Мерси, но Вий, личи си, още не сте разбрал, че всичките ми постинги са все позитивни, от позитивни до най-позитивни, и причината за това Ваше възприятие съвсем не е в мен :-)
Интересна информация се събира за Вас от коментарите на другите блогъри, четящи и коментиращи писанията Ви. Че и в читанка. инфо намеих едно Ваше книжле - как не Ви беше грях да хабите хартия за него, не знам. Не съм си представял, че да събереш 2+2 е толкова лесно. Радвам се, че сте посветил живота си на такава светла и възвишена кауза - "Отричането на комунизма и утвърждаване на свободата на личността" - цитирам Ви - и то 21 години след 10-ти Ноември 1989 г. Знаете ли я хубавата българска поговорка - Сетила се Мара да се побара?
Я дайте някаква "интересна информация" за мен от други блогъри, щото аз, да си призная, не съм попадал на такава, понеже не ме интересува много-много кой какво мнение има за мен; речено е: разни хора, разни идеали, на всички човек не може да угоди, пък аз съм такъв, че никому не ща да угаждам. И никога никому не съм угаждал. Щом питаете такъв интерес към моята личност попитайте някой от поредицата бивши партийни секретари на БКП в ПУ "П.Хилендарски", където работих преди 1989 г.; попитийте ги за моите изяви тогава. Ето Ви имена, всички те са живи и здрави и все още са учени-"професори": Никола Балабанов, Георги Вранчев, Влидимир Янев, Милена Калудова, Константин Ковачев, Даниела Стамболиева и още много други (на много от тях вече съм забравил името). Та те ще Ви кажат най-добре за моята прояви тогава, в условията на така милия на сърцето Ви комунизъм, в резултат на която "партията" толкова много грехове ми натрупа, че ме изгони от университета веднага, щом й се удаде такава възможност.
Това е по повод на вашето злобно подхвърляне за някаква Мара (да не е от Вашата партийна организация тая Мара?!), която се сетила да се побара...
5 коментара:
Г-н Грънчаров
Направо ме изненадахте с този клип!
Ето че можете да поствате и позитивни неща в блога си!!!
Мерси, но Вий, личи си, още не сте разбрал, че всичките ми постинги са все позитивни, от позитивни до най-позитивни, и причината за това Ваше възприятие съвсем не е в мен :-)
Отричането на комунизма е утвърждаване на свободата и на личността - нима изобщо има друга, по-позитивна идея от тази?!
Г-н Грънчаров,
Интересна информация се събира за Вас от коментарите на другите блогъри, четящи и коментиращи писанията Ви. Че и в читанка. инфо намеих едно Ваше книжле - как не Ви беше грях да хабите хартия за него, не знам. Не съм си представял, че да събереш 2+2 е толкова лесно.
Радвам се, че сте посветил живота си на такава светла и възвишена кауза - "Отричането на комунизма и утвърждаване на свободата на личността" - цитирам Ви - и то 21 години след 10-ти Ноември 1989 г.
Знаете ли я хубавата българска поговорка - Сетила се Мара да се побара?
Я дайте някаква "интересна информация" за мен от други блогъри, щото аз, да си призная, не съм попадал на такава, понеже не ме интересува много-много кой какво мнение има за мен; речено е: разни хора, разни идеали, на всички човек не може да угоди, пък аз съм такъв, че никому не ща да угаждам. И никога никому не съм угаждал. Щом питаете такъв интерес към моята личност попитайте някой от поредицата бивши партийни секретари на БКП в ПУ "П.Хилендарски", където работих преди 1989 г.; попитийте ги за моите изяви тогава. Ето Ви имена, всички те са живи и здрави и все още са учени-"професори": Никола Балабанов, Георги Вранчев, Влидимир Янев, Милена Калудова, Константин Ковачев, Даниела Стамболиева и още много други (на много от тях вече съм забравил името). Та те ще Ви кажат най-добре за моята прояви тогава, в условията на така милия на сърцето Ви комунизъм, в резултат на която "партията" толкова много грехове ми натрупа, че ме изгони от университета веднага, щом й се удаде такава възможност.
Това е по повод на вашето злобно подхвърляне за някаква Мара (да не е от Вашата партийна организация тая Мара?!), която се сетила да се побара...
Публикуване на коментар