Аз там съвсем лаконично написах следните думи:
Една от преградите за връщането ни към нашето национално достойнство и за пораждането на самоуважението ни като нация е разрушаването на паметниците на армията-окупатор, ликвидирала българската свобода. Тази армия е Червената армия на комунистическите сатрапи и убийци...
Така смятам, и добре зная, че е същинска гавра над българската душа и същност това, че паметниците на Съветската армия - не само в София, ами и в цялата страна - още не са бутнати. Гавра е, защото по начало не може да има паметници, прославящи окупатора. Най-нагла гавра е с нашата същност този факт, а пък ония от нас, които не съзнават гаврата, явно са безнадеждно увредени - що се отнася до такива неща като чест, достойнство, самоуважение...
Ония пък, които искат да навлязат в проблема, могат да го сторят като прочетат моята статия От какво ни освободиха Альошовците бе?!, писана преди години. Ето един малък откъс от нея:
... не само народът ни, но и управниците ни особено, никога не са блестели с някакво що-годе налично съзнание за национално достойнство. Мина време, и ето, след като в Русия демокрацията вече тотално е… „надмогната“, управниците-ченгета и олигарси там се чувстват безконтролни, както, впрочем, и у нас, та там една жена, г-жа Новодворская, рускиня, антикомунистка, открито призова източноевропейците да не чакат, ами колкото се може по-скоро да разрушат и да изринат паметниците на съветския окупатор от земите си, защото докато стоят паметниците, добро тия народи няма да видят.
И знаете ли какво, изглежда наглостта на тия слуги на Русия се дължи на това, че по някакъв мистичен начин те изглежда получават сили и кураж тъкмо от бетонните и железни чудовища, дето стърчат над цялата страна – ето защо докато не съборим паметниците им, добро няма да видим…
Няма коментари:
Публикуване на коментар