Психологията и нравите от... „Герговград”

Мафиотският модел на Пловдив: "Квото кажи Гочиту".

Автор: toross (Христо Марков)

Моделът Пловдив – „Квото кажи Гочиту”

В-к „Торнадо”, бр. 3, 11-17.12.2010 г., стр. 26

Градът на майните е в ръцете на комуняги и милиционери.

В началото на 90-те години Пловдив олицетворяваше „синята идея”, южняшката радост от новото, модерното и естетското в политиката. Софиянци идваха в града с радост за среща с романтиката, ориенталското спокойствие и качествени кръчми. Сините печелеха изборите само на първи тур, антикомунизмът взе да става синоним на обществения лъх между тепетата. От мегданите под тепетата се родиха премиери, министри, че и един президент. С Пловдив се съобразяваха без изключение всички, докато… Този град просто изчезна, липсва! Ей така, както преживявахме прехода артиса от картата на България. Към днешна дата в духовен, а в обозримо бъдеще във физически и демографски смисъл. Постепенно се превърна в „Герговград”, „Чалга-майна”, „Чомакиново”, „Вторият Перник”, „Дудуковци”, айде да не продължавам…

Оня ден попитах виден пловдивски социалист кого обмислят за градоначалник, а той сподели: „А-а-а, квото кажи Гочиту”. Точка. Не иска да участва в партийната баталия, щом има кой да мисли, да нарежда, да издига, сваля и качва. Според филибелийският сленг „Гочиту” е олигарха, дипломат, меценат, партиен и медиен бос Георги Гергов. Така по домашному са го именували във волните и горди години на „развития социализъм” съселяните от Ягодово, Маноле или Моминско, където е бил назначен за кмет. Иначе е родом от Северозапада - село Нивянин. И е права червената каска – що да размишлява като и без това става каквото Гергов е наредил, така се случват нещата и в целия град, впрочем.

И опираме до уникалния и неповторим пловдивски политически модел, олицетворение на нахалния прагматизъм, с отчетлива форма на олигархично-масонско-патологична обремененост от клептокрация с участието на кметове и съветници, щедро възнаграждавани от бизнес-формирования на комунистически рудименти. Сбъднатият сън на болшевика, който обезателно иска да смени рустикалната скромност в душата си с волността, лукса и екстрите на буржоата. „Последните ще бъдат първи!” (ДОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>)

Добави в Svejo