През последните две седмици в часовете по психология и етика, които водя, прожектирах на учениците два филма на Федерико Фелини: "Амаркорд" (на учещите психология) и "Нощите на Кабирия" (на изучаващите етика). Понеже филмите са дълги (120 минути), наложи се прожекцията да продължи 3 учебни часа от по 40 минути. Поради дефицит на време не можах да доведа замисъла си докрай, а именно в час да се разгори дискусия, учениците да могат да споделят впечатленията си, в замяна на това им предложих всеки да опише преценката си за филма писмено. И ето, тия дни чета купчина писмени работи с разсъждения на ученици за филмите на Фелини. Искам тук накратко да кажа какво констатирах в крайна сметка.Безспорно е, че днешните млади хора общо взето съвсем не познават и не са привикнали да възприемат произведения от този род, именно произведения на истинското киноизкуство. Това, което те гледат, към което са привикнали, общо взето са произведения на филмовата индустрия, които не заслужават да се нарекат изкуство, а са нещо като филмова конфекция. Страшна е деформацията на съзнанията, по-скоро на душите, която причиняват тия непълноценни филми; констатирах, че по-голямата част от учениците не успяват да се вживеят с цялата си душа във филма, да почувстват онзи смисъл, който струи от екрана - и да се заразят с емоцията, която режисьорът, в случая Фелини, е вложил в творбата си.
За да се възприеме пълноценно филм на Фелини се иска човек да остави душата си освободена от нагласите на всекидневието и отворена за проникването в нея на онази богата амалгама от образи и звуци, каквато по същество е един негов филм. Общо взето по-голямата част от учениците не успяха да постигнат тази незангажираност на съзнанието, необходима за пълноценното възприемане на вложения във филма смисъл, поради което тия младежи откровено си заявяват, че "почти нищо не са разбрали" от него. Аз един такъв резултат го очаквах, понеже и преди, в други случаи, съм констатирал някаква ужасна безчувственост или емоционална притъпеност, която формира в душите на младите днешното поставено на неверни основи образование.
Същевременно обаче установих, че на моменти магията на истинското изкуство успяваше въпреки всичко да увлече в своя могъщ емоционален порой душите на повечето от тия млади хора, а пък една част от учениците явно се развълнуваха дотам, че твърдо заявиха, че искат да гледат всички филми на Фелини; някои скоро се похвалиха, че вече си били "свалили" филмите на Фелини и започнали да ги гледат в домашна обстановка, което говори много. Смятам, че само този резултат да беше постигнат от моята инициатива - все пак учениците в час никога не бяха гледали цял филм! - то смятам, че времето, което отделих за това, съвсем не е отишло напразно. Въпреки че от "педагогична гледна точка", убеден съм, ще бъда подложен на критики - ако образователната институция разбере за моето "дидактично" своеволие.
Както и да е, аз лично смятам, че дидактиката и педагогиката с техните предписания съществуват само за това да бъдат игнорирани и нарушавани. Понеже общуването с младите няма как да не е свободно, личностно, творческо и непринудено отношение, което може да бъде убито ако се подчини на изкуствените разсъдъчни правила на дидактиката-педагогиката.
Радващо е, че една малка част от учениците бяха така силно впечатлени от филмите на Фелини, че когато им казах да се опитат да опишат впечатлението си, твърдо ми заявиха, че им трябвало много време да опитат да сторят това; явно са имали какво да кажат, пожелаха в къщи на спокойствие да пишат, с което аз веднага се съгласих. И ето, тия дни, четейки писмените им работи, откривам, че някои ученици са написали превъзходни и богати на смисъл анализи.
