СТРАНАТА НА НАЙ-ЛОШИТЕ И НА НАЙ-ДОБРИТЕ РАБОТОДАТЕЛИ
За всичко в България може да се спори – едно само е безспорно: всички наши беди идват от работодателите-частници. Най-лошите на света.
Медиите ни дават всеки ден нови и нови доказателства в подкрепа на този тъжен извод. Българският работодател, наречен презрително фирмаджия, не плаща осигуровки, застраховки, премии, 13 и 14 заплата. Често бави и месечните заплати.
Този алчен работодател тероризира своите наемни работници, кара ги да идват навреме на работа, следи разговорите им по служебните телефони и не им дава да пушат на работното място.
Българският работодател пуска в отпуска само срещу молба и не дава гювеч. На всичкото отгоре той иска тировете му да работят и в петък, и в събота и в неделя, за да извлече по-бързи печалби. За да си купи яхта, вероятно, а не за да увеличи заплатите.
По този начин той задръства шосетата с товарните си коли и затруднява движението към морето на тези честни трудови хора, които са избягали от работа още в петък на обед.
Затова пък българският работодател от бюджетния сектор е най-добрият на света.
Той знае на коя врата да почука, за да осигури заплати, премии, извънреден труд, 13 и 14 заплата, а осигуровките не му са проблем, тъй като тях ги осигурява бюджетът. Той знае как да осигури даже на секретарката си заплата от поне 1200 лева.
Работодателят-държавник създава благоприятен климат на работното място, дава възможност всеки да ползва служебните телефони, колкото си иска, преди официални празници пуска хората си още на обед и ги търси след края на официалните празници не по-рано от обед. Ако е в добро настроение пуска в отпуска на честна дума, а след това плаща натрупаните отпуски.
Ако му намалят бюджета, той излиза на митинг заедно с работниците и пламенно защитава щата, който някой иска да ореже.
Този работодател има само един проблем – че като тръгне в петък за морето, разни тирове на алчни частници се пречкат пред новата му служебната кола.
Остава утешението му, че правителството е на негова страна и това безобразие вече ще бъде спряно.
Автор: Евгений Тодоров
За всичко в България може да се спори – едно само е безспорно: всички наши беди идват от работодателите-частници. Най-лошите на света.
Медиите ни дават всеки ден нови и нови доказателства в подкрепа на този тъжен извод. Българският работодател, наречен презрително фирмаджия, не плаща осигуровки, застраховки, премии, 13 и 14 заплата. Често бави и месечните заплати.
Този алчен работодател тероризира своите наемни работници, кара ги да идват навреме на работа, следи разговорите им по служебните телефони и не им дава да пушат на работното място.
Българският работодател пуска в отпуска само срещу молба и не дава гювеч. На всичкото отгоре той иска тировете му да работят и в петък, и в събота и в неделя, за да извлече по-бързи печалби. За да си купи яхта, вероятно, а не за да увеличи заплатите.
По този начин той задръства шосетата с товарните си коли и затруднява движението към морето на тези честни трудови хора, които са избягали от работа още в петък на обед.
Затова пък българският работодател от бюджетния сектор е най-добрият на света.
Той знае на коя врата да почука, за да осигури заплати, премии, извънреден труд, 13 и 14 заплата, а осигуровките не му са проблем, тъй като тях ги осигурява бюджетът. Той знае как да осигури даже на секретарката си заплата от поне 1200 лева.
Работодателят-държавник създава благоприятен климат на работното място, дава възможност всеки да ползва служебните телефони, колкото си иска, преди официални празници пуска хората си още на обед и ги търси след края на официалните празници не по-рано от обед. Ако е в добро настроение пуска в отпуска на честна дума, а след това плаща натрупаните отпуски.
Ако му намалят бюджета, той излиза на митинг заедно с работниците и пламенно защитава щата, който някой иска да ореже.
Този работодател има само един проблем – че като тръгне в петък за морето, разни тирове на алчни частници се пречкат пред новата му служебната кола.
Остава утешението му, че правителството е на негова страна и това безобразие вече ще бъде спряно.
Автор: Евгений Тодоров
1 коментар:
Много добре и точно казано:))
Публикуване на коментар