Защо ние, българите, в мнозинството си се оказахме, за жалост, недостойни за свободата?

Знаменитата руска антикомунистка г-жа Валерия Новодворская в последната си статия за онлайн-списанието «The New Times» под заглавие От перестройки к перезагрузке (От преустройство към презареждане), в която обосновава тезата, че сегашните кагебешници, управляващи путинска Русия, са досущ същите (като "мислене" и поведение), сравнени с кагебешниците от времето на перестройката, пък и преди нея, е написала в заключение един чудесен, съвсем афористичен, сиреч съвършен по мисълта и по формата си откъс; ето го:

Демократическая власть — всего только официант, она выполняет заказ клиента. В августе 1991 года народ выбрал в меню свободу. Нам ее подали, но мы не смогли это блюдо разжевать и переварить. Нынешних официантов с Лубянки наш ресторан должен уволить. Но идет перезагрузка репрессивного аппарата, и чтобы его выключить, придется повторить тот августовский заказ на демократию.

Май ще се наложи да го преведа за по-младите, дето не са учили задължително руски език по 11-16 години, както го е учила навремето моя милост и хората от моето поколение, дето имахме "неописуемото щастие" да бъдем тикани и мляни в месомелачката на комунизма; та ето на български какво казва Новодворская:

Демократичната власт е само келнер, тя изпълнява поръчките на клиента. През август 1991 г. народът избра от менюто свободата. Поднесоха ни я, но ние не можахме това блюдо да го сдъвчем и смелим. Днешните келнери от Лубянка нашият ресторант трябва да ги уволни. Но върви презареждане на репресивния апарат и за да го изключим, ще ни се наложи да повторим същата августовска поръчка за демокрация.

Малко разяснение, пак за младите. В август 1991 година твърдоглавите комунисти и кагебешниците от Политбюро направиха путч (военен преврат) срещу Горбачов и изкараха танковете по улиците на Москва. Тогава руският народ за първи път показа решимост за свобода и гражданите излязоха на улиците, преградиха с телата си пътя на танковете, успяха да ги спрат, а пък Елцин, покачен на един танк, държа пламенна реч пред свободолюбивата част на руски народ, която, оказа се, тогава съвсем не беше малка. Докато трая преврата - два-три дена, не повече - нашите комунисти от БСП бяха притаили дъх и чакаха да видят кои сили ще надделеят в Белокаменната; те пак чакаха, горките, указания от Москва, както и винаги, та досега, са го правили. Разбира се, тайничко си мечтаеха да надделеят най-твърдоглавите комунисти; и в тишината на притаеното чакане нашите родни комунисти от БСП си точеха ножовете, та пак да се развихрят в клането на демократите, както е било след 9 септември 1944 г.

Да ама не, превратът в Москва не успя, а пък нашите комунисти посърнаха и се примириха с демокрацията. Разбира се, в следващите години направиха такива мерзости, конспирации, заговори, така се вихриха в лъжите, кражбите и пр., че ето, нашата демокрация сега също е в окаяно положение, почти както е и в Русия (ние с бесни темпове вървим към това да стигнем руснаците в туй отношение). Хрисимият сега Гоце тогава беше един от водачите на най-дебелоглавите комунисти (то пък има ли изобщо "тънкоглави" комунисти?!) в техните разбойничества, ала сега, милият, вече е "демократ", даже е "социален демократ", да се чуди и мае човек на метаморфозите на тоя лъжльо (който, впрочем, също е кадър на ДС, сиреч, на руското КГБ, и от Москва още си получава заповедите!).

Такива ми ти работи, а пък "Лубянка" за ония, които не знаят, ще кажа, че е площадът, на който е поместена огромната зловеща сграда на КГБ в СССР, сега наречено ФСБ на Русия. Путин е проверен и доверен кадър на Лубянка, а пък хората на Лубянка съставят днешната "демократична" власт на Русия; у нас пък някогашните милиционери и също така ченгетата от ДС, къде без тях, са гръбнакът на българската "демокрация".

Милата Новодворская, всяка сутрин й се възхищавам на духовната сила и воля, четейки статиите или слушайки изявленията й в нейния блог; неуморна е в битката срещу комунизма тази велика жена! Ако имаше още поне няколко такива силни жени като нея, Русия щеше да е съвсем друга, убеден съм в това. За пояснение: в Русия е станало така, че женският елемент, кой знае защо, е водещият; даже на Путин, сигурен съм в това, му дърпа юздите жена му, както на Лужков също му дърпа юздите жена му и пр. (Да не говорим за Екатерина Велика и пр.) За разлика от Русия, дето барем жените им са комай на мястото си, у нас и мъжете, и жените, в мнозинството си, не струват и са еднакво апатични и слаби (говоря като воля за свобода, като отдаденост на битката за свобода).

