Маниакално-парадоксална вяра в науката само свидетелства за това, че атеистите изнемогват от такъв един безсмислен живот без духовни опори

Един човек, приятел на блога, именно K.Georgiev, написа смислен коментар в затегналата се дискусия с войнствени атеисти, в която отново участвам. Там той между другото пише ето това:

Трябва да обърнем внимание и на друго - атеистите обичат да гъделичкат егото си с мисълта, колко интелигентни и образовани са, понеже са прозрели истината, а масите тънат в невежество. Има някакъв елитарен комплекс, които е присъщ за повечето атеисти. Да имаш различни виждания по даден въпрос е нормално, но да се присмиваш и обиждаш 95% от населението на базата на плиткоумни заключения и без никакви доказателства си е лицемерие за мен.

Отвърнах му със следните думи, които ще доведа до сведението и на моите опоненти в блога на Петър Стойков, където именно тече дискусията:

Прав сте, наистина е така, що се касае за крещящата неоснователност на нападките на атеистите срещу вярващите хора. А за връзката между морал и вяра в Бога наистина си заслужава да се поговори; и аз това съвсем скоро ще го направя в моите видеобеседи с ученици в часовете по етика, които вече почнах да записвам.

Впрочем, преди време, по повод на една друга дискусия в блога на Петър Стойков моя милост записа една поредица от беседи по въпроса за основанията и смисъла на нашата човешка потребност от вяра, ала не вяра в някакви несъстоятелни фикции, а от вяра в Бога, от пълноценна вяра в Бога. Който се интересува, може да ги види и изслуша тук: Човешката потребност от вяра (видеобеседи). Правил съм такива лекции, но това не пречи отново да направя, както предлагате, нови беседи по тия толкова важни въпроси.

Разбира се, аз не смятам, че споровете с атеисти са изцяло безполезни; тия хора, със самия факт, че така настойчиво, отново и отново, поставят проблема за Бога, пък макар и от своята ограничена гледна точка, показва, че особено те самите имят някаква страшна потребност от Бог.

Щом си човек, щом искаш да бъдеш човек в истинския смисъл, щом искаш да живееш пълноценно, няма как да изпаднеш в пълно безсмислие и безразличие по отношение на този най-съдбовен въпрос за нашия Създател, за Бог като идеал на човека и за вярата като източник на морала. Ония, които искат да се отърват от коварното нихилистично безсмислие, могат благодарение на философията да започнат да проправят своя личен и изстрадан път към Бога.

Защото колкото по-скоро решат този най-важен екзистенциален въпрос на човешкия живот, толкова по-добре за тях самите: без смисъл, в безсмислието, без ценности, или с фалшиви ценности, не се живее - всичко тогава отива по дяволите. А пък маниакалната и парадоксална вяра в науката и в разума само свидетелства за това, че тия хора изнемогват от такъв един живот без духовни опори - и затова търсят все пак някакво основание, та да скрият безсмислието, разяждащо душите им, поне от самите себе си.

А пък в блога на П.Стайков отвърнах по следния начин на един от спорещите, които твърди, че понеже нямало "емпирични доказателства" за съществуването на Бога, то затова Той и не съществувал; ето какво казах на тоя твърде заблуден човечец:

Емпирично доказателство за това има или няма Бог няма и не може да има, затова е глупаво изобщо да се търси такова доказателство. Даже никакво разсъдъчно доказателство - нито за съществуването на Бога, нито против съществуването му - няма и не може да има, а какво пък остава да има "емпирични доказателства"!

Но това съвсем не значи, че Бог няма. Бог е предмет на вярата. Вярата не се нуждае от доказателства по същия начин, по който сърцето ни не се нуждае от "съзнателно ръководство", за да пулсира. И по същия начин, по който животът ни се превръща в ужасен кошмар, ако почнем да го устройваме върху някакви разсъдъчни или "умни" начала, както това се опитаха да направят комунистите.

Докато ни Бог е дал свобода включително и за да решаваме има или няма Бог, което за сетен път показва великодушието и величието на Божествения ни Създател.

Добави в Svejo