Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 4 септември 2010 г.

За пенсиите и ордените на "най-великите от великите"

Срещнах три, при това добри, и на всичкото отгоре алтернативни становища по нашумялата тия дни история за пенсиите и ордените на нашите велики артисти, певци, музиканти, ония същите де, чиито ведомости били изгорели при пожар и пр., и т.н., и ала-бала, и тра-ля-ля. Ето ги едно по едно тия гледни точки и позиции, като от всяка ще цитирам най-силните и убедителни по моето възприятие моменти:

Първата: Пенсии, ордени и още по-уродлив социализъм. Авторът на туй страстно есе е неизвестен, не можах да открия никъде името му, което означава, че е пожелал да е анонимен, поради което много губи: писанието му заприличва на донос, нищо че на места, пък дори и по принцип, е много прав. Ето един-два по-силни момента от нея:

Много нагли са тия естрадни и соц-рок певци, дето ревнаха за пенсии! Много нагъл е тоя министър-с-извинение-на-културата, дето им обеща хем тлъсти пенсии, хем да ги закарфичи с орден!

Егати държавата, щом тия безочливи лигльовци са й артистичният елит! Егати държавата, щом орденоносецът на "Мултигруп", дето днес мери литературния принос в сантиметри и метри написани книги, е министър, с извинение, на културата...

Нещата опошляха съвсем, когато майчицата-държава, от своите най-високоуправленски и висококултурни нива, отликна с широко отворени обятия и безочието стана двумерно.

Първо, премиерът като един крал-слънце нареди за два дни двама министри - онзи-с-извинение-на културата и социалният, да напишат законопроект, който да разреши казуса. Това, че не бива да се пише закон за едно под-под-съсловие, че за 2 дни не може да се напише какъвто и да е закон, и че и да може, това ще наруши всякакви законно установени процедури на съгласуване и доказване на финансова обезпеченост, никога не е било проблем за който и да е крал-слънце.

И сега, явно като негов достоен наследник, лично премиерът-слънце ще раздава ордени, пришити към ежмесечна доживотна средна заплата, вместо изработена пенсия (средната заплата сега е колкото максималната изработена пенсия). Това ще са 150 супер-заслужили и супер-ощетени от осигурителната съдба певци, музиканти, поети, лекари-изобретатели и спортисти.

Толкоз. А сега ето втората публикация, на небезизвестния пишурко Мартин Карбовски, който напоследък е станал по-голям подлизурко отколкото всякога друг път е бил. Не знам дали ви е известно, че туй "непослушно" момче (щях за малко да напиша "мече"!) официално е назначено на длъжността "мил мръсен непослушник", който дефилира в туй си качество от медия в медия, за да ръси нецензурните си откровения. Та вижте сега само как е озаглавена публикацията на тоя пишурко, то само това си стига да ви цитирам от него: Смешен рев срещу ордена. Културните ни колоси заслужават жеста от държавата. "Колоси", а? Как ви звучи това? Но то не е всичко, има още по-големи изхвърляния, които нищо чудно един ден да влязат в бъдещата енциклопедия на подлизурството; ето, четете:

Това е типична неугодия - не дай, Боже, някой утре да почине в мизерия, всички ще ревнат, че държавата не се грижи за великите си личности. Кое избирате - да мрънкаме уравниловъчно че не бива да има добавки за величие към пенсиите на великите българи (още живи), или да мрънкате, че държавата ги оставя сами в смъртта и старостта?! Хайде - определете се.

Лили Иванова няма да стане по-бедна или по-богата с пенсия от 500 лева. Маричков и Калата също. Но има едно признание, което дължим на тия хора. И тук не става дума за социализма и неговите икони, не става дума дали ги харесваме като творци или не. Това беше културата на втората половина на ХХ век в България, това трябва да се отличи.

Може да не слушате Лили Иванова, но жестът на държавата към нея макар и закъснял няма какво да се обсъжда. Някои неща трябва да се правят, защото така трябва. И всеки опонент на тази идея просто се плаши от едно - заслужилите (да, това е думата, тя не е партийна) да не вземат повече от него.

... Като се създаде критерий кой и откога да получава това признание, ще стане ясно, че това ще е една от малкото държавни гордости в културата ни. И като в Библията трябва да попитаме - кой пръв ще хвърли камък срещу тая идея? Защото трябва да се разбере - вече не става дума за социалистическа култура, а за библейски личности от българското Битие.

