Напоследък забелязвам, че много блогъри започнаха да забраняват коментарите в блоговете си. Сякаш модерно е станало да се прави това; разбира се, тяхна работа си е какво правят, нека да правят каквото си искат. Но едно такова поведение е най-малкото двузначно, а по-скоро е многозначно, т.е. може да се оцени по много начини; не е точно така както те си мислят, забранявайки коментарите, а може да се окаже, че е съвсем иначе.Та във връзка с това писах на един блогър, който е въвел иновацията да няма коментари в блога му, а той ми отговори; след това и аз му писах, и така се завърза една кратка дискусия, която, чини ми се, е важна и интересна; за мен лично ще е много важно да чуя или прочета как и други хора мислят по повдигнатите проблеми; ето защо публикувам преписката ни тук; името на блогъра не мога да съобщя, понеже не съм взел съгласието му да публикувам писмата ни и затова го обозначих като "Х"; та ето какво си писахме:
Привет Ангел,
По повод твоя коментар...
Забраних коментарите, защото силно ме подразниха двама от коментаторите. Привидно начетени хора пишеха пълни глупости... И аз си губех време да им отговарям. А ако не им отговарям много читатели може да останат с впечатлението, че не заставам зад думите си, или че не мога да отговоря на забележките.
Прецених, че нямам достатъчно време да отговарям на двамата дежурни идиота и понеже не искам да ми серат в блога без да зачистя след тях, забраних коментарите. Така че загубих ценна обратна връзка от много хора, но спечелих по-добра хигиена в блога и повече време за други важни за мен неща.
Интуитивно вярвам, че дискусиите имат смисъл, но когато чета какво се пише по форумите започвам да се съмнявам дали съм прав и си спомням за Румен Аврамов, който е убеден, че дебатите са безсмислени, включително в интернет. Спомням си и друго, че в България съм присъствал на стотици дебати, които за задушили гласа на разума и не са родили нищо свестно, а само служат за легитимиране на куп глупости на властта.
Може някой ден пак да пусна коментарите, но може би само с регистрирани потребители, които споделят общи ценности. Говоренето между оформени вече хора с различни ценности е безсмислено. Нямам какво да кажа на робите и не искам да ги чувам, защото ме депресират.
Поздрави, Х.,
Здравей, Х.,
Мисля, че те разбирам, точно така е, много е трудно да се водят у нас смислени продуктивни дискусии, това е несъмнено. Но то просто показва, че не умеем да дискутираме, че не умеем да разговаряме като мислещи и разумни хора, а не го умеем, понеже не сме участвали в такива истински дискусии.Изглежда трябва дълго време най-настойчиво да се опитва, да се мъчим да разговаряме, та да придобием известна опитност в тази толкова важна човешка дейност: съотнасянето и обмяната на мисли, на идеи, на ценности. Така че аз все пак продължавам да смятам, че е полезно да се правят опити за смислено дискутиране, и въпреки неуспехите и провалите да не се отказваме.
По тия причини аз, който също съм бил принуждаван да спирам коментарите, в края на краищата стигнах до убеждението, че все пак базисната човешка ценност - свободата - изисква да разговоряме и въпреки различията си, понякога сякаш непреодолими, все повече да се осъзнаваме като партньори в търсенето на истината.
Дано с тия свои съображения да ти помогна по-цялостно да осмислиш нелеката ситуация, в която се намира един блогър, който все пак не бива да изпада в суетна и горделива самотна монологичност, понеже така сам себе си лишава от толкова прекрасната възможност да обменя мисли и чувства със себеподобните.
С поздрав: Ангел Грънчаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар