Блогърът К.Павлов е написал хубав текст под заглавие Държавно религиозно. Като го прочетох, реших да напиша свой коментар там, понеже наченатата тема е твърде важна; ето какво се получи:
Споделям тезата на автора; изразил съм твърдо отрицателното си становище по въпроса за "въвеждане" на религия в училище още през 2008 г.: Религията в училище: не трябва да им позволяваме да се погаврят и с най-святото! Позицията ми при това е на вярващ човек и философ, който от много години е преподавал и в университета, и в средното училище за вярата, Бога и истините на сърцето, ала от една философска гледна точка. В статията си, чиито линк давам по-горе, обстойно съм аргументирал тезата си, изразена в самото заглавие, поради което е излишно и тук отделно да се обосновавам.
Не мога обаче да се съглася с оценката на К.Павлов относно това, че тезите на големия български философ и теолог проф. К.Янакиев са "леко жонглиране с християнските ценности"; такава една оценка е неоснователна, пресилена и несправедлива. Жонглират и грубо спекулират с християнските ценности нашите казионни владици и поповете, мечтаещи за публичност и пр., както и пишман-"православни" политици-ментета от рода на Божо Димитров, Волен Сидеров, Яне Янев и прочие безскрупулни играчи, но съвсем не големият християнски мислител Калин Янакиев. Смятам, че най-вероятно К.Павлов се е подвел, понеже недостатъчно познава и усеща философския и духовен заряд на творчеството на проф. Янакиев, за да допусне да го обвини така неоснователно в някакво "леко жонглиране" с християнските ценности.
По въпроса за това следва ли автентичната десница (СИНЯТА КОАЛИЦИЯ) в тази ситуация да подкрепи акцията на морално дискредитирания Синод за въвеждане на предмет вероучение може и трябва да се спори, естествено, възможни са различни позиции, подобни и на тази на templar. Аз лично никога не бих се наредил като templar сред вървящите в шествие, водено от толкова дискредитирани и с нехристиянско поведение "духовници" като владиката-талибан Николай и пр. Трябва да се внимава да не би вместо да изпишем вежди, да извадим очи: именно, "очите" на автентичното духовно и религиозно чувство, чието място е тъкмо в сърцето, а не във външната показност на една лицемерна - защото е демонстративна и фалшива - религиозност. Българската православна църква в лицето на настоящия й Синод, воден от тодорживковия Патриарх, с това свое искане училището (държавата) да поеме собствената й хем тежка, хем отговорна духовна мисия, де факто признава, че се е провалила напълно в мисията си. По-ясно признание за неспособност за носене на тежкия кръст от тия самозабравили се безскрупулни дяволи с раса аз изобщо не мога да си представя.
Нещата според мен трябва да станат така: първо пречистване и дълбоко реформиране на самата Българска православна църква. В резултат тя ще почне да носи кръста си, който сега е хвърлила в калта, понеже там ламтят най-вече за пари и имоти, а не за духовно служене. Ако училището трябва да върши най-съществената част от работата - именно духовното просвещение и приобщаване на младите към ценностите на вярата - тогава възниква логичния въпрос: а какво оправдава съществуването на една институция, която сама дезертира от отговорностите си?! Когато един ден заблещука някакъв духовен живот в Църквата ни, да речем в съботно-неделни училища по вероучение за деца, пък защо не и за възрастни (и за тази цел Църквата може да наема класни стаи и в училищата), едва тогава може да се мисли за някакъв учебен предмет в училище, който на по-високо, философско-богословско ниво, да занимава обаче не всички, а само ония ученици, които свободно пожелаят това.
Начинът в приобщаването към духовните ценности е един-единствен: свободният избор, а не задължителността, не принудата. Иначе ефектът ще бъде изцяло бумерангов, а в крайна сметка ще постигнат точно това, което изглежда наистина желаят толкова ревностните ратници за въвеждане на предмет религия в нашите училища: пълно дискредитиране на религиозните ценности и поругаване на тяхната святост, в резултат на което ще се отприщи още по-мощна вълна на аморализъм и нихилизъм.
Което пък ще доведе до пълна нравствена катастрофа многострадалната ни нация - и многострадалния, изоставения на произвола, без духовно напътствие, наш съвременник, особено пък младежта. Та затова в тази област - духовното просвещение и духовното здраве на нацията - не трябва да се действа по бойкоборисовски, именно както действат обикновено слоновете когато попаднат в магазини, пълни със стъкларии, а трябва да се пипа съвсем внимателно, сякаш с кадифени ръкавици, защото нещата са толкова деликатни, интимни, фини, "хвъркати" и дори, бих казал, раними.
(Забележка: И Калин Манолов е написал много добър текст по същата тема, виж го: Божието - Богу, кесаревото - кесарю)
Споделям тезата на автора; изразил съм твърдо отрицателното си становище по въпроса за "въвеждане" на религия в училище още през 2008 г.: Религията в училище: не трябва да им позволяваме да се погаврят и с най-святото! Позицията ми при това е на вярващ човек и философ, който от много години е преподавал и в университета, и в средното училище за вярата, Бога и истините на сърцето, ала от една философска гледна точка. В статията си, чиито линк давам по-горе, обстойно съм аргументирал тезата си, изразена в самото заглавие, поради което е излишно и тук отделно да се обосновавам.
Не мога обаче да се съглася с оценката на К.Павлов относно това, че тезите на големия български философ и теолог проф. К.Янакиев са "леко жонглиране с християнските ценности"; такава една оценка е неоснователна, пресилена и несправедлива. Жонглират и грубо спекулират с християнските ценности нашите казионни владици и поповете, мечтаещи за публичност и пр., както и пишман-"православни" политици-ментета от рода на Божо Димитров, Волен Сидеров, Яне Янев и прочие безскрупулни играчи, но съвсем не големият християнски мислител Калин Янакиев. Смятам, че най-вероятно К.Павлов се е подвел, понеже недостатъчно познава и усеща философския и духовен заряд на творчеството на проф. Янакиев, за да допусне да го обвини така неоснователно в някакво "леко жонглиране" с християнските ценности.
По въпроса за това следва ли автентичната десница (СИНЯТА КОАЛИЦИЯ) в тази ситуация да подкрепи акцията на морално дискредитирания Синод за въвеждане на предмет вероучение може и трябва да се спори, естествено, възможни са различни позиции, подобни и на тази на templar. Аз лично никога не бих се наредил като templar сред вървящите в шествие, водено от толкова дискредитирани и с нехристиянско поведение "духовници" като владиката-талибан Николай и пр. Трябва да се внимава да не би вместо да изпишем вежди, да извадим очи: именно, "очите" на автентичното духовно и религиозно чувство, чието място е тъкмо в сърцето, а не във външната показност на една лицемерна - защото е демонстративна и фалшива - религиозност. Българската православна църква в лицето на настоящия й Синод, воден от тодорживковия Патриарх, с това свое искане училището (държавата) да поеме собствената й хем тежка, хем отговорна духовна мисия, де факто признава, че се е провалила напълно в мисията си. По-ясно признание за неспособност за носене на тежкия кръст от тия самозабравили се безскрупулни дяволи с раса аз изобщо не мога да си представя.
Нещата според мен трябва да станат така: първо пречистване и дълбоко реформиране на самата Българска православна църква. В резултат тя ще почне да носи кръста си, който сега е хвърлила в калта, понеже там ламтят най-вече за пари и имоти, а не за духовно служене. Ако училището трябва да върши най-съществената част от работата - именно духовното просвещение и приобщаване на младите към ценностите на вярата - тогава възниква логичния въпрос: а какво оправдава съществуването на една институция, която сама дезертира от отговорностите си?! Когато един ден заблещука някакъв духовен живот в Църквата ни, да речем в съботно-неделни училища по вероучение за деца, пък защо не и за възрастни (и за тази цел Църквата може да наема класни стаи и в училищата), едва тогава може да се мисли за някакъв учебен предмет в училище, който на по-високо, философско-богословско ниво, да занимава обаче не всички, а само ония ученици, които свободно пожелаят това.
