Публикувам отделно едно мнение на опонент, което получих тази сутрин на имейла си:Същият този inaccessibility, когото толкова охотно оплюхте в блога си, все пак ще има доблестта да ви отговори. Ако разбира се държите да прочетете други мнения и не сте твърде ограничен в собствените си схващания. Понеже не се наблюдават индикации, че можете дори само да допуснете в съзнанието си съществуването на различни мнения, които не се изчерпват и не изразяват така преекспонираната и много любима за мнозина тема за русофилите и русофобите. Но най-вече защото конструктивните дискусии имат някакво значение.
Можем да интерпретираме по всякакъв начин историческите събития - това е доказано в практиката на историографията. Би трябвало да ви е известно изработването на националните истории - те се влияят от идеологическите, езиковите и националните предпоставки. Така национално ориентираните историографи са склонни да разглеждат историческите събития от гледна точка на дадена култура, много често ограничено и пристрастно.
Когато заговорихме за т.н. "Освобождение на България", вие всъщност сведохте дискусията до позоваването на исторически събития, в които участници са Русия и САЩ, направихте доста повърхностно сравнение, свеждайки позицията си до "ползите и вредите". За много хора това е по-удобно и по-разбираемо, но не мисля, че е правилно и ще се опитам да обясня защо.
1. Историческите събития не протичат единствено на базата на идеологически предпоставки, не само и единствено водени от икономически и политически интереси. Те се влияят и от културните. Това е само бележка срещу опростяването при историческите изследвания.
2. Когато Русия "решава да ни освобождава", това е било предимно "имперска амбиция", но не само. Левски е бил прав, твърдейки, че "онзи, който освобождава - поробва". И това се случва, да – в политическо, икономическо и културно отношение. Но същевременно именно руските интереси на Балканите оказват най-съществената предпоставка за "освобождението". Това е безпорен исторически факт, който трудно бихме могли да отхвърлим. Факт е също, че революционните движения в България са търсели руска подкрепа, били са, както казвате "русофили".
3. Признаването на тези факти не ни прави русофили.
4. Днес. Ще си позволя малка интерпретация, държавите, които нямат икономическите и политическите ресурси, се ориентират в пазарната икономика - такава каквато е изработена на запад, към консумативната култура - каквато е позната от десетилетия в САЩ, към всичко онова, което ни е известно от "запад". Ако идеологически трябва да търсим индикатори - да, днес възприемаме идеи, които носят със себе си "окови". Ако трябва да сравним тоталитаризма и демократизма като идеологии и като политическо управление, факт е - индивидуалните и колективните свободи са по-защитени сега. Но нека не се заблуждаваме, че съществува "свобода", такава каквато идеологически се предполага да съществува. За икономически и политическите зависими държави това е още по-съществено. Затова считам, че ЕС е една добра форма за дистанциране от руската зависимост, но не би могла да я елиминира.
Следователно, когато България решава националните си интереси, се ръководи от не малко външни фактори. И един от тях е икономическата и политическата зависимост от Русия. Голяма част от Западна Европа е зависима от нея. Не виждам как България би могла да си "спечели" нещо повече.
Би трябвало да ни е ясно колко трудно се изработват политики, когато е налице икономическа зависимост. Огромен пример за това е Украйна, която след толкова години не само не може да закрепи суверенното си национално управление, тъй като е зависима икономически, но и не може да изгради собствената си културна идентичност, без да има отражение руското влияние.
С други думи, когато днес признаваме едни такива факти, факти признати от множество западни изследователи - историци, социолози, културолози, и пр., не ни прави идеологически пристрастни спрямо Русия.
Накрая бих ви препоръчал две заглавия, така както вие препоръчвате.
„Преплетените времена на настоящето. България 20 години след 89 – та”, Надеж Рагару.
„Възможна ли е демокрацията тук?”, Роналд Дуоркин.
Ако толкова честно прокламирате „ползите” на демокрацията и ролята на САЩ, то може би няма да е лошо да почетете малко западни прегледи върху историята и културата.
Поздрави и с очакване за конструктивен диалог.
Юрiй Кропотко
2 коментара:
Из интервю на проф. Пламен Цветков:
България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, и двете говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60 - 70 години. То е породено от момента, когато България става някаква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите.
Всеки завоевател, като си изработи своя план, търси в териториите, които смята да обсеби и прегази, някаква петта колония. И от тук започва едно масирано финасиране на среди, които да виждат в московския самодържец някакъв освободител. Почват да го канят, да го търсят, а на него целта му е да ги зароби. Това всъщност е цялата история на България. Тя не е борба между революционери и някакви привърженици на османското владичество, не е борба между либерали и консерватори, не е борба между левица и десница. Тя винаги е борба между някакви български сили и платената агентура на Русия. Това е нашата история. Страшното е, че българинът не може да разбере това положение, защото от крехка детска възраст, включително и на моя милост, ни се втълпяваше един русофилски, което означава - противобългарски, прочит на собствената ни история. Ние сме разделени на две нации, защото не можем да бъдем едно.
Питат ме избиратели - не трябва ли в Европейския парламент да защитаваме националните интереси на България заедно, всички български евродепутати? Отговарям им – как да защитавам национален интерес с Ивайло Калфин от БСП и с Димитър Стоянов от „Атака”, когато за тях националният интерес е България да бъде троянски кон на Русия. Аз не мога да бъда с тях, в друга посока е моят национален интерес. Затова казвам, че сме две нации в една държава.
За съжаление е така. И аз достигнах до същия извод в процеса на моите политико-исторически анализи - разделени сме и днес на българи, за които българския интерес е над всичко останало и на русофили, които смятат, че всичко, което е добро за Русия е добро за България.
В моето изследване "Българската независимост и Русия" цитирам писмо на русофилите от времето на Стамболов, които коленоплеклонно и биейки чела в земята молят руският император и самодържец българомразеца Александър Трети да окупира България. Оттогава та до днес те са си просто такива - национални предатели!
Момчил Дойчев
Публикуване на коментар