Иво Инджев е написал добър текст под заглавие (Про)тест, в който между другото се заявява следното:Няколко шепи – стотина (или стотици, според някои) нашенци се пробудиха и протестираха също във връзка с ромите. В смисъл – че срещу ромите трябва да се протестира заради привилегиите им, както заявиха демонстратите в София.
Привилегированите обаче си траят; наслаждават се на привилегиите си, на благоденствието и на охолния си живот; и само някоя френска революция може да ги разтърси – ако хиляди французи първо покажат как (и защо) се прави това. Което е чудесно. Представяте ли си обратното: хиляди организирани роми, сплотени на протест срещу мизерията, предрасъдъците, расовата омраза и други подобни привилегии?!
За една държава, за нейния народ и неговата зрялост, може да се съди и по протестите. Както и по тяхната липса в ситуация, когато някои други народи протестират (вместо тях).
Във връзка с казаното от И.Инджев, рекох да каже нащичко и аз; ето какво написах там:
Точно така е. Няма какво да се добави. Протестът, способността и готовността да се протестира с оглед на някакви човешки, социални и граждански искания наистина е тест за това има или няма гражданско общество; и ако у нас все пак има нещо наподобяващо това, което се нарича "гражданско общество", отношението към протестирането показва доколко, до каква степен това общество е изродено и неадекватно реагиращо. Или, респективно, доколко е зряло и действено.
Аз лично смятам, че липсата на протести у нас се обуславя най-вече от липсата на нравствено чувство у огромните маси на природонаселението, от стелещата се навсякъде безчувственост, от унизителното безразличие, което именно позволява на управляващите да се гаврят с един такъв не разбиращ собствените си коренни интереси народ. Това, че повечето хора вече не са в състояние истински да се възмутят, когато около тях някой прави нещо възмутително, или пък да се зарадват както подобава, когато някой прави нещо достойно за уважение, е израз на една ужасна атрофия на нравственото чувство, която на едно място (в моята книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА с подзаглавие Идеи за нашата философия на живота, историята и съвременността) си позволих да определя със следния риторичен въпрос: "Емоционални инвалиди ли сме вече?".
Изглежда да, а ония сред нас, които са в състояние да реагират нормално, по един съвсем човешки, спонтанен, свободен и естествен начин, съвсем не са мнозинство. Те, впрочем, отговарят на малцинството на свободните хора, на ония, които ценят свободата си и я правят извор на своята човечност.Ето такива хора са нужни на България днес, защото само те могат да заразят всички останали с онази емоционална отзивчивост, без която ще ставаме все по-безразлично и безчувствено към собствения си живот, към собствените си интереси и към собствената си участ общество.
2 коментара:
Липса на протести в България? Пламен Даракчиев в интервю:
Какво стана с вашето поколение, това, което дефакто започна промените? Какво загуби то само за себе си?
- Мисля, че моето поколение изпълни своя граждански дълг. То бе призовано на улицата и стоя там достатъчно дълго. Едва ли има друга европейска страна, в която хората да са стояли толкова дълго по улиците и площадите. Това, че улицата на преля в отворени институции и модерна държава вече лежи на съвестта на лидерите. Но все пак това огромна загуба на време и прахосана енергия. При един професионален политик, заложил примерно на илюзорна кауза, това все пак е само лична драма. Но при хора, които не са били изкушени от политиката и за подпомогнали процесите от идеални подбуди, нещата са далеч-далеч по-болезнени.
Пламен Даракчиев е прав, българите направиха много повече за демократизацията от всички източноевропейци. Какво повече да се направи? Да се стои 20 години непрекъснато на улицата? Макар че е постигнато много, резултатът към днешна дата не е напълно задоволителен и основната причина за това не е вътрешна, а външна. За съжаление руските интереси на Балканите са фундаментални за Русия и тя е готова на почти всичко, за да удържи своето влияние на полуострова. Показателни са процесите в бивша Югославия. Повечето бивши югославски републики нямат никакъв шанс за ЕС в обозримо бъдеще. В това отношение България и Румъния са значително по-напред. Въобще уличните протести за щяло и нещяло не са непременно израз на развито гражданско обществ, както често се внушава. Америка преживява криза, която може да се сравни само с Голямата депресия преди 80 години. Може би това в Европа не се разбира съвсем, но ЦЯЛАТА АМЕРИКАНСКА СРЕДНА КЛАСА БЕШЕ УНИЩОЖЕНА. Въпреки това никой не излезе да протестира, нито пък се стигна до революция (както вероятно тайно се надяваха стратезите в Москва и Пекин). За разлика от американците, гръцките глезльовци, ПОДБУЖДАНИ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКАТА ПАРТИЯ, протестират, защото свърши ерата на безделието, сувлаки и сюртаки. За Франция пък са характерни протести на ръба на гражданската война, което е немислимо в Германия например. Там и при протестите има дисциплина, нищо че винаги има няколкостотин екстремисти, които са закачват и гледат да дискредитират проявите.
Българският народ много добре разбира интересите си, нито е морално притъпен, показателена е изборната победа на ГЕРБ. Какво друго беше тя, ако не МАСОВ ПРОТЕСТ СРЕЩУ СТАТУКВОТО? Друг е въпросът дали ГЕРБ ще успее да оправдае надеждите.
Публикуване на коментар