Моите незададени въпроси и неизказани реакции към участниците в дискусиите във вчерашния "Сеизмограф"

Вчера преди началото на предаването по bTV "Сеизмограф" на Светла Петрова, в което участвах, ни казаха - имам предвид нас, публиката, хората, седящи отзад и използвани като декор - че към края на всяка от двете части ще ни предоставят думата за задаване на въпроси към участниците. За целта имаше и микрофони, от тия, дето се държат с ръка, и стана така, че микрофонът се оказа до мен, та моя милост през цялото време имаше готовност да реагира.

Когато обаче по едно време се разбра, че поради недостиг на време едва ли ще могат да дадат думата на публиката, в паузата г-жа Светла Петрова ми каза, че понеже за мен в третата част на предаването явно ще остане съвсем малко време, то бих могъл да се включа със своя реакция или въпрос по време на втората част. Ала и за това не остана време, за жалост. Както и да е, ето, сега и тук, на спокойствие, в блога си, искам да представя онова, което ме вълнуваше по време на цялото предаване, пък и да формулирам въпросите и репликите, които исках, ала не успях да задам там, в самото предаване.

И така, в първата част на предаването в диспут влязоха вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков и лидера на СДС Мартин Димитров. Слушайки разговора им, в съзнанието ми минаха доста мисли, реакции и въпроси, но накрая всичко изкристализира в реплика, която така и не изказах, ала много исках да го сторя; смятах, че е уместно да се реагира и така; ето какво беше на езика ми там, по време на тази част на предаването, ала така и не можах да го кажа; репликата ми, разбира се, щеше да е насочена към министъра, щях да му кажа ето това:

Господин Дянков, моето усещане като гражданин е, че вие, управляващите, до момента не успявате да намерите ефикасен подход за преборване с кризата; кризата се задълбочава, а ето, мина повече от година, откакто сте на власт. Имам чувството, че само говорите за реформи, ала не намирате воля да се нагърбите с предприемането на ония болезнени, но жизнено необходими за задвижването на икономиката мерки. Излиза, че продължавате да наливате средства в продънени каци, а не се захващате с най-първото и с най-потребното в един такъв момент: да спрете течовете, да затегнете обръчите, та наливането на средства в тия сега все още продънени каци на бюджета да има все пак някакъв смисъл.

Аз обаче като гражданин се сещам за една друга, много по-страшна криза, тази през 1997 година, и много добре си спомням, че тогава правителството на СДС успя за няколко месеца да подхване най-умело работите в разнебитения държавен живот; скоро се видя, че ония управници от СДС имат нужната воля за справяне с тогавашната криза. Първите позитивни резултати се появиха след броени месеци, но ето, сега тече вече втора година, а при вас особени позитивни резултати не се забелязват, нещата сякаш се влошават. Създавате впечатление, че не само ви липсва воля, но и че нямате стратегия за решаване на тежките проблеми, т.е. действате като паникьори при пожар.

Та затова моят съвет към Вас е: повече се вслушвайте в думите на лидерите на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, в думите на г-н Костов и на г-н Димитров; те знаят как може да се решат проблемите, а пък Костов е опитен, справял се е с много по-тежки кризи от настоящата. Кажете го това най-вече на г-н Премиера, щото той носи пълната отговорност за вашето едногодишно вайкане, за грешките, за лутането, за пропилените шансове.

А ето сега и моят въпрос към Вас, все пак сте вицепремиер: не разбирате ли още, че бракът на ГЕРБ с АТАКА е твърде дискредитиращ? Не усещате ли, че е крайно време да биете шута на кресльовците от АТАКА, да се коалирате със СИНЯТА КОАЛИЦИЯ и заедно най-ефективно и в кратки срокове да се справите с кризата? Ако не сторите това, убеден съм, за криза ще се говори и в края на мандата ви, а тогава избирателят неминуемо ще ви потърси сметка; мнозинството от гражданите ви избра с тази цел, именно заедно със Сините да изведете страната от тресавището, в което я натика БСП и техните марионетки от тристранната коалиция, а Вашият шеф, именно Бойко Борисов, се прави на ударен.

Това исках да кажа по първата част на предаването, но, както се видя, не успях да се вредя да взема думата. Казах, че микрофонът за публиката беше при мен, аз през цялото време имах готовността да се възползвам от него, ала все пак, след като не ни беше дадена думата, не си позволих да изнахалствам и да се намеся в разговора.

По втората част на предаването, именно, в сблъсъка на Явор Дачков с Николай Колев-Босия (впрочем, понеже седях тъкмо зад гърба на Босия, открих, че той наистина е бос, т.е. забелязах, че беше обул обущата си на бос крак; дали заради този му обичай не са го нарекли някога "Босия"?), та по време на техния спор моя милост в крайна сметка искаше да реагира съвсем кратко, и то спрямо Явор Дачков; ако ми бяха дали думата за въпрос, щях да реагирам ето така:

Господин Дачков, аз като български гражданин по повод на Вашето поведение напоследък мога да реагирам само така: гнусно ми е от слугинската българска "журналистика", която за пари е способна на всякакви мерзости! Само това искам да Ви кажа...

Та в крайна сметка се спрях на тази реакция към държането на Дачков в студиото, щото той наистина се държеше като добре платен адвокат на мутрата Алексей Петров. Впрочем, за да съм съвсем честен, по едно време ми се искаше към Дачков да отправя и тия думи, ала после се отказах:

Г-н Дачков, нима си мислите, че българският избирател е чак толкова малоумен, че му пробутвате сега Алексей Петров за нещо като нов "месия"? Щял да се занимава с политика, майчице?! А пък Вие сръчно му прислугвате. На два пъти се случиха, на два пъти успяха подобни нечистоплътни игрички с пробутването на отчаяния избирател на самозвани "спасители": Симеон и Бойко. Сега някои се полакомиха да използват същия сценарий, представете си, за Алексей Петров, сега него почват да ни пробутват! Искам да ви кажа само това: всуе се морите: ний, българските избиратели, не сме чак толкова малоумни! Впрочем, мнозинството от избирателите у нас показа, че наистина е твърде малоумно и податливо на манипулации, ала чак пък толкова малоумни, както си мислите, дори и такива хора не са. Приятен път в политиката Ви желая!

Та ето тази реплика исках да отправя към Дачков най-напред. После премислих и за да не обидя Божйко Борисов се спрях на по-горната, на написаната малко по-горе. Та така: стоях там, изпълнен с всякакви досадни мисли, ала нямах възможността да ги изкажа. На връщане си мислех за тази наша българска участ: обикновено у нас говорят тия, които нямат какво особено да кажат, а пък други, които имат, на тях не се дава думата.

Или пък все на едни и същи лица се дава думата. А те са се изприказвали и вече се повтарят, нищо ново не могат да измислят. На нови лица думата обаче не се дава. От което губи нашият т.н. "публичен живот". Но кой ли пък го е грижа за него? Пък и нищо чудно целта да е точно тази: да се претъпява острието, хората да стават все по-безразлични, понеже им пробутват все едни и същи противни и до болка омръзнали муцуни...

Добави в Svejo