Аз лично смятам, че онова, което се прави в час, трябва да се съобразява с мащаба на най-силните, на най-добрите, на елитните ученици, трябва да отговаря на техните потребности, именно, трябва да се прицелва в една по-значима цел, а не да се мъчи да угажда на посредствените и на слабаците, та да служи на тяхната умствена и душевна ленивост. Когато обаче нивото е съобразено с потребностите на най-добрите, на елитните ученици, ще стане така, че те ще почнат да "дърпат" останалите напред, а не, както обикновено става в нашенски условия, ленивото мнозинство да ощетява и да накърнява интереса тъкмо на най-способните. И да е нещо като воденичен камък на вратовете им.Изобщо с тази иновация - да прожектирам цял филм на Фелини в час по етика или по психология - аз обаче се прецелвах в още по-висока и достойна за съвременното образование цел. Това, което се прави в нашите училища, в основни линии не е друго, освен упражняване в едно досадно "умуване" и теоретизиране. Докато младите хора, разбира се, нямат и не могат да имат един такъв чист теоретичен интерес, напротив, техният интерес би следвало да е по-общ и богат, именно, следва да е по-пълноценен човешки интерес. Какво имам предвид ли? Ще се поясня.
Ще дам фрапантен пример: какво обикновено правят нашите ученици в часовете по литература (или история, да речем)? Ами биват принуждавани не да се наслаждават на самите произведения на изкуството (или на така вълнуващите деяния на историческите личности) и да споделят чувствата си и преценките си по този повод, ами биват насилвани да заучават някакви досадни разсъдъчни коментари и анализи на "литературоведите" и на лишените от усет за духа на самата история историци. Стига се до абсурда, че учениците по литература изучават не самата литература, ами изучават... учебниците по литература, докато пък по история учениците не изучават самата история, ами учат разсъдъчните трактовки на историци за историята, които често нямат нищо общо с интимното на самата човешка история!
По тази причина на нашите ученици се предлага обезчовечено съдържание по предмети, които по идея би следвало да са най-човечни, пък после се чудим защо младите хора (пък и хората изобщо у нас!) били безчувствени, способни на ужасни прояви на безчовечност, защо били с инертни, невъзприемчиви за духовното души. Другояче казано, нашето образование е не просто обездуховено и бездушно, ами дори носи в себе си и една ясно доловима антидуховна потенция - като вземем предвид това, че тъкмо духовното е квинтесенция на автентично и на същностно човешкото. А след като ние си позволяваме лукса да формираме в училище личностите на младите по един обезличностен и дехуманизиран (бездуховен) начин, нямаме право след това да се чудим защо младите били "такива и онакива", да се възмущаваме лицемерно от тяхната арогантност, от тяхната отдаденост на простащината, на безцеремонното деперсонализирано отношение както към собствената, така и към личността на другия, на "ближния".
Само пълноценното общуване с истинското изкуство може да противодейства ефективно на ширещата се в душите безчувственост, също така на безличността и на антидуховността, която пък е друга дума за обозначаване на безразделното господство у нас на материализма, на нихилизма, на аморализма, на простащината. Разсъдъчното, наукообразно и дидактично образование и възпитание е откъснато от нуждите на живота и по тази причина не е в състояние да влияе на онова, което може да направи личностите на младите хора жизнеустойчиви и отдадени на интимния патос на автентичния живот. Такова образование по-скоро вреди на младите, отколкото да ги прави адаптивни спрямо потребностите на самия живот; то носи в себе си толкова вредна антидуховна и безжизнена потенция, че трябва да бъде оценено като абсурдно и отхвърлено незабавно, без снизхождение и без жалост.
Това обаче не става и толкова непълноценният образователен модел на несвободата, унаследен от комунизма, продължава да трови душите на младите и да ги прави духовни и емоционални инвалиди. Последствията от това безхаберие са страшни, ала, понеже съвсем не се съзнават, не предизвикват в обществото ни някаква особена обезпокоеност, което всъщност е истински страшното. И по тази причина, ето, да речем, нашите ученици сега протестират, искайки държавата да им върне зимната ваканция (този протест, впрочем, е съвсем оправдан), но би трябвало най-вече да протестират срещу неадекватното спрямо нуждите на живота и на съвременността образование, игнориращо най-ценното, което имат: личността, нашето истинско богатство! Сега разбирате ли защо сме най-бедни в Европа? Защото личностната бедност е основата и предпоставката за всяка друга нищета и мизерия!
