Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Комунизмът е най-пошъл и извратен душевен импулс на лумпените, на паразитите, на мързеливците, на лъжльовците...

В приятелския блог на Иво Инджев попаднах на страхотен текст с автор ДИМИ ГАЧЕВ, публикуван под заглавието Има ли мъдри старци в застаряващата ни република?. Струва си да се прочетат неговите искрени, идещи сякаш от сърцето думи, носещи в себе си изстраданата от толкова поколения вече истина за комунизма. Ето един откъс за да разберете за какво става дума и да отидете да пречетете цялото:

Каскетите, слезли от гората през 1944 г. с брезентовите раници на гърба, пълни с кашкавал, „пазаруван” от мандрите, които с помощта на Сталин и не без помощта на Чърчил, държаха необезпокоявани властта в страната почти петдесет години, с вродената си андрешковска хитрост, част от които успели да прехвърлят отговорността за миналото върху бившите свои другари, не само задържаха статуквото си, но и успяха да превърнат децата си, учили на Запад и добили излъсканата шлифовка на лондоски юпита, в мощни икономически субекти. Това беше възможно да стане, от една страна с предвидливо изнесените преди промените парични средства от хазната в така наречените ”задгранични дружества”, и от друга - чрез външния дълг; в голяма част присвоен, без въобще да влиза в страната.

За всичко това не малка бе помощта на яките момчета от спортните и милиционерски школи, кадри на ДС. Тяхната роля бе да поддържат страха сред хората – работа успешно вършена преди тях от „народната милиция”. За това свое призвание те бяха получили съответните куфари, като начален капитал за не винаги законенния си бизнес. Единственото поставено условие бе редовното отчитане в черните каси. Забравилите това, бързо ги отнасяха в небитието. Въпреки, че предполагаемият диригент на събитията в онези години отдавна го няма, отстранен в опит коритото на прокараната от него златна река с нейните разклонения да бъдат заличени, асистентите, останали след него, стриктно следят и не пропускат да накажат всеки един опитал да излезе извън поставената му предварително роля.

Та наистина идете да прочетете коментара на Д.Гачев, няма да съжалявате. Също са интересни и коментарите на читателите, към които ми се наложи да прибавя и свой коментар; ето го:

Първо авторът на горния текст нека приеме моя респект: аз също съм съгласен с всяка негова дума! Само честен и мислещ човек може да напише такъв впечатляващ и силен анализ.

Едно уточнение само към изказването на коментиращ по-горе: комунизмът никога не се е базирал на "вяра", било тя утопична, било някаква друга, комунизмът винаги се коренил в най-пошъл прагматичен интерес (партизаните с кашкавалени пити в раниците, излежаващи се по сенките в горите) и е произхождал от користта, ползата, облагата, стремежа към лапане и плюскане. Комунизмът като "философия" е груб и вулгарен материализъм и атеизъм (безбожничество), сиреч, не може да има никаква вяра ("вярата" в материалното не заслужава да се нарече вяра, просто щото си има по-подходяща дума за това: интерес). По тази причина цинизмът, сиреч, аморализмът, е квинтесенцията на комунистическия мироглед; спомнете си още веднъж перверзията "Вината поемаме само с мезе!", така умилително възприета от нашия нынешен государственний водач Гоце Първанов, че той от благодарност още държи изказалия горната пошлост (Филип Боков) на хубава служба в Президенството, а пък сестра му уреди чак в ЮНЕСКО.

Тъй че нищо духовно и идеалистично не може да има в комунизма, тия басни за него трябва да бъдат вече окончателно избити, изтикани от главите. Щото да допуснеш, че в комунизма може да има нещо светло, чисто, безкористно, духовно и идеалистично е все едно да приемеш, че и Сатана може да е воден от най-благородни мотиви - което, както и да го погледнем, си е умствена извратеност.

Затуй моето разбиране е, че комунизмът няма ценности в оня най-възвишен смисъл, който свързваме с тази дума, той не се опира дори на някакъв идеал, той просто е най-пошъл и извратен душевен импулс на лумпените, на паразитите, на мързеливците, на лъжльовците, на аморалните, на крадливите, на склонните към разбойничество, към "присвояване", на калпазаните, на шмекерите, които, понеже са се разкапали от мързел, от бездействие и от неудържими пориви към паразитиране, подобно на търтеите, и понеже са се усетили, че са много (долната страна в човешката природа, уви, е широко разпространена!), стигат дотам, че постигат историческо значение - и това е печалната история на световния комунизъм.

Нормалният, деен, свободен човек, човекът с обикновени, с традиционни ценности и морал, комунист просто няма как да стане; комунисти са ставали само търтеите в обществения кошер; и си представете когато търтеите вземат властта в един кошер; става това, което стана в цветущата някога България!

Веднага след 1989 г. един комунистически философ, проф. Д.Спасов, излезе с "теорията", разпространена все още в много глави, според която историческото проявление на комунизма, сиреч, неговото реално проявено лице в историята, изобщо не било съответствало на неговата същина; от това пък произлизаше, че комунизмът все още изобщо не бил идвал! (И трябвало да го чакаме отново, та тепърва да му се налалдим!) Тогава моя милост излезе с голяма статия, отпечатана в тогавашния вестник ВЕК 21, наречена "Логика и съвест при неокомунизма", в която доказах, че истината е точно противоположна на твърденията на професора марксисто-комунист: страшното лице на комунизма, проявило се в реалния исторически процес, точно съответства на неговата истинска и най-дълбока същност. Тоест комунизмът не само че е идвал, но и е вилнял най-неудържимо; и в своите изстъпления е показал истинското си лице, най-дълбоката си вътрешна същност.

Това написах тогава, а съм бил само на 30 години; впрочем, сещате ли се в резултат на моята волност какво се случи после със защитата на дисертацията ми? Не се сещате ли? Ще ви кажа: бях провален на два пъти от "научната" общност, съставена все от бодри единомишленици на проф. Добрин Спасов! (Който, впрочем, дълги години заради "теоретичните" му заслуги пред "Партията", беше награден с това да е депутат от "обновената" БКП, нарекла се БСП!) Такива ми ти работи: другарите никога никому за нищо не прощават!

5 коментара:

Анонимен каза...

Абсолютно правилно, нищо привлекателно няма в комунистическата „идеология”. Маркс, Енгелс и Ленин са били всичко друго, но не и хуманисти.

Игорь Бунич. Золото партии

„...Новая власть, будучи лучше организованной и вооруженной бандой, совершенно не желала терять драгоценное время на какое-либо юридическое обоснование своих действий. Тем не менее, идеологическое обоснование было необходимо, и оно, родившись в безумно-гениальной больной голове вождя (Ленина), своей беспредельной утопичностью ужаснула даже его ближайших сообщников. Все ценности, награбленные царизмом и эксплуататорами у парода, отбираются большевиками с единственной целью - распределить впоследствии их поровну среди всех трудящихся, освобожденных отныне от каких-либо видов эксплуатации...

...Но страшнее чекистских пуль оказалась выпущенная большевиками бацилла всеобщего равенства. Именно она повлекла под знамена международных террористов многомиллионные российские массы, именно во имя всеобщего равенства осуществлялись бесчисленные экспроприации, конфискации, национализации, именно на ее алтарь приносились неисчислимые жертвы, именно она позволила большевикам удержаться у власти, и именно из-за нее потерпели поражение их противники, пытавшиеся силой логики и разума остановить охватившее страну массовое безумие. Безумие большевизма - это болезнь что-то вроде бешенства нации; этот диагноз, к сожалению, социологи поставят слишком поздно, считая, что дальше должны уже работать психиатры. "Социализм - это идеология зависти", - еще в 1918 году определил Бердяев, но его, к счастью, никто не услышал, иначе бы уничтожили на месте. Бацилла бешенства или идеология зависти, или то и другое.”

Анонимен каза...

продължение

Колкото до тезата на Добрин Спасов, тя не нова, повтаряна е много пъти от марксистите, без да осъзнават, че ВЛИЗА В ОСТРО ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС САМИЯ МАРКСИЗЪМ. Защо? - Много просто. Според Маркс комунизмът е исторически необходим етап и той настъпва закономерно, неизбежно и неотвратимо. Никъде в съчиненията на Маркс, Енгелс и Ленин обаче не се говори за това, че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕДИ „ИСТИНСКИЯ КОМУНИЗЪМ” ЩЕ ИМА И НЯКАКЪВ НЕ БАШ КОМУНИЗЪМ, ЕДИН ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, ДЕФОРМИРАН КОМУНИЗЪМ. Поради това има две възможности: или реалният комунизъм си е точно комунизмът на Маркс и Ленин, или е наистина някаква историческа аберация, но тогава пък марксизмът не може да е верен, тъй като според него такива отклонения в историята не може да има.

