Представена публикация

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? Съобщавам, че всеки, който...

събота, 11 септември 2010 г.

Дискусия за това трябва ли да бягаме от България или може да си останем и тука - и за още много други важни неща

По-долу ще можете да прочетете коментарите към публикацията Ще бягам на Запад - та поне да умра в нормална държава, в която живеят свободни хора, а не слуги, скотове и роби, както е у нас, мисля, че са интересни, понеже засягат важни и актуални въпроси, по които всеки така или иначе мисли. Важен е също тонът на дискусията, понеже у нас рядко се водят смислени разговори. Записът на тази дискусия може да бъде използван в обучението по гражданско образование в тази насока - как да разговаряме нормално и човешки; ето и самите коментари:

САНДО каза: Моите тъст и тъща, интелигентни и образовани хора, заемали различни служби и длъжности и доказани специалисти, миналата година също емигрираха окончателно. И сега се грижат за внучката си и въобще не съжаляват, а аз пък имам щастието да разполагам с гувернантка (бивша гимназиална учителка и служителка на министерство) и гувернант (бивш журналист, говорител на национална служба и писател)...

Така стигаме до моят дразнещ, но обективен извод за краха на цяло едно поколение.

Анонимен каза: Опитахте ли с обяви да дава частни уроци? Трогнахте ме! Та вие сте ерудиран, високо интелигентен и с будна гражданска съвест човек.

Томи Томев каза: Прекалено негативно гледате (мислите) на живота затова нещата се подреждат по този начин. Човеку каквито му са мислите, такъв му е и животът. Всеки сам изгражда собствената си реалност чрез начина си на мислене.

Анонимен каза: Човече, не се отчайвай! Наскоро чух една еврейска поговорка, приложима към всеки един човек и момент - НЯМА ДА Е ВСЕ ТАКА! Един съвет от мен – заминете цялото семейство в чужбина. Първо единият, после и другите. Никога не е късно. Мои познати заминаха на 52 години за Америка и успяха да си подредят един различен живот! Дори да останете тук, пак има шанс!

Анонимен каза: Томи и Анонимен : Честит празник – на патерици ;) Абдикирането на държавата през 90-те стана по план. Неслучайно т.нар. елит вече си е закупил островчета в нормални държави. Дългосрочните прогнози вещаят заличаване родината на Ботев и Левски.

Анонимен каза: И аз съм в същото положение като съпругата Ви, и то на фона на постоянен недостиг на учители. Което за мен е един много странен парадокс в нашата държава. На всичко отгоре винаги съм на процент, защото "специалността ми не била точно, а някъде около.." Вече се уморих от тоя тип "сезонна работа", защото в нашата държава учителската професия май стана такава.

Желая Ви късмет! И стискам палци!

Томи Томев каза: Какъв празник, какъв поздрав?! Пиши си името за да знам кой и за какво ме поздравява.

Анонимен каза: Пенсионирана и унижена преподавателка и преводачка по 2 езика: съчувствам ви и ви разбирам напълно. Към мизерната ми пенсия за над 35 години трудов стаж успявам да добавя някой-друг лев от ЧАСТНИ УРОЦИ И ПРЕВОДИ. Освен това има ЧАСТНИ ЗАНИМАЛНИ където начални учители могат да се занимават с деца от първи до четвърти клас, които училищата не могат да поемат, а родителите са на работа. Дано все пак да успее колежката и да свържете краищата, да помогнете и на студента и на себе си! Желая ви успех!!!

Анонимен каза: Трогнахте ме! Вие сте високо образовано семейство - бягайте и не гледайте назад. В Чикаго има много българи, по-лесно ще ви бъде. Аз зарязах всичко
в БГ, владея 4 чужди езика и съм добре в САЩ.

kadebg каза: Съчувствам ви, защото е тежко да си без пари, НО. За много хора единственото решение е ˝бягай навън˝ - да, и това е решение, но не единственото. (ОЩЕ >>>>>)

Няма коментари: