Из: Бог е любов, но служителите му го "цензурират"От: Анелия Димитрова
Не смятам за редно да се правят лични съобщения в публичен текст, но този път има специална причина да кажа, че пиша от позицията на вярваща, православна християнка, приета с кръщение в лоното на Православната църква.
Вярвам, че Бог е всемилостив, но не и служителите му, макар в Библията и поученията на апостолите да има достатъчно текстове, възпиращи ги от поругаването на вярата. Какво освен поругание на вярата е да прогониш дете инвалид от Божия дом, защото, според епископ Теодосий, инвалидите са „грешници” и прокълнати”, които нямат място в храма.
В Библията е казано: На владиците дваж по-голям грехът, защото те знаят. Знаят, че Иисус Христос е приемал със състрадание и е помагал на грешници, болни и обзети от зли бесове. Знаят, че в правилата на Светите Апостоли пише: Клирик, който се присмива на куц, глух, сляп или на сакат в краката, да се отлъчи. Също така и мирянин.
Какво друго освен поругание на вярата е твърдението на митрополит Николай, че Бог е наказал 15 души с удавяне и чрез тях – българския народ, защото в София едни други хора слушали и гледали „грешницата” Мадона. Какво освен поругание на вярата е един Божи служител (каквито твърдят, че са) да не намери една дума за съчувствие и утешение, да не намери малко милост към близките им. Явно те не са „заслужили” никаква благост и скръбта им е нищожна пред гнева на владиката. (ДОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>)
ЗАБЕЛЕЖКА: По същата тема прочети и това: Пътят без храма, автор: Петя Славова
Няма коментари:
Публикуване на коментар