А истината всъщност е следната: марксизмът е схема, която не описва реалния ход на историята. Много е спорно дали в историята въобще има някакви закономерности, но дори да ги има, те със сигурност НЕ СА ЗАКОНИТЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ. За разлика обаче от други утопични проекти, каквито не липсват в историята на мисълта, като се започне от идеалната държава на Платон, поради чиста случайност и стечение на обстоятелствата марксистите получиха възможност да претворят на практика теоретическите измислици на Маркс. И се видя, че се получиха най-страшните диктатури в историята на човечеството. Самата поява на реалния социализъм беше ИСТОРИЧЕСКИ СЛУЧАЙНА, но веднъж появил се, неговите характаристики НЕ БЯХА НИКАК СЛУЧАЙНИ. Повечето елементи, описани от Маркс и Енгелс в "Манифеста", бяха осъществени, като цяло за щастие даже В ПО-МЕКА ФОРМА от предписанията Маркс. Така че реалният комунизъм си беше баш комунизъм, но в известен смисъл по-малко репресивен, отколкото си го беше представял Маркс.

Наистина ли е така? Ами да се зачетем в "Манифеста" и да се радваме, че комунистите не успяха да осъществат замислите на Маркс докрай:

Анонимен каза...

„Тези мерки, разбира се, ще бъдат различни в различните страни.

Все пак, в най-напредналите страни ще могат да бъдат почти навсякъде приложени следните мерки:

1. Експроприация на поземлената собственост и употреба на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Отмяна на правото на наследство.

4. Конфискация на собствеността на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.

6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

7. Увеличаване броя на националните фабрики, на средствата за производство, увеличаване и подобрение на обработваемите земи по общ план.

8. Задължителен труд за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.

9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на противоположността между града и селото.

10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н.

ПРЕМАХВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО! Дори и най-радикалните се изсилват против това позорно намерение на комунистите...

ЕСТЕСТВЕНО, СЕМЕЙСТВОТО НА БУРЖОАТА ЩЕ ОТПАДНЕ С ОТПАДАНЕТО НА ТОВА НЕГОВО ДОПЪЛНЕНИЕ, А И ЕДНОТО, И ДРУГОТО ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ С ИЗЧЕЗВАНЕТО НА КАПИТАЛА.

Вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлоатацията на децата от техните родители? Ние признаваме това свое престъпление.

Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените – крещи ни в хор цялата буржоазия...

Той и не подозира, че се касае тъкмо за премахване на положението на жените само като инструменти за производство.

Впрочем, няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените у комунистите. КОМУНИСТИТЕ НЯМА ЗАЩО ДА ВЪВЕЖДАТ ОБЩНОСТТА НА ЖЕНИТЕ, ТЯ ПОЧТИ ВСЯКОГА Е СЪЩЕСТВУВАЛА... КОМУНИСТИТЕ НАЙ-МНОГОТО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ УПРЕКНАТИ В ТОВА, ЧЕ ТЕ НА МЯСТОТО НА ЛИЦЕМЕРНО ПРИКРИТАТА ОБЩНОСТ НА ЖЕНИТЕ УЖ ИСКАЛИ ДА ВЪВЕДАТ ОФИЦИАЛНА ЧИСТОСЪРДЕЧНА ОБЩНОСТ НА ЖЕНИТЕ.

По-нататък упрекват комунистите, че искали да премахнат отечеството, националността.

РАБОТНИЦИТЕ НЯМАТ ОТЕЧЕСТВО...

КОМУНИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ Е НАЙ-РАДИКАЛНОТО СКЪСВАНЕ С ОНАСЛЕДЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА СОБСТВЕНОСТТА...”

Стоян

Анонимен каза...

край

„Тези мерки, разбира се, ще бъдат различни в различните страни.

Все пак, в най-напредналите страни ще могат да бъдат почти навсякъде приложени следните мерки:

1. Експроприация на поземлената собственост и употреба на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Отмяна на правото на наследство.

4. Конфискация на собствеността на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.

6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

7. Увеличаване броя на националните фабрики, на средствата за производство, увеличаване и подобрение на обработваемите земи по общ план.

8. Задължителен труд за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.

9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на противоположността между града и селото.

10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н.

ПРЕМАХВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО! Дори и най-радикалните се изсилват против това позорно намерение на комунистите...

ЕСТЕСТВЕНО, СЕМЕЙСТВОТО НА БУРЖОАТА ЩЕ ОТПАДНЕ С ОТПАДАНЕТО НА ТОВА НЕГОВО ДОПЪЛНЕНИЕ, А И ЕДНОТО, И ДРУГОТО ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ С ИЗЧЕЗВАНЕТО НА КАПИТАЛА.

Вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлоатацията на децата от техните родители? Ние признаваме това свое престъпление.

Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените – крещи ни в хор цялата буржоазия...

Той и не подозира, че се касае тъкмо за премахване на положението на жените само като инструменти за производство.

Впрочем, няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените у комунистите. КОМУНИСТИТЕ НЯМА ЗАЩО ДА ВЪВЕЖДАТ ОБЩНОСТТА НА ЖЕНИТЕ, ТЯ ПОЧТИ ВСЯКОГА Е СЪЩЕСТВУВАЛА... КОМУНИСТИТЕ НАЙ-МНОГОТО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ УПРЕКНАТИ В ТОВА, ЧЕ ТЕ НА МЯСТОТО НА ЛИЦЕМЕРНО ПРИКРИТАТА ОБЩНОСТ НА ЖЕНИТЕ УЖ ИСКАЛИ ДА ВЪВЕДАТ ОФИЦИАЛНА ЧИСТОСЪРДЕЧНА ОБЩНОСТ НА ЖЕНИТЕ.

По-нататък упрекват комунистите, че искали да премахнат отечеството, националността.

РАБОТНИЦИТЕ НЯМАТ ОТЕЧЕСТВО...

КОМУНИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ Е НАЙ-РАДИКАЛНОТО СКЪСВАНЕ С ОНАСЛЕДЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА СОБСТВЕНОСТТА...”

Стоян

Анонимен каза...

„Тези мерки, разбира се, ще бъдат различни в различните страни.

Все пак, в най-напредналите страни ще могат да бъдат почти навсякъде приложени следните мерки:

1. Експроприация на поземлената собственост и употреба на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

2. Висок прогресивен данък.

3. Отмяна на правото на наследство.

4. Конфискация на собствеността на всички емигранти и бунтовници.

5. Централизация на кредита в ръцете на държавата чрез една национална банка с държавен капитал и изключителен монопол.

6. Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

7. Увеличаване броя на националните фабрики, на средствата за производство, увеличаване и подобрение на обработваемите земи по общ план.

8. Задължителен труд за всички, създаване на индустриални армии, особено за земеделието.

9. Съединение на земеделието с индустрията, мерки за постепенно отстраняване на противоположността между града и селото.

10. Обществено и безплатно възпитание на всички деца. Премахване на фабричния труд за децата в сегашната му форма. Свързване на възпитанието с материалното производство и т.н.

ПРЕМАХВАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО! Дори и най-радикалните се изсилват против това позорно намерение на комунистите...

ЕСТЕСТВЕНО, СЕМЕЙСТВОТО НА БУРЖОАТА ЩЕ ОТПАДНЕ С ОТПАДАНЕТО НА ТОВА НЕГОВО ДОПЪЛНЕНИЕ, А И ЕДНОТО, И ДРУГОТО ЩЕ ИЗЧЕЗНАТ С ИЗЧЕЗВАНЕТО НА КАПИТАЛА.

Вие ни упреквате, че искаме да премахнем експлоатацията на децата от техните родители? Ние признаваме това свое престъпление.

Но вие, комунистите, искате да въведете общност на жените – крещи ни в хор цялата буржоазия...

Той и не подозира, че се касае тъкмо за премахване на положението на жените само като инструменти за производство.

Впрочем, няма нищо по-смешно от високоморалния ужас на нашите буржоа от мнимата официална общност на жените у комунистите. КОМУНИСТИТЕ НЯМА ЗАЩО ДА ВЪВЕЖДАТ ОБЩНОСТТА НА ЖЕНИТЕ, ТЯ ПОЧТИ ВСЯКОГА Е СЪЩЕСТВУВАЛА... КОМУНИСТИТЕ НАЙ-МНОГОТО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ УПРЕКНАТИ В ТОВА, ЧЕ ТЕ НА МЯСТОТО НА ЛИЦЕМЕРНО ПРИКРИТАТА ОБЩНОСТ НА ЖЕНИТЕ УЖ ИСКАЛИ ДА ВЪВЕДАТ ОФИЦИАЛНА ЧИСТОСЪРДЕЧНА ОБЩНОСТ НА ЖЕНИТЕ.

По-нататък упрекват комунистите, че искали да премахнат отечеството, националността.

РАБОТНИЦИТЕ НЯМАТ ОТЕЧЕСТВО...

КОМУНИСТИЧЕСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ Е НАЙ-РАДИКАЛНОТО СКЪСВАНЕ С ОНАСЛЕДЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА СОБСТВЕНОСТТА...”

Стоян