Начинът в приобщаването към духовните ценности е един-единствен: свободният избор, а не задължителността, не принудата. Иначе ефектът ще бъде изцяло бумерангов, а в крайна сметка ще постигнат точно това, което изглежда наистина желаят толкова ревностните ратници за въвеждане на предмет религия в нашите училища: пълно дискредитиране на религиозните ценности и поругаване на тяхната святост, в резултат на което ще се отприщи още по-мощна вълна на аморализъм и нихилизъм.
Което пък ще доведе до пълна нравствена катастрофа многострадалната ни нация - и многострадалния, изоставения на произвола, без духовно напътствие, наш съвременник, особено пък младежта. Та затова в тази област - духовното просвещение и духовното здраве на нацията - не трябва да се действа по бойкоборисовски, именно както действат обикновено слоновете когато попаднат в магазини, пълни със стъкларии, а трябва да се пипа съвсем внимателно, сякаш с кадифени ръкавици, защото нещата са толкова деликатни, интимни, фини, "хвъркати" и дори, бих казал, раними.
(Забележка: И Калин Манолов е написал много добър текст по същата тема, виж го: Божието - Богу, кесаревото - кесарю)
5 коментара:
Тезата, че упадъкът на религията води до нравствена деградация, е популярна, но съмнителна. Голяма част от западноевропейските общества са силно секуларизирани, без непременно да са нравствено пропаднали. Така например религията не играе вече съществена роля в Скандинавия, Франция, Англия, а е силна в Испания, Италия и Полша например. Но едва ли испанците, италианците и поляците са по-нравствени от скандинавците например. В Чехия по-голямата част от населението няма вероизповедание, в Прибалтика църквата също е слаба и т.н. А гърците, поне външно, се представят за силно религиозни, а в живота не блестят с някаква особена нравственост, защото са големи мошеници и мързеливци, които не плащат никакви данъци и нищо не работят. Животът им се състои само от сувлаки и сюртаки, затова и закономерно си разрушиха държавата.
Съгласен съм с тезата на горния Анонимен. Същата картина е и в САЩ - силно религиозните щати, населението в които е силно против хомосексуалните, против абортите и пропагандира за семейни ценности... та същите тези щати са първи по аборти, разводи и убийства!
Никъде не съм извел такава зависимост, както се е сторило на горните коментиращи; упадъкът на религията е симптом на нравствената разруха, а не обратното. Нравствената разруха пък се дължи на доминацията на материализма-позитивизма в съвременните общества, започнала от поне два века насам, но показала напълно грозното си лице именно в наше време. Така че не бива да се обръщат причинно-следствените зависимости в тия сложни процеси само е само за да се угоди на атеистичната нагласа на тоя или оня...
В.Алтънов: В.Алтънов: Няма да обсъждам цитираната статия, нито коментарите към нея - с някои изказвания съм съгласен, с други - не. Това, което се изпуска в случая обаче, са малко по-дълбоките корени на проблема. И те са няколко:
Първо, кой стои в основата на инициативата за принудително въвеждане на религия (вероучение в училищата)? Може би ще разочаровам мнозина, но това съвсем не са духовниците - добри и лоши. Църковното управление, разбира се е подело тази кампания за пореден път. Обаче, нека не забравяме, че на тях още от 1944 г. им повеляват хора от ДС. И това от тогава не се е променяло... Така че, средите, заинтересовани от това са главно политически и, вероятно малцина ще са учудени, но тези политица са с лява оринетация (нямам пред вид сексуална, а политичеснка)...
Второ, във връзка с първото е, че ако това е така и най-ревностните инициатори на тази приумица са от БСП и техни сподвижници и в другите партии, то тогава въвеждането на такъв предмет категорично не е в интерес на народ и Родина, а единствено и само на БСП (и техните повелители в Кремъл), а както отдавна е ясно, интересите на последните са в ущърб на нас - България и Българите.
Трето, никак маловажно е въпросът, как най-ревностните врагове на религия, вяра и църковност сега са най-ревностните им защитници и така силно лобират за техните прояви в светското общество на България и в частност на образователната му институция?
И тук вече се налага малко по-сериозното му разглеждане.