Та Новодворская е съвсем права като казва, че руснаците, като им подали свободата на тепсия (почти същото казва тя както го е казал Левски, което е много показателно!), не могли да я раздъвчат, видяло им се жилаво туй ястие, и малко по малко го изплюха като ненужно, като "неставащо за ядене". Ний, българите, сторихме досущ същото: мнозинството подъвка, подъвка "мръвката на свободата", ама тя му се видя жилава и противна, и я изплю; не само се отказа от нея, ами почнаха и да я проклинат. Днес мнозинството от българите дълбоко в душите си смятат, че главна виновница за това, че "благоденствието" от ерата на комунизма беше развалено, е тъкмо свободата. И затова я мразят всеотдайно, от "душа и сърце", щото, уви, много са увредените от комунизма у нас - у нас, пък и в Русия. Аз такива ги наричам "комуноиди", щото те не заслужават името човеци...

А пък всичко онова из нашите среди, от възторжените хора със светнали лица, дето бяхме на първите седесарски митинги, т.е. от всичко онова, що беше истински влюбено в свободата, мнозина постъпиха съвсем мъдро, като напуснаха България, изцопаха от това блато и тресавище - и отидоха да си търсят късмета из други, свободни страни, в страните на свободни хора. И тук такива, дето още обичаме свободата и ще я обичаме докато сме живи, останахме комай само аз, Иван Костов, Иво Инджев, кой друг?! Г-н Тимев от едно ямболско село, г-н Каменов от Монтана, г-н Ганчев от Русе... кой друг?! Е, има и още неколцина други, всички привърженици на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ сме все такива, но сме толкова малко, че кажи-речи вече се знаем и по име.

Но народ, който в мнозинството си се е отказал от свободата и я проклина, вместо да я благославя и да се радва на плодовете й, е малодушен и обречен народ; и такъв народ сам себе си осъжда на вечна бедност и на вечно недостойнство. Докато не си преразгледаме отношението към свободата, добро няма да видим - тази е моята диагноза, която повтарям вече от поне 20 години. А пък враговете на свободата - комунистите, кагебешниците, "мутро-капиталистите" ни с ченгесарски генезис - ще ликуват и ще продължават да си развяват байрака така, както ликуваха и си го развяваха във всичките тия съдбовни за бъдещето ни години.

В които ние, българите, в мнозинството си, се оказахме, за жалост, недостойни за свободата, щото явно това мнозинство така е обикнало робството, че свободата му се вижда съвсем неприятна, "вятърничава", рискована, неподходяща за "дъвчене", горчива и каква ли не още...

Та - да завърша вече - и на мен, подобно на Новодворская, ми се иска да запитам: дами и господа, драги ми българи, ще доживеем ли момента, в който и ний, българите, да повторим онази своя поръчка за свобода, онази своя поръчка за демокрация?! Която дадохме, да речем, на 14 декември 1989 г., когато разяреният от наглостта на комунистите народ обкръжи Парламента и беше готов да им гризне гръкляните, щото тая тяхна наглост не се търпеше вече. Или като 10 януари 1997 година, когато също показахме воля и твърдост за свобода и излязохме на улиците толкова много хора, че накарахме комунистите, начело с вожда им Гоце Първанов, да треперят като есенно листо на силен вятър. Ще се повторят ли тия велики мигове, в които се показахме достоен и силен народ, съставен все от смели индивиди, готови да вземат в ръцете си своето бъдеще и съдба?!

Не знам какво да кажа още. Само се питам, прочее, нещо, което може да прозвучи гадничко: къде беше в ония паметни времена днешний кумир на нацията Бойко Борисов?! Има ли някой, който да го е видял барем сред тълпата на митингите и на демонстрациите, на улицата, в студа? Казват, че тогава он разтривал ушите и врата на Тодор Живков, така ли е било бе, таваришчи? И докъде я докарахме тъкмо нему, точно на такъв да доверим съдбата си?! Що ли значи това, а? Помислете, позапитайте се, сами си отговорете. Аз млъквам вече...

Добави в Svejo