Никой не може да пребивава в демократична еуфория непрекъснато в продължение на 20 години, така че известна умора е разбираема. Дали България е постигнала малко или много за тези 20 години е спорен въпрос. Нито за миг не бива да забравяме, че преходът беше планиран и контролиран.Все пак на моменти, най-вече по време на управлението на СДС 1991-92 и на ОДС 1997-2001 сценарият в някаква степен беше нарушаван. Всъщност нещата стоят така, че на Русия с последните 20 години й се налага да влага огромни усилия и ресурси, за да удържа България що-годе в своята орбита. Само миг невнимание и разсейване от страна на Москва, и България започва да се изплъзва от нейния контрол.
Така че причините за незадоволителния напредък на демокрацията в Б-я не са толкова вътрешни, колкото външни. Оставени сами на себе си, даже без външна помощ българите за броени минути биха отхвърлили комунистите, тайните служби и техните сценарии.
От друга страна, известно отрезвяване не може да не предизвика и фактът, че западният капитализъм в последните 40 години също е едно „упадъчно” общество на потреблението, кредита, прахосничеството, наркоманията, алкохолизма и грубия материализъм. Представите, които мнозина си бяха изградили за Запада опреди 1989, се оказаха до голяма степен фалшиви. Като всички тези неблагоприятни развития в западните страни, разбира се, се подклаждат, стимулират и подпомагат от комунистите и техните агенти на влиянието.
Към всичко това се добавя и превземането на Европа от мюсюлманите, които до няколко години вероятно ще са мнозинство във Франция, Холандия и т.н. Освен това има индикации, че Русия и Китай не са се примирили с положението си и правят всичко възможно, за да вредят на САЩ, вкл. и чрез дирижирания от тях „ислямски тероризъм”. Финалният ВОЕНЕН сблъсък между Русия и Китай, от една страна, и САЩ, от друга, вероятно предстои.
При всички недостатъци и оправдани критики към Запада в тази решителна битка ние трябва да сме на страната на свободата и демокрацията. Ако и когато дойде атаката на комунизма срещу свободния свят, „щом свирне бойната тръба”, ние трябва да сме пак на нашия пост.
Така че забравете умората и разочарованието, няма място за подобни сантименти, историята продължава напред, трябва да сме готови и нащрек.
Написа: Анонимен
ЗАБЕЛЕЖКА: На снимката: безкрайно щастливият, заради това, че е до своя началник Путин, президент Гоце Първанов.
10 коментара:
Няма по-вярна посока от мъдростта с отворената длан.Аз не държа нищо да се случва с насилие или негодувание и неприязън.
Лилия, отворената длан, толстоевото „непротивление злу насилием” и пацифизмът звучат красиво, но са непригодни за оцеляване в света. Комунистите се респектират само от грубата сила. Те се страхуват от силните и мачкат слабите. Проблемът не е обаче, че свободният свят иска да приложи насилие, а че именно комунистите искат да унищожат свободния свят чрез насилие. Те наистина станаха капиталисти, олигарси и плутократи, но това не ги задоволява. Никакви материални придобивки не могат да ги утешат и компенсират, докато свободният свят и особено САЩ, които в най-голяма степен са успели да се опазят от комунистическото влияние, съществуват. За тях даже не е чак чак толкова важно западното материално благоденствие, стоките и т.н., те искат едно: ТЕ да са господари на света и АМЕРИКА ДА Я НЯМА.
Както отбелязва един емигрант от комунистическа Чехословакия:
„Ядрената война наближава и доказателствата за това идват от марксистко-ленинската идеология. Америка е единствената преграда пред техния начин на живот, за контрол над масите, за тяхното господство над цялата планета чрез комунизъм, ЗАЩОТО Америка има най-свободната управленска система и най-добрата конституция на света, която не може да бъде променена лесно от Федералното правителство. Дори само това прави изключително трудно подчиняването на Америка БЕЗ ВОЕНЕН КОНФЛИКТ. Затова аз заключавам, че използването на военна сила е ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНОСТ за Русия окончателно да наложи комунизъм по света, включително в САЩ.”
А американският анализатор Джеф Найквист пише:
„Парчетата от пъзъла са пред очите ни. Но американците не искат да повярват на очите си. Няма значение колко грижливо се привеждат доказателствата, публичните американски политици отхвърлят възможността за продължаваща съветска стратегия за заблуда с цел Америка да бъде поставена на колене...Усилията на Русия за мирна конвергенция между Изтока и Запада под диктата на Изтока до днес не са прекъсвали за миг. Но първоначалният план на Русия за постигане на световно господство по пътя на конвергенцията е изоставен. В средата до края на 90-те години стана ясно, че конвергенцията няма да е в състояние да доведе плановете на Русия за световно господство докрай. Че това е така, личи от няколко драматични промени в действията на Русия...В 2000 пияният Борис Елцин беше сменен от трезвия Владимир Путин, а либерализацията на Русия отстъпи на новооткрития руски “национализъм” и авторитаризъм...Научаваме също така, че е имало очевидна координация с Китай за увеличаване на военното производство... Путин обясни в 2000, че “ситуацията на световната арена се развива не според сценариите, предвидени в началото на 90-те години, така че са необходими промени”, включващи разширяването на военно-промишления комплекс на Русия...Защо това е станало необходимо? Може би Западът не се е придвижил в посока на социализъм според вкуса на Русия? Не е прегърнал политиката, за която мечтаеха Горбачов и Сахаров? Разоръжаването спря и САЩ не приемат да се откажат от останалите си няколко хиляди ядрени заряди...Може би левите лидери не са успели в своята мисия да постигнат пълното разоръжаване на САЩ и конвергенция? Може би тяхната роля от гледна точка на Кремъл е изчерпана?”
Така че да не си правим илюзии, че комунистите са се отказали от марксистката идеология и са прегърнали демокрацията и капитализма. Комунистите са направили своя избор още в 1917 година и той не е в полза на свободата и демокрацията, а на КОМУНИЗМА. Възможни са всякакви тактически отстъпления, напр. НЕП в 1920-те години, перестройката на Горбачов и т.н., но крайната цел си остава една – световно комунистическо гоподство, СВЕТОВЕН ОКТОМВРИ.
Съгласен съм с Лилия. Всъщност от публикувания текст става ясно, че авторът иска военно общество, което със сила да налага свободата.
Комунистите твърдят, че искат същото. Такива стратегии ще доведат до края на човечеството, а може би и до края на съществуванието на биосферата на земята.
Приравняването на комунистите към привържениците на свободата и на комунизма със свободния свят, между които, видите ли, нямало принципни различия, а също и приписването на опонента на собствените дълбоки копнежи (и недъзи) е отколешен комунистически маньовър - разбира се, той е в угода тъкмо на самите комунисти...
Така че, таваришчи, всуе се морите :-)
Никой не иска да налага свобода със сила. Свободните хора искат да живеят свободно и щастливо. Комунистите са тези, които искат да налагат „щастие” със сила. Докато се преструват на демократи и „добри” от 1989 насам, те са натрупали толкова злоба и омраза срещу свободните хора и свободния свят, че не ми се мисли какво биха направили, ако им се отдаде възможност. Това не бива да се допуска, за да перифразираме собствените им призиви: хора, бдете!
Ще направя една силна дедукция по темата. Вчера в аптеката ми поискаха рецепта за обикновените хапчета за кръвно. Преди нямаше рецепта, а сега трябвало всеки път да се издава наново от лекаря. Като безработен едва успявам да си купя хапчетата, нямам мед.осигуровки - как да ходя всеки две седмици на платен преглед само за лекарството дето си го знам ?
Защо търпим още геноцида, дебелоочието и явния авторитаризъм като знаем че на следващите избори ще ни предложат пак същите сценарии ... Предпочитам да умра в бой /буквално/ за свободата на нацията, отколкото да умирам като куче в къщи. /Ако решите че е много лично, не го пускайте в коментарите/
Г-н Пифаро, по нашето разбиране тъкмо личното и личностното е истински ценното, така че не само ще отставя коментара Ви, но и ще Ви призова по-често да навестявате този блог и да коментирате в него!
Умирате си да философствувате, г-н Грънчаров - да не би да сте философ?
Таваришч Врабчолюбивый, авторът на този текст не съм аз :-)
А, сега ще се двоумя между Анонимен и Автор: Ангел Грънчаров под статията.
Много сте ми интересен с обръщението Товарищ, не че не схващам смисъла, който влагате - просто е баш на място след Ленинградската ви диплома.
Ех, г-н Грънчаров ... да вземем един ден, като се върна в България, да седнем на водка с пелмени, да си говорим за необятната руска земя и руската душа ...
Публикуване на коментар