Естествено, че най-заинтересовани от лансирането на вероучение, което естествено е Православно са... Русия и техните марионетки у нас - БСП.
Защо? Много просто, след 1989 г. настъпи крах на къмунистическата идеология и Световната социалистическа система в лицето на СССР и сателитите й от Източна Европа, Африка, Южна Америка репутацията на "Империята на злото", както я наричаше Рейгън.
Но, тъй като Русия не е загубила своята имперска същност и, както стана ясно, изобщо не смята да изпуска от лапите си България и довчерашните си я доброволни, я доброзорни "съюзници", тя просто е разработила стратегията за съхранение на своето имперско влияние. В случая, единствения шанс за това е чрез Източното православие, на което те претендират, че са некоронован доминион. Ако някой помни, след разгрома на Алтернативния синод , който беше за реформи(когато при управлението на НДСВ, при заповед на Министъра на правосъдието Петканов - БСП, с удобрението на Никола Филчев - БСП полиция нахлу в храмовете им и с бой изгони свещеници и миряни, за което България после беше осъдена в Страсбург), Червения партиарх Максим първо беше награден лично от Гоце-Първанов с орден "Стара планина" за "преодоляване на разкола в църквата"; после отиде и в Москва да (рапортува и) бъде "потупан по рамото" лично от Путин и от, живия по онова време Алексий ІІ, всероссийски патриарх в присъствието на представители на руския "Комитет за единство на православните народи" със "скромнатта" сума от 40 000 $, която нашенецът, естествено завеща не знам на каква благотворителна кауза.
Както вече е ясно, целта на срамните действия, при които държавното управление се намеси в полза на доминирания от ченгета Червен Синод не бяха "преодоляване на разкола", нито "единство на православните народи", защото и Алтернативните владици също са православни. Целта беше ФАВОРИЗИРАНЕТО на доминираните от ДС владици, които напълно контролират Светия синод на БПЦ (Българска православна църква). (продължава)
В.Алтънов (продължение): Сега вече става, предполагам малко по-ясно, защо същите тези хора държат да влязат под закрила на държавата и в училищата. Много ясно: там те изобщо няма да напомнят зя срамната Съветска окупация, след която са били избити над 150 Български свещеници, противници на комунизима; няма да се говори, че най-големия земевладелец в България до 1944 г. е Църквата, но че след 1989 г. тя не си потърси нито един имот (понеже повечето от тях са в ръцете на червената олигархия - техните повелители); няма и толкова много да говорят за морал, за покаяние (понеже и самите владици от Червения синод очевидно до днес не са се покаяли за това, че са служили на комунистическата власт, иначе да са си подали оставка вече).
Те просто ще прокламират пред идните Български поколения и ще ги облъчват с интернационалната социлистическа идеология сега вече облечена в религиозни фрази:
за единство на православните срещу западното сектантстство или "отпадналата от правата вяра католическа църква"; ще говорят за моралната религиозно-атеистическа разруха, обхванала западния свят; ще напомнят многократно за братството и единството между православните народи, най-велик и достоен от които е рускията и ред неща в същия дух...
Това е цялата работа. Нищо повече от това. Всички други фрази са просто за камуфлаж и за прах в очите на народа... Както казват, "пременил се Илия, па обърнал се - пак в тия"...
Забележете кой вече е застанал зад тази нициатива и кой ще я подкрепи - задължително президента, неориентирания Б.Б., който ще си мисли, че това е за доброто на нацията; висшия ешелон на БСП, който ще развее знамето на "исконната Българска религия" и необходимостта от "морално оздравяване на нацията (също като фразите на БКП след 1944 г.)". Зад тази идея ще застанат и множество несмислени Българи, очевидно с къса памет, които са забравили, че когато комунист-социалист казва "добър ден", то нито е ден, нито е добър...
Така че, това изобщо не е в интерес нито на държавата, нито на нацията, ното на подрастващото поколение, нито на неговия морал, образование или просвета. Цялата работа с това спорно вероучение и неговото принудително въвеждане в училищата е - за благото и за доброто на човека (социалиста)...
Публикуване на коментар