Как българите в Америка възприеха изхвърлянията на Б.Борисов пред наши емигранти в Ню Йорк

РОЗОВИ ЛИ СА ОЧИЛАТА НА БОЙКО БОРИСОВ?

(Недействителната действителност на един премиер)

Само преди седмица работният график на премиера Бойко Борисов бе ангажиран с поредната акция за спечелване на доверието на българите зад граница. В рамките на едноседмичното си работно посещение в САЩ премиерът се срещна с българската общност в Ню Йорк, а срещата бе широко отразена от медиите в България. Според медийни източници, на срещата с около 200 представители на българската емиграция, премиерът се е постарал да демонстрира начетеност по значими за българите зад граница теми като европейски футбол, преговорите между Израел и палестинската власт, както и собствената си значимост, изразяваща се с “неформалния” план на “почти всички шефове на служби в Щатите” да го “видят”. Не на последно място в дискусията, премиерът споделил и виждането си за съвременното състояние на България, определяйки страната ни като “остров на спокойствие и стабилност в политическо, финансово, етническо и религиозно отношение”.

Популистките изказвания на премиера са колкото предвидими, толкова и изненадващи. От една страна високопарните му думи в типичният за него уличен стил на изказване едва ли вече учудват някого. От друга страна обаче недоумение буди желанието на Бойко Борисов да представи страната ни в нереалистичната светлина на “остров на стабилност” точно пред онези, предпочели да избягат от нея.

Само ден след изказването на Борисов, твърденията му за етническата стабилност в страната бяха красноречиво опровергани от една интересна, но показателна за състоянието на етническите взаимоотношения в страната новина. Според заглавните страници на водещи български вестници паралелка за 1-ви клас в Пазарджик е на път да се разпадне след като родители отписаха 24 деца заради голям брой ромчета в класа. По същото време етническата търпимост на българите бе подложена на проверка и в Ямбол, където кметското решение да се събори населен с цигани панелен блок бе посрещнато с полюсни реакции. Според официални данни сблъсъците между българи и цигани не спират да се увеличават, а статистика за престъпленията на етническа основа в страната ни удобно липсва, тъй като при разследване на престъпленията полицаите нямат право да задават въпроси за етническата принадлежност на участниците в тях. Едно е сигурно – етническата толерантност в думите на премиера е рядко явление, а според наши и европейски анализатори насилието в резултат на етническата нетърпимост в България тепърва ще нараства.

Според Борисов, основен момент в разговорите му с американски представители е отпадането на визовият режим тъй като “не е правилно” българите да пътуват с визи до САЩ. Плановете на премиера обаче звучат повече от оптимистично в контекста на случилата се в момента на въпросните преговори екстрадиция на български роми от Франция. Връщането на ромите в родината им е кулминационна точка на френската нетърпимост към високата престъпност, както и трудната интеграция на българските роми. По-страшното в случая е, че това недоволство бива споделяно и от други европейски държави, които все по-често настояват за визови ограничения на България дори след влизането на страната ни в Шенген.

Още по-интересно е виждането на премиера за България като “остров на спокойствие и стабилност в политическо и финансово отношение”. В момент когато икономиката на България е обхваната от тежка криза, а жизненият стандарт на населението е най-ниският в Европа, изказването на Борисов граничи с цинизъм. Явно премиерската дефиниция на думата “спокойствие” е твърде различна от общоприетата тъй като по последни данни на Европейско социално изследване сред страните-членки на Европейския съюз българите са най-недоволни, нещастни и подозрителни към ближния си. От анализите става ясно, че доверието на българите в държавните институции е най-ниското в Европа, както и че сънародниците ни поставят своебразен рекорд по усещането си за бедност.

Според изследването, удовлетвореността от състоянието на икономиката у нас е най-ниска, а най-големият страх на българите е свързан с живота им на старини. Всъщност доживяването на старини у нас е лукс, тъй като България е страната с най-висока смъртност и най-висок отрицателен прираст в ЕС. В същото време нацията ни прогресивно застарява и в момента България е страната с най-застаряващо население в ЕС. Според доклад на ООН, всеки четвърти жител в страната ни е пенсионер, а една трета от населението у нас е съставено от хора над 60 г.

Тежкото финансова безизходица на българина е обусловена и от редица фактори, пряко свързани с ниските заплати и произлизащата от тях ниска покупателна способност. Парадокс е, че заплатите в страната ни продължават да са най-ниските в Европа, но затова пък цените на лекарствата, например, са най-високите. “Финансовата стабилност” в думите на премиера явно не важи и за пенсионерите в България, чиито пенсии са най-ниски в Европейския Съюз. В същото време пенсионната реформа у нас прави крачка назад, като повишава осигурителния стаж, премахва социалните пенсии за старост и инвалидност и на практика въвежда нови ограничения, които намаляват размера на бъдещите пенсии. Особено интересен е въпроса как се очаква сънародниците ни да увеличат трудовия си стаж с цели 3 години имайки предвид, че само за миналата година безработицата в България се е увеличила с близо 20% спрямо предходната година. Финансовото състояние на възрастните хора е толкова отчайващо, че мнозина от тях разчитат точно на парите, изпращани от емигрантите, пред които Бойко Борисов описа финансовия просперитет на страната си.

Най-силното опровержение на премиерските думи обаче дойде само ден след тях когато водеща новина в българските медии бяха сумите, които емигрантите наливат ежегодно в родината си. Според данни на “Отворено общество” изпращаните близо 1,3 милиарда годишно пари биват харчени предимно за храна, сметки, здраве и образование. Отворен остава въпроса дали ако българите бяха действително проспериращи, щяха да оцеляват благодарение на роднините си в чужбина.

Според Бойко Борисов “страната ни е добро място за инвестиции със своите стабилни политическа и финансова система и ниските си данъци.” Данните за размера на чуждите инвестиции у нас обаче показват друго. Само за първите тримесечие на тази година чуждестранните инвестиции у нас са намалели с близо 1 млрд. евро или 20 пъти спрямо първите три месеца на 2009 г. Освен общото намаляване на инвестиционните потоци по света заради глобалната финансова криза, в България съществуват и други специфични причини. Една от тях е бюджетният дефицит, който създава несигурност сред потенциалните инвеститори в страната. Въпреки предприетите промени в Закона за насърчаване на инвестициите, правителството на Борисов все още не е успяло да се пребори с корупцията и тромавата бюрокрация в България, както и с често мудната и негъвкава администрация, които също са пречка за привличане на чужди пари.

Премиерът на републиката проявява завиден оптимизъм спрямо бъдещето на емигрантите, които според него ще се впечатлят от “успехите” на неговото управление и ще се върнат в България. Някак незабелязан за него остава факта, че причините, които на първо място доведоха до емиграцията на стотици хиляди българи, все още са актуални в страната. Ако не друго, то посещението на Борисов в Ню Йорк разкри политическата неадекватност на сегашните управляващи спрямо българската действителност.

Игнорирайки трагичната икономическа, социална и обществена обстановка, в която оцелява обикновения българин, премиерът демонстрира политическа незрялост и неподплатена с реални постижения самоувереност. Докато те не бъдат заменени с далновидност и реална нагласа за решаване на проблемите, похабили вече няколко поколения, емигрантските общности ще продължават да се увеличават, а нуждата им да слушат поредните премиерски обещания – да намалява.

Анелия Петровa, Детройт, USA

Добави в Svejo