vladoan: Преди седмица пътувах до Ямбол по тъжен повод. Това, което искам да споделя с вас е, че останах втрещена с какъв патос, с какво умиление говорят за комунистите/социалисти. С какво нетърпение очакват другарят Първанов-Гоце да основе новата партия и са убедени, че само той може да се погрижи за тях, че само той може да промени нещата в България, представяте ли си? Когато казах, че той много добре се грижи, но не за тях, а за себе си, се нахвърлиха върху мен заради богохулството ми.
Михайло: НЕКА! Бих се радвал и да стане премиер, а Алексей Петров да е президент! Това ще е най-заслужената орис на българина!
vladoan: Опазил Бог!
Михайло: Бог не пази ако човек сам не се опази. Само гледай как ˝Агнеците˝ ще управляват, а агнетата (както винаги) ще замълчат... завинаги.
vladoan: Баси мама, какво вещаеш? Аз съм може би прекалено голям оптимист понякога?!
Михайло: Не вещая, зная...
vladoan: Колко е хубаво човек нищо да не знае и да си живее от ден за ден без да се замисля за бъдещето...
vladoan: Да бях на годините на твоя Влади и на моя Влади да знаеш само как щях да си приготвя куфара.
Михайло: Не може ли друг (другарите) да си стегне (стегнат) куфарите, защо и аз?
Няма коментари:
Публикуване на коментар