Не знам защо смятате, че Бойко не е Господ; някои дори твърдят обратното, именно че Господ понякога си мечтае да е Бойко

Много емоции сред интернетното - не инертното, а интернетното, нека да се чете правилно! - природонаселение предизвика вчерашната ми публикация под заглавието Прекалено откровено и нечувано скандално писмо до Премиера Борисов по случай 15 септември; имаше изказани всякакви, подобаващи за случая мнения и преценки. Да припомня, във визираната публикация моя милост, след като описа плачевната ситуация в родното ни образование, най-нагло се самопредложи за зам.-министър на просветата! Това провокира именно всякакви оценки, което е и оправдано, в което няма нищо чудно.

Но оказа се, че има едно мнение, написано в коментарите, което ми се стори толкова несправедливо и неправдоподобно, че ми се иска да му отделя специално внимание; ето, погледнете, нима може да се мислят, да се пишат и да се говорят толкова неверни, даже абсурдно неправдоподобни, неща:

"Страхувам се обаче, че дори Бойко да е Господ, това назначение е толкова вероятно, колкото и назначаването на Иво Инджев за шеф на БНТ или пиар на Гоце."

Няма начин, понеже съм правдолюбец, подложих на анализ туй парадоксално изказване; ето какво написах на човека, който се е объркал толкова, че да си мисли, че Бойко Борисов, нашият уважаван премиер, не е, представете си, не мога да го произнеса, не е... Господ!!! Та му написах ето тия идещи от дълбините на сърцето ми думи:

Човече, това последното - Иво Инджев като пиар на Гоце - ми прозвуча много свежо, браво за метафората!

Ала иначе не знам защо смятате, че Бойко не е Господ; някои дори твърдят обратното, именно, че Господ понякога си мечтае да е Бойко, да е като Бойко. Аз лично смятам, че няма нещо, което Бойко е пожелал, и то да не е станало.

В това отношение Бойко и Азис много си приличат; нали знаете, че Азиса именно така го представят: "Пред вас е човекът, за който няма нещо, което да е пожелал, и то да не е станало!". Но на мен ми се струва, че има много неща, които Азис е могъл да си поиска, и те не са станали, докато при Бойко е станало даже и онова, което самият той изобщо не го е сънувал.

А какво пък остава за сбъдването на всяко едно негово желание. И то на такова едно тривиално и дребно желание да тури моя милост за зам.-министър на просветата. Така че моля да си вземете думите назад, и да възприемете разумното, истинскот, действителното положение: че ако Бойко пожелае да ме тури зам.-министър на просветата, то това негово желание мълниеносно ще се случи, ще се изпълни.

По това именно се познават боговете - щом си поискат нещо, то мигом се реализира, случва се, изпълнява се. При нас, хората, за разлика от боговете, за да постигнем това, което сме пожелали, трябва много да работим; при боговете не е така, всичко им се сервира един вид на тепсия.

Ето например, Бойко пожела да стане премиер. И стана. Даже тогава, преди изборите, ако си спомняте, си изкълчи крака, играейки футбол, беше, струва ми се, в гипсиран крак, изобщо не можа да обикаля като другите политици на митинги и събрания, стоя си в къщи, и пак спечели изборите, и пак стана Премиер, и пак цялата власт падна като презряла круша в скута му, сиреч, стана и доказа, че е Господ.

Затуй твърдо смятам: начинът, по който Бойко спечели изборите, най-категорично доказва неговата божествена природа. Тъй мисля аз.

Поради което смятам, че все не съм още зам.-министър на просветата по една единствена причина: понеже Премиерът господин Бойко Борисов, не го е пожелал. Какво говоря, на хора като мен, обикновени простосмъртни, трябва да викаме "господин", към наший премиер обаче трябва да се обръщаме иначе, по-скромно и по-правдиво, именно, ето така: "господ Бойко Борисов"...

Добави в Svejo