но дали, впрочем, изобщо има случайни неща в живота ни?! - попаднах на клипче, в което се съдържаше откъс от лекция на руския богослов (да го наречем така) или проповедник, именно, на дякон Андрей Кураев. Макар да съм чел някои неща, написани от него, не бях го слушал до този момент. Впечатлението ми беше така силно, че намерих всички клипчета (цялата поредица), реконструирах по този начин цялата му лекция, която сложих в своя блог за философия, наречен СВОБОДНА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ. Ето линк към тази публикация: Една интересна лекция на Андрей Кураев.Признавам си, че даже лично за мен, дето откак се зная се занимавам с философия, лекцията на дякон Кураев беше не само много интересна, но и научих от нея доста неща. Да слушаш как говори един мислещ човек е истински празник, пиршество на духа. Невероятно силно духовно удоволствие преживях, слушайки този руски мислител. Смятам, че всеки човек, ако се вслуша в разказваното от него, няма изобщо да съжалява, че си е загубил времето; напротив, спечелил го е.
Това е магията на истинското философстване, което за мнозина е нещо досадно, ала ако успеят да победят този предразсъдък, дължащ се на мързела да се мисли, след това много ще постигнат - и много ще разберат. Ще придобият нещо безкрайно ценно, което иначе по никой начин не може да се придобие.
А иначе езикът, разбира се, е проблем, особено за тия, за които всъщност слагам тази лекция: дякон Кураев говори на руски. Да говореше на английски в днешно време вероятно повече млади хора щяха да го разберат, но той, за жалост, говори на руски. Много близък до нашия език, но с който ако не си се занимавал - учил, чел, слушал - изглежда нищо няма да разбереш - освен отделни думи, звучащи като нашите. Но пък ако от неразбирането, дължащо се на непознаването на езика, се появява една допълнителна загадъчност или тайнственост, която се прибавя към оная, дължащата се на особеностите на философското говорене, то в резултат, предполагам, ще се засили ефекта на тайнственост, който пък подбужда към самостоятелно осмисляне; така че, струва ми се, и ония, които не съвсем разбират езика, биха получили много ако се вслушат в лекцията, която сега ви предлагам.
Приятно слушане! И приятни размисли. Ако желаете, бихме могли да поговорим върху чутото. Ако някой ме попита нещо, ако поиска разяснения, с удоволствие ще му ги дам. И ще му дам тия разяснения на български. Можем да поразговоряме по итя големи теми. Само известно желание се иска от ваша страна. От моя желанието да разговарям винаги е налице.
Аз, не зная дали сте го забелязали, съм диалогичен човек. Винаги отправям предизвикателства за разговори, за дискусии, за обсъждания. А в резултат срещам общо взето все един и същ "отговор": тишина, мълчание, недоумение, глухо и тъпо, сякаш е животинско, роптаене. Живеем, не зная дали сте го констатирали, в отчайващо монологична среда. Всеки нещо си мърмори под носа, оплаква се, ала никой никого за нищо не слуша - и не му пука за това какво казва или какво мисли; за общ разговор, т.е. за разбиране на гледната точка на другия човек, сме сякаш съвсем неспособни. Ужасно е да се живее в такава монологична среда от мърморковци. Философията много може да помогне за отстраняването на този страшен недъг.
Ето един пример вчера, след като поканих мнозина да кажат нещо, в отговор получих, както обикновено, пълна тишина: Възможно ли е да създадем "блогърска телевизия", в която да участват неудобните за официалните медии журналисти и анализатори?. Изобщо не се учудвам от този резултат; напротив, ще се учудя ако се породи дискусия, а че се мълчи изобщо не е за чудене. То си е норма из нашите предели...
(Забележка: А ето нещо наистина интересно: МИСИОНЕРСКИ ПОРТАЛ НА ДЯКОН АНДРЕЙ КУРАЕВ. Поровете се там, много неща ще научите. Аз лично си слагам тази находка в моя списък от интересни блогове и сайтове. И често ще ходя там. С този Кураев, установявам, сме родствени души. Намерих си най-сетне един истински духовен приятел в интернет. Не в българския, разбира се, но това е очаквано...)
Няма коментари:
Публикуване на коментар