Днес поличих интересно писмо, касаещо ситуацията около моите инициативи: блогът, списание ИДЕИ, ЦЕНТЪРЪТ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА, книгите, които към написал и издал, ГРАЖДАНСКИЯТ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, в-к ГРАЖДАНИНЪ. Не мога без съгласието на автора да публикувам неговото писмо, но пък моя отговор мога да го публикувам сега, а пък ако той разреши, утре ще публикувам неговото твърде интересно писмо. Ето какво му отвърнах тази сутрин:Здравейте, г-н Г.,
Много Ви благодаря за интересното становище, което наистина много ме подпомага за да си дам сметка за реалната ситуация в сферата на това, което правя. Аз много съм се питал къде ми е грешката, та нещата не вървят както би следвало, но все не откривах причината, Вие ме насочвате да мисля във вярната посока по този проблем. Ще се постарая да осмисля нещата по-цялостно и най-вече да си направя нужните изводи за промяна на стратегията и на тактиката си.
Напълно сте прав, че би следвало да публикувам седмично много по-малко текстове, за да могат да бъдат осмислени и коментирани на спокойствие. И за да привлекат известен интерес. Не зная защо Ви се струва, че пиша на "висок стил", аз се опитвам да пиша съвсем популярно, но вероятно впечатлението Ви е напълно вярно. Трябва да се науча да стана успешен продавач на идеи, за момента идеите ("продукта") са налице, ала купувачи съвсем няма. Тоя продукт, именно идеите, у нас по начало не върви, но трябва нещо да се измисли, за да може да почне да се пласира. Щото публиката (купувачите) са привикнали да оценяват идеите като нещо съвсем ненужно, а това съвсем не е така.
Разбира се, моя блог е насочен предимно към младите, би следвало да поставям и специфични за тази аудитория проблеми, правил съм го, и ще продължа да го правя. Ако обаче ми се наложи да избирам между популярност и стойностност, никога не бих избрал първото, жертвайки второто. По начало във всички епохи философските идеи не са се ползвали с особена популярност, това важи най-много за по-близките епохи, а пък за бездуховни нации като нашата това обстоятелство, а именно, че ценностите и идеите съвсем не се пласират сред широката публика, е характерно в максимална степен. Едва ли може да се обърне ситуацията в полза на идеите и ценностите, т.е. едва ли философ като мен ще може да стане успешен конкурент на Азиса и пр. в съблазняването на публиката; пък и аз сам не ща мои фенове да ми станат почитатели на Азиса, щото жертвата, която трябва да направя за да се случи това, е прекомерна и не ми е по силите.
Философията винаги е била нещо елитарно, моята идея, за която работя от десетилетия, е философията да проговори на обикновен човешки език, да казва разбираеми за мнозинството неща, но ето, че за Вас, оказва се, това мое намерение си е останало неразбрано и нереализирано. Вероятно има предел в осъществимостта на някои неща, но ще опитаме да го преместим поне малко в посока на по-широката възприемаемост на философските идеи и ценности. В тази връзка много ще ми е интересно как ще възприемете книгата ми ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, която по мое намерение би следвало да може да се чете от всеки, и за мен е много важно да разбера степента, в която съм постигнал това.А пък за това, че текстовете ми са пропити и прогизнали от песимизъм, вероятно сте напълно прав, и тук е възела на проблема изглежда, макар че аз лично не се възприемам като краен песимист; но на Вас така Ви е прозвучало, така сте го възприели и почувствали, което е нормално. В много отношения съм оптимист и други хора пък са ми казвали, че съм безнадежден оптимист, подхвърляли са ми забележки от рода "Ей, ти кога ще порастеш най-сетне?!" и пр. Струва ми се, че човек трябва да е позитивно настроен, но да не е непременно вятърничав оптимист, щото все пак следва да сме на първо място реалисти. И като самата реалност не дава големи основания за оптимизъм, тогава как да сме оптимисти при това положение?
В историята песимизмът винаги е бил по-задълбочената, по-философската нагласа, щото философията винаги има по-големи изисквания към съществуващото, а пък нефилософски мислещите хора сякаш са били склонни повече към някакъв безпочвен оптимизъм. Както и да е де, ние, хората, слава Богу, сме различни и така трябва да си остане, а пък да се месим в интимните душевни нагласи на този или онзи изглежда не е позволено.
Та това е в общи линии на пръв поглед моята реакция. Благодаря Ви за откровения коментар, за мен той е много полезен и ме провокира да търся промяна в стратегията и тактиката на поведението си. Ще се постарая да внеса корекции в тематиката на блога, да видим как ще се възприеме промяната.
Разбира се, не очаквам, пък и не се старая да бъда харесван от всички или пък не ме блазни някаква външна популярност, не това е главното при заниманията и намеренията на философите. На мен ми се струва, че нищо не пречи да дам публичност на нашата обмяна на мнения в блога, ако сте съгласен, бихме могли да публикуваме тия писма там, за да се види как ще реагират хората, макар че сега периодът не е благоприятстващ за подобни сериозни дискусии. Като начало ще публикувам моя отговор, а ако сте съгласен, пишете ми, ще публикувам после и Вашето толкова важно за мен писмо.
С поздрав: Ангел Грънчаров
Търсете хартиения вариант на най-новото списание навсякъде, в книжарници, по репове, в книжни борси и пр., където се сетите, за да принудим някак книжарите и търговците на едро да си свършат работата - и да го доставят на неговите читатели. ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на списание ИДЕИ
Още информация: Развитие на идеята за списание ИДЕИ
Представяне на новото философско списание ИДЕИ по ПО-тв
Абонамент за 2010 година
Няма коментари:
Публикуване на коментар