Вчера ми се обади по телефона един стар, пък макар и все още само "виртуален" приятел - не сме се срещали до този момент на живо, а се знаем от години! - чието име е Петър Каменов; той е от гр. Монтана (не от американския щат Монтана, а от града Монтана в Северозападна България). Та той ми съобщи, че е превел по банков път сумата от 100 лева за издаване на четвъртата книжка на списание ИДЕИ. "Толкова мога да отделя, толкова давам!", каза този скромен човек, пенсионер, който на няколко пъти ме е подкрепял не само морално и човешки. Какво да каже човек в случая?Трогателно е. Рядък човек, друго не мога да кажа. Обаче на мен лично вече ми е крайно неудобно тъкмо той редовно да дава пари за списанието (на два пъти даде все по 100 лв., за предишните, за излезлите вече книжки). И, струва ми се, на два пъти даде също по 100 лева за две мои книги, излезли с пари на благородни хора като него: Страстите и бесовете български и Изворите на живота. С него се запознахме благодарение на блога, и то по политически причини, тъй да се рече: и той като мен е твърд и страстен поддръжник на ДСБ и на Иван Костов. Впрочем, ето още един случай в тази връзка; един "спонсор" от Америка, който искаше да даде пари за книгата "Страстите и бесовете български", като разбра, че в нея е писано положително за Костов, мигом се изпари в пространството и изчезна. Разни хора, разни идеали. Май не трябваше да казвам това за Костов, щото колко ли потенциални "спонсори" ще се разкандърдисат като прочетат тия думи?!
Неудобно ми е комай само той да дава, а пък на него му е неудобно да чете в блога постоянни призиви да се подкрепи списанието, на които никой, наистина тоя път никой, не откликва. Ето, знаейки това, на мен пък ми е крайно неудобно от Петър: щото се оказва, че моите призиви сякаш само него "шантажират", щото той не може да не даде, той е тъкмо като мен; всичко каквото има би дал за "каузата", за идеята.
Та сега тия дни се чудя как да му се отблагодарявам на този човек, какво да му подаря пък аз? Книги много съм му давал, а друго комай нямам. Той, впрочем, снабди градската библиотека на Монтана с много мои книги; много мои книги, които съм му пращал, пък подари на свои приятели. Така че в Монтана, пък и в селата около нея много хора са чели и книгите ми, и списанието. А нещо друго да му подаря като знак за благодарност нямам - и не се сещам. Мога за момента да кажа само това: благодаря ти за подкрепата, приятелю!
Впрочем, ако имаше повечко Петър Каменовци във всеки български град или село, България отдавна щеше да е съвсем друга. Рядкост са тия хора, за жалост. Е, възможно е пък да има много такива хора из Българско, само дето не се знаем. Все още не се знаем.
Като говорихме по телефона стана дума за ракия - то няма начин когато приятели разговарят в този сезон да не се пророни и дума за ракия и за салатка от домати. Та в тази връзка той ми каза, че по-хубава ракия от неговата просто не можело да има. Голям майстор бил. Вярвам му. Но въпреки това такова нещо е хубаво да се провери в най-скоро време. Ала кога ли ще ми се открие път към Монтана никой не знае...
Няма коментари:
Публикуване на коментар