Г-н Иво Инджев е публикувал текст от една разпалила се, от една страстна рускиня-българофобка, а също и своя отговор до нея плюс отзив и коментар на още един негов читател. Прочетете тази публикация, струва си; ето един откъс от "произведението" на разпалилата се, да не кажа разгащилата се рускиня-комуноидка, която по този начин е дала израз на най-сърдечните си чувства към нас, българите:Ака паметника на съветската армия за вас е само символ на комунистическа окупация - демонтирайте го решително, без да искате никакви разрешения от посолството ни. Това е вашата страна и вие решавате какво ще почитате и на какви богове ще се молите. Аз даже имам желание да се прсъединя към вас. Но логично би било да издигнем паметник на противоположните сили – на хитлеровската армия. Но вие това няма да направите. Вие бяхте съюзници на Хитлер и вие го предадохте със спасение на евреите ви. И за това паметника на съветската армия ще возкръсне в Израел. Демонтирайте не паметници, а грешните чипове в главите ви...
Това пише разгорещилата се "братушка" в пола, в рокля. Не поправям грешките, та да си личи по-ярко презрението към нас на живеещите рускини, които дори и половин век да живеят тука, непременно запазват руския си акцент, за да демонстрират, че са представители на "великия государствующий народ". Позволих си там, в блога на И.Инджев, да напиша поне следния коментарец, щото иначе по темата може много да се пише:
Чудесна и много изразителна дискусия! Така е: масовият руснак с имперско-"православно" съзнание изобщо не уважава българите, "братушките", ами ги презира.
... Прочее, и за какво да ни уважават руснаците? След като ний самите не се уважаваме, което си личи по това, че все още държим по земята си паметници на собствения си окупатор и на душителя на свободата си, душителя на българската свобода?! И след като заради недостойнството си им се подмазваме така, сякаш сме им роби, които вечно било трябвало да им целуват ръцете щото, представете си, ни били "освободили"!
Казвал съм го и пак ще го река и напиша: не може да освобождава тоя, който сам не е свободен; ако руснаците бяха такива "освободители" що тогава себе си първом не бяха освободили?! Щом ний считаме за "освободители" народ с такава робска психология като руския, представяте ли си тогава ний самите какви сме?
Искам да отбележа и нещо друго, което силно ме впечатли в словоизлиянието на другарката-рускиня. Тя без смущение демонстрира все същата комунистическа ненавист към другомислещия, към личността, имаща смелостта да мисли както намира за добре, ненавист, която обаче в днешно време е беззъба и жалка, а не страшна и жестока, каквато е била по времето на разцвета на първосортния комунизъм - сталинизма. Сега таваришчите не могат да ни изправят до стената и да ни пускат по един куршум отзад в тила, в което се изразява и тяхната непоносима жизнена трагедия.
По тази, не по някоя друга причина, нашият другар Гоце Перванович, примерно, е така пристрастен към "ловуването", към безсмисленото убиване на животни: понеже не може да разстрелва демократи и "костовисти", понеже, за жалост, е лишен от това така сърдечно копняно удоволствие, он, героят от Сирищник, си излива злобата към човеците като стреля по глиганите, по вълците и по лисиците - а също и към узбекските козли-архари.
1 коментар:
Толкова години тенденциозно и угодно се крие истината за освобождението ни от турско. Архивите са живи. Там е държавен вестник в които е указа за заплащането на нашето освобождение.Бе угодна тази мъгла, но сега защо? Защо не се каже истината за берлинският конгрес и милионите задължения на Турция към Русия, която бедната ни държава изплаща. Заплаща и двугодишната окупация, това е точният термин от указа, на Русия!!!
Публикуване на коментар