А сега да се върна на темата си. Смятам, че в нашето училище само изкуството и философията могат да противодействат на опасните позитивистични тенденции, застрашили най-важното: неговата пригодност за живота. Затова, разбира се, трябва основно да се променят учебните програми, ала за целта най-напред трябва да промени самия образователен модел, който трябва да се съобрази с една добре премислена и съвсем съвременна философия и стратегия на новото българско образование (виж: ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ). Тук искам в тази връзка да вметна следното.Онзи ден по телефона ми се обади секретарката на Омбудсмана на Република България, която ми съобщи, че моето Писмо до Омбудсмана на Републиката относно духовната катастрофа на нацията ни било получено, било "заведено" с входящ номер, обърнато било също така внимание на Министерството, което, тъй да се рече, било поставено в известност за него, но след като нямало "нарушение" на закон и пр., било изпратено в... архив! Толкова! "Няма нарушение на конкретен правен казус или закон" и "няма искане за възстановяване на справедливостта", това е разбирането на Омбудсмана, който, въпреки че е призван да се бори срещу произвола на институциите (на бюрокрацията) спрямо правата на гражданите, изглежда сам вече се е обюрократизирал дотам, че е станал, както виждате, съюзник на самата бюрокрация в битката й срещу гражданите!
Нашенска работа, т.е. жалка работа! Срам! Безочие! Но какво да говорим, та нали и тия бюрократи са продукт на същата тази порочна образователна система?! Как тогава да очакваме да осъзнаят и да почнат борба с дефектите й - или поне малко да се разтревожат?!
Ще завърша с това: младите имат огромна потребност от общуване с образци на истинското изкуство - и на автентичната (ненаукообразна) философия. Ако изкуството и философията (пък и религията, защо не!) си обединят силите, убеден, съм, могат да спрат гибелните тенденции в българското образование, а и в българския живот като цяло. Дехуманизацията (обезчовечеността, безчовечността) на българското образование трябва да бъде спряна незабавно. Незабавно също така трябва да започне работа за внедряване на духовните ценности на човечеството в българското училище, защото само духът е този, който може да влезе в битка с простащината, нравствения нихилизъм, материализма, обезличностеността и бездуховността - и да ги срази, т.е. да спечели битката. А ето как е сега: аз сега се чувствам "нарушител" само затова, че съм прожектирал в учебно време филм на Фелини - или пък че съм нарушил официалната програма по философия, вмествайки в нея онова, за което образователните бюрократи никога няма да се сетят.
Такива като мен ги наказват, че нарушават правилата - как обаче в нашето училище може да се случи нещо ново, ако изобщо няма такива "нарушители", т.е. ако всички сме все изпълнителни и послушни?! Затова: долу убийствените правила! Длъжни сме да започнем незабавно бунт, та да строшим оковите, в които е окован самия дух на българското образование. Защото ако не го направим, горко ни! Нищо добро не ни очаква.
Та нали в училището е началото на всички начала: как изобщо можем да спим спокойно, след като всичко там е така объркано?!
1 коментар:
Статията е правдива и всичко, казано в нея от г-н Грънчаров е самата истина, за жалост! Но още по-жалко е това, че моделът, който създава учителските кадри у нас, нямя как да работи в интерес на учениците! Каквито учителите - такива и учениците! Изключения разбира се, има, но те са заслуга на отделната личност, която доброволно е развила духовното начало в себе си и своята ценностна система! Не знам, какво трябва да се случи, обаче,за да се промени настоящата ситуация, в която мотивацията на българския учител, за посещаване на учебен час да не се измерва в материални , а в духовни стимули? Но в България отдавна не се прави така, защото двойният стандарт, който се практикува няавсякъде в държавните учреждения разбива на пух и прах добрите намерения, а ценностите са табу!
Красимира Начева
Публикуване на коментар