Днес сутринта поредица от няколко събития от последните дни ме накараха да напиша в блога на Иво Инджев следната бележка:Чао на всички от този форум! Поради някои технически причини повече няма да пиша коментари тук. На всички желая успехи в живота и професията!
Г-н Инджев, ако някога с нещо съм Ви засегнал, моля, извинете! Несъзнавано е било!
Posted by Angel Grancharov | октомври 11, 2010, 9:33
Сега видях, че г-н Инджев е написал в тази връзка следното:
Към Ангел Грънчаров: надявам се да не съм „техническата причина“ по някакъв начин.
Желая ви здраве!
Posted by Иво Инджев | октомври 11, 2010, 10:41
На което моя милост, за да се избегне недоразумение, се видях принуден да напиша следното пояснение:
Г-н Инджев, „техническата причина“ за моето оттегляне от компанията на толкова приятните коментиращи тук няма никакво отношение към Вас лично. Нека да мине известно време и ще обясня на какво именно се дължи това оттегляне.
Мога сега-засега само да намекна, че част от основанията ми за тази стъпка е пълното фиаско на моята идея за „блогърско цунами“, в смисъл, че кажи-речи никой от „елитните блогъри“ не подкрепи идеята и предложението ми. Което добре се свързва с разбирането за господството у нас на някакъв по-особен, несрещан никъде по света български сорт „индивидуализъм“, който според моето разбиране е една от фундаменталните причини като нация да сме в положението, в което сме.
Като казах „елитните блогъри“ нямах предвид Вас, г-н Инджев, понеже Вие сте журналист, професионално коментиращ, а пък блогърът, поне според мен, би следвало да е непрофесионално коментиращ. Макар че тия разграничения са спорни.
Както и да е, нека да имам известно време да преосмисля досегашната си тактика, пък живот и здраве да е, нищо чудно да се изнамери и нещо по-ефективно за в бъдеще…
3 коментара:
nishto ne razbrah za kakvo i na kogo se sardi avtorat na bloga.
Ами значи на никой и за нищо не се сърди авторът на блога - какво има да се чудиш повече?! :-)
"Особеният български индивидуализъм"...,сещам се за разговорите ми с българин живял цял живот в САЩ, която ме предупреждаваше за болната ни проницателност стигаща до системна мнителност. Може би ни трябва повече добро начало, повече гражданска смелост и по ясна визия за това къде отиваме като нация.(Къде отиваме!? а завета на Кубрат?)Вие и другите водещи блогъри както и добрите журналисти поддържате добрият конструктивен диалог без който няма бъдеще. В тази реалност при която цензурата отново е обсебила небето като тъмен облак малкото слънчева светлина е душеспасяваща. Свободата не идва даром тя трябва да бъде извоювана,от всички. До нови идеи.В.Д.
Публикуване на коментар