Как ви прозвучаха тия заключителни мартинови акорди, а? "Библейски личности от българското Битие", какво ще кажете, а? Колко ли са му платили за да се вдъхнови така страстно?! Или са му поръчали по едно сито ядене в ресторанта, а? Не знам, както и да е, той си знае.

А третата публикация е на доайена Кеворк Кеворкян. И неговото писание е свръхпоказателно и интересно, колкото и да ми е неприятно трябва да съобщя, че на моменти е съвсем прав. А че не се държи като парцал пред сегашната власт е безспорно, не обсъждам сега причините защо така се държи; ето какво пише пък той, анализът му е под заглавие "Ордени за милостиня ли ще раздава властта?!":

Когато след няколко години Митко Пайнера стане министър на културата официално - понеже той поне от едно десетилетие е министър в сянка, - и той може би ще се загрижи за пенсиите на сегашните фолк примадони.

Междувременно още немалко време Преслава ще взема по десетина-петнайсет хиляди лева на соаре от провинциални филантропи. Но министърът на културата М. П. ще поиска да се въведе Орден на Зурлата, защото Преслава, примерно, не е имала време да се осигурява. Или документацията била изчезнала, изгоряла и прочие сочни лъжи.

... Сега Бойко ще раздаде една торба Ордени на Милостинята. Тенекиените знаци на състраданието. Апликацията към подхвърлените парички. И вече със сигурност ще трябва да му се направи паметник приживе - на кон, срещу Министерския съвет, и вероятно ще го направят онези, които направиха паметника на Живков.

Цялата тази идиотщина ще има някакъв смисъл, ако започнат да раздават Ордена на Милостинята като начало от Приюта за бездомни ветерани на културата в Горна баня. Ако започнат от най-изпадналите.

Някой да не вземе сега да ми се репчи, че им е носил за Коледа тутманик. Човек трябва да прави дискретно подобни жестове - а у нас те се правят с крясъци. В онзи клет дом няма да получат ордени. Кой тогава ще ги вземе в блъсканицата? Да се споменава Христо Фотев е направо налудно, понеже отдавна вече го няма и е само чудесен инструмент за реклама на този или онзи.

Как ще се въведе ред в навалицата? Като пред паспортните служби ли? Мамалев, понеже е неизчерпаем ентусиаст, отива най-рано и почва да прави списък - от 1 до 101, 1001 или 10 001. Това списък по заслуги ли ще бъде - или преброяване на оцелелите от геноцида на културата.

... И освен това - ако ще правите култура, грижете се за българския Учител - от началното училище до университета, на него му оправете пенсията. Учителите няма да съчиняват и пеят песни за вас, но ще направят, ако им позволите, истински състрадателни децата и внуците ви.

В тях е съдбовното решение. Имахме възможно най-чудесното учителско съсловие - велики хора, четвърт милион души, които хвърлихте на кучетата. Като раздадете един чувал Ордени на Милостинята, с нищо няма да направите по-малко мрачно бъдещето на културата.

... Българската интелигенция поначало е доста мекушава, дума да не става. Обаче сега милостинята ще я довърши.

В крайна сметка това ще се окаже специална наказателна операция срещу интелигенцията. Това, че някой иска да й се хареса или да се поглези край нея, е без всякакво значение. Ще сблъскате интелигенцията с обикновените хора. Твърдението, че хората не са равни, разбира се, е вярно. Но относително вярно. Ако аз бях наказан да бъда скулптор, това нямаше да бъде голямо нещастие, понеже и Джакомети е бил скулптор.

И въпреки всичко изобщо не мисля, че подобно раздаване на милостиня е дори относително справедлив жест на държавата.

И така нататък, статията му е дълга и поучителна. А темата остава, да видим докъде ще стигнат тия идеи на "културния-с-извинение" министър за ордени в комплект с пенсии за "най-великите от великите", щото ний, българите, знайно, все сме велики, нема невелик сред нас, от велики по-велики сме всинца до един. А моето мнение по тия въпроси е, че изглежда министрите на Бойко са си обявили конкурс кой по-голема тъпотия ще предложи, на вас не ви ли се струва така, а? Битката е страшна, кандидатите все ги бива, да видим накъде ще избие и докъде ще доведе цялата тая работа...

1 коментар:

Недялко Тенев каза...

Напълно споделям мнението ви за Мартин Карбовски - тоя "мил мръсен непослушник":)