Впрочем, получих вече няколко отговора на писмото си с молба за съдействие за спасяването на списание ИДЕИ, което изпратих до важни "публични личности", както ги наричат. Няма да казвам кой именно ми е отвърнал така или иначе, по един или по друг начин. Но по-долу ще разберете какво ми написа един от тези, на които пратих писмото; не е народен представител от Синята коалиция, а е "бивш политик и бивш интелектуалец" (сам се нарече така).
Та ето какво ми пише този човек; няма да кажа името му, щото не е редно, но пък е твърде интересно какво казва; и в интерес истината и на науката нямам право да утая отговора му; значи той ми написа следните мъдри думи:
Всички хартиени издания са обречени. Още по-обречени са списания, отговарящи на интереса на 1 промил от населението на света, или на около една милионна от населението на България.
На тия думи моя милост реагира незабавно ето така:
И какво, значи излиза, според Вашата прогноза, че само 7 човека се интересуваме от философия в цяла България? Така ли е според Вас? Май сме повечко, броил съм ги! :-)
Туй лице ми отвърна по следния начин на репликата; именно заради този му отговор реших да публикувам кореспонценцията ни: та значи ми отвърна така:
Изразих се образно. Точната бройка може да е малко по-нагоре. Влизам понякога в блога Ви, но аз вече не съм интелектуалец. Аз съм обикновен търгаш, насочил ресурсите си към изкарване на пари. Може би трябва просто обществото да мине по пътя си. Първо натрупване на капитали, и едва след това по-възвишените неща. Пирамидата на Маслоу е толкова проста, и толкова безмилостно вярна. Може би дори възвишените неща остават за следващото поколение след натрупването на капитала. Едно ново измерение на пирамидата – времево и поколенческо…
Като прочетох тия думи, нямаше начин да не реагирам, ето какво му написах в отговор, а пък той още не е реагирал никак на думите ми:
Съжалявам, но не мога да се съглася. Водещите неща винаги - така или иначе - са идеалните, духовните; ако не е така, всичко се обезсмисля. Така е, щото ние, хората, сме - и трябва да си останем - човеци. Няма как водещи да не са идеалните, душевните, духовните неща; те именно дърпат напред. Човек не може да избяга от мисията си, а човешката мисия и участ е духовна.
Ето, да речем, някой търгаш, дето мисли само за пари, дето работи само за пари: за какво са му тия пари? Да плюска само, за ядене ли? За вещи ли? Едва ли. А може би за да се развие като личност и да изпита душевно-духовно задоволство от живота, от това, че е успял и е доказал себе си?
Ако е това последното, то мотивът вече има духовна природа. Няма как да е иначе. Ако не е така, рискуваме да станем животни, а станем ли животни, тогава за никакъв успех изобщо не може да става дума?!
Това написах на този човек, той, впрочем, е бивш политик, който обаче още има политически аспирации, нищо че твърди, че уж се бил отказал и от политиката, и от "интелектуалството"; дали да не му кажа името? Не, ще бъда коректен, няма да му го кажа, щото е важна същината на думите му, а кой именно ги и казал, е несъществена подробност.
Друг пък човек, до който писах, журналист и писател (не е Иво Инджев), ми отвърна, че трябвало да се обърна с призив за помощ в медиите; на него отвърнах следното:
Призовавах за помощ къде ли не, никой не реагира и не благоволи да помогне. Материализмът явно вече залива, дави и задушава и последните островчета на духовност у нас, доколкото изобщо ги е имало. Тъжна работа.
Хората у нас явно нямат нужда от "храна за душата", стигат им кебапчетата, шкембе чорбица и хлебец; изглежда пък шльокавицата е единствената "храна за душата", която днешният масов българин си позволява. Азис и ракия - тази е "духовната храна", която е достатъчна за стандартния българин днес; в прибавка към всичкото това да турим и... Вучков, та картинката да стане пълна! Самият Вучков, впрочем, е вече пълна перверзия: има претенцията, че е "интелектуалец", ала в интелектуалщината му струи невероятно пищна, несдържана, най-вулгарна простотия - и съвсем агресивно, нагло скудоумие. Тоест при него имаме несрещан в историята хибрид: този на "интелектуалната" простащина, на простащината, приела и стигнала до "интелектуална форма"! Това именно е пълна перверзия...
А на такъв човек - като човека, за който Вучков минава за "ентелектуалец"! - как да му предложиш същностна, чиста, същинска "храна за душата"?! Нали ако такъв почне да чете списание ИДЕИ, то дали пък няма да се... отрови: щото духовното наистина е отрова и за материализма, и за простащината, и може би е вредно за несвикналите души! Ако такъв "масов народен българин" почне да чете списание ИДЕИ, то тогава, убеден съм, ще настъпи невиждан природен катаклизъм! Тогава даже Вселената ще се разцепи в страшен рев, а пък галактиките ще потънат в огромни черни дупки. Дупките на нашата колосална родна простотия...
Та ето какво ми пише този човек; няма да кажа името му, щото не е редно, но пък е твърде интересно какво казва; и в интерес истината и на науката нямам право да утая отговора му; значи той ми написа следните мъдри думи:
Всички хартиени издания са обречени. Още по-обречени са списания, отговарящи на интереса на 1 промил от населението на света, или на около една милионна от населението на България.
На тия думи моя милост реагира незабавно ето така:
И какво, значи излиза, според Вашата прогноза, че само 7 човека се интересуваме от философия в цяла България? Така ли е според Вас? Май сме повечко, броил съм ги! :-)
Туй лице ми отвърна по следния начин на репликата; именно заради този му отговор реших да публикувам кореспонценцията ни: та значи ми отвърна така:
Изразих се образно. Точната бройка може да е малко по-нагоре. Влизам понякога в блога Ви, но аз вече не съм интелектуалец. Аз съм обикновен търгаш, насочил ресурсите си към изкарване на пари. Може би трябва просто обществото да мине по пътя си. Първо натрупване на капитали, и едва след това по-възвишените неща. Пирамидата на Маслоу е толкова проста, и толкова безмилостно вярна. Може би дори възвишените неща остават за следващото поколение след натрупването на капитала. Едно ново измерение на пирамидата – времево и поколенческо…
Като прочетох тия думи, нямаше начин да не реагирам, ето какво му написах в отговор, а пък той още не е реагирал никак на думите ми:
Съжалявам, но не мога да се съглася. Водещите неща винаги - така или иначе - са идеалните, духовните; ако не е така, всичко се обезсмисля. Така е, щото ние, хората, сме - и трябва да си останем - човеци. Няма как водещи да не са идеалните, душевните, духовните неща; те именно дърпат напред. Човек не може да избяга от мисията си, а човешката мисия и участ е духовна.
Ето, да речем, някой търгаш, дето мисли само за пари, дето работи само за пари: за какво са му тия пари? Да плюска само, за ядене ли? За вещи ли? Едва ли. А може би за да се развие като личност и да изпита душевно-духовно задоволство от живота, от това, че е успял и е доказал себе си?
Ако е това последното, то мотивът вече има духовна природа. Няма как да е иначе. Ако не е така, рискуваме да станем животни, а станем ли животни, тогава за никакъв успех изобщо не може да става дума?!
Това написах на този човек, той, впрочем, е бивш политик, който обаче още има политически аспирации, нищо че твърди, че уж се бил отказал и от политиката, и от "интелектуалството"; дали да не му кажа името? Не, ще бъда коректен, няма да му го кажа, щото е важна същината на думите му, а кой именно ги и казал, е несъществена подробност.
Друг пък човек, до който писах, журналист и писател (не е Иво Инджев), ми отвърна, че трябвало да се обърна с призив за помощ в медиите; на него отвърнах следното:
Призовавах за помощ къде ли не, никой не реагира и не благоволи да помогне. Материализмът явно вече залива, дави и задушава и последните островчета на духовност у нас, доколкото изобщо ги е имало. Тъжна работа.
Хората у нас явно нямат нужда от "храна за душата", стигат им кебапчетата, шкембе чорбица и хлебец; изглежда пък шльокавицата е единствената "храна за душата", която днешният масов българин си позволява. Азис и ракия - тази е "духовната храна", която е достатъчна за стандартния българин днес; в прибавка към всичкото това да турим и... Вучков, та картинката да стане пълна! Самият Вучков, впрочем, е вече пълна перверзия: има претенцията, че е "интелектуалец", ала в интелектуалщината му струи невероятно пищна, несдържана, най-вулгарна простотия - и съвсем агресивно, нагло скудоумие. Тоест при него имаме несрещан в историята хибрид: този на "интелектуалната" простащина, на простащината, приела и стигнала до "интелектуална форма"! Това именно е пълна перверзия...
А на такъв човек - като човека, за който Вучков минава за "ентелектуалец"! - как да му предложиш същностна, чиста, същинска "храна за душата"?! Нали ако такъв почне да чете списание ИДЕИ, то дали пък няма да се... отрови: щото духовното наистина е отрова и за материализма, и за простащината, и може би е вредно за несвикналите души! Ако такъв "масов народен българин" почне да чете списание ИДЕИ, то тогава, убеден съм, ще настъпи невиждан природен катаклизъм! Тогава даже Вселената ще се разцепи в страшен рев, а пък галактиките ще потънат в огромни черни дупки. Дупките на нашата колосална родна простотия...
2 коментара:
Доколкото познавам автора, не би дръзнал, да обвързва разпространението с учебен процес.Разчитайки на свободния читателски интерес обаче, рискува ситуацията да се задълбочи.Наистина от колекционерска гледна позиция ,малко хора-да не кажа почти няма такива-биха купили книжката.Дори активни читатели ще предпочетат зимните месеци в библиотеката, да се запознаят с материала.
Нещо не сте разбрала за какво по-точно става дума, ама както и да е...
Публикуване на коментар