Проблемът с посланиците (виж: Теорията на другаря Гоце Първанов за добрите и лошите... курви дипло-матки!) трябва да се разглежда в един по–широк контекст – този на дългосрочната комунистическа стратегия за „конвергенция” със Запада. Целта на перестройката беше да се създаде алианс между псевдодемократичните режими в СССР-ОНД и Източна Европа и Западна Европа-ЕС, при което да се прекъснат трансатлатническите отношения и САЩ да се оттеглят от Европа.Съветизацията, неутрализацията и финландизацията на Западна Европа по този начин трябваше да се постигне по мирен път. Неслучайно съветските лидери от Горбачов насам упорито настояват за изграждане на „Европа от Атлантика до Урал”, т.е. за един вид ЕСССР. Путин пък неотдавна предложи създаването на “хармонизирана икономическа общност от Лисабон до Владивосток”, бъдеща зона за свободна търговия между Русия и ЕС, единен енергиен комплекс в Европа, премахването на евровизите за руски граждани. Това според него това са основните опорни точки на бъдещото развитие на отношенията Москва - Брюксел.
Показателно е, че когато навремето десните партии в Европа се бореха за европейското обединение, СССР беше твърдо против. След 1989 обаче СССР-Русия са горещи привърженици на обединена Европа. „Демократизацията” на Източна Европа под контрола на КГБ беше предпоставка за постигане на този „общ европейски дом” под диктата на СССР-Русия. Въпреки присъединяването на източноевропейските страни към ЕС, този план досега не е осъществен докрай – САЩ все още имат военно присъствие в Европа, а НАТО, за разлика от Варшавския договор, не се разпусна. Между впрочем разтрогването на Варшавския договор не е проблем за Москва, защото по свои канали тя си запазва контрола върху „бившите” съюзнически армии.
Въпреки че окончателната съветизация на Европа още не факт, комунистическите стратези имат големи успехи в тази област. Често се смята, че с приемането на източноверопейските страни ЕС и НАТО са се разширили на Изток. Вярно е по-скоро обратното: приемането на тези повърхностно демократизирани страни в действителност разшири руското влияние далеч на запад и сега Русия има по-голямо влияние в Европа от всякога. В този контекст трябва да се разглежда и големият брой български посланици-сътрудници на ДС.
От тази гледна точка Западът направи грешка с приемането на източноверопейските страни в ЕС. Това можеше да стане само, ако бяха изпълнени няколко важни предварителни условия, за които ЕС трябваше твърдо да настоява, най-вече радикална декомунизация в тези страни, включваща необратимата забрана на комунистическите партии и младежките им организации, отстраняването на всички партийни и комсомолски кадри и всички сътрудници на комунистическите тайни служби от всички равнища в държавата, включително от тайните служби, армията, министерствата, администрацията, особено вътрешно и външно министерство. Това, както знаем, за съжаление не беше направено последователно никъде в Източна Европа. Българските посланици-кадесари а само още един наистина драстичен пример в това отношение.
Разбира се, няма гаранция, че новите хора на тези длъжности ще бъдат високоморални. Но за сметка на това при кадесарите и комунистите има пълни гаранции, че ще са неморални. Няма морални комунисти и кадесари.
Написа: Анонимен
7 коментара:
Много категорично ще заема позиция обратна на тази която е изтъкната.Нито Русия е с такова огромно влияние в Европа, нито Русия се е разширила на запад.ЕС до момента доказва че има единна външна и вътрешна политика.При спазване на установени правила в дипломатическите отношения няма поводи за тревога.Редно е да има лоялност на всяко ниво.
ЕС си знае работата. Европа е много по-велика и от САЩ, и от Русия.
Аз разбирам, че изложените мисли (за чиято публикация благодаря сърдечно на г-н Грънчаров) в първия момент звучат стряскащо и еретично. Мисля обаче, че те за съжаление са много по-близки до истината от наивната представа, че комунизмът е рухнал и Западът е спечелил Студената война. Студената война не е свършила и затова победителят в нея още не се знае. Ето защо има много поводи за тревога, още повече че от десетина години насам съветската стратегия за мирна „конвергенция” със Запада под диктата на Москва изглежда е изоставена в полза на военно решение.
Европа не показва ни най-малко единна вътрешна и външна политика. Да си спомним само последната война в Ирак, при която редица европейски страни отказаха да последват САЩ. Москва досега наистина не успя формално да разбие НАТО, но се видя колко далеч е отишло вече практическото му разлагане. Видя се също и как Европа не можа да събере сили и решителност, за да прекрати войните в бивша Югославия, та пак се наложи САЩ да се намесват. Така че Европа за жалост НЕ си знае работата и съвсем не е по-велика от Русия и САЩ. Европа е велика със своята история и култура, с които САЩ и Русия, разбира се, не могат да се мерят, сумарно е икономически силна, но е едно ПОЛИТИЧЕСКО И ВОЕННО ДЖУДЖЕ.
Ето защо ИМА поводи за тревога. Западът се намира под смъртна заплаха от страна на Москва (и Пекин) и това съвсем не са празни приказки, параноя или опит за оригиналничене. Опасявам се, че предстои безпрецедентна атака срещу устоите на нашата 2500-годишна западна цивилизация в името на „Световния октомври”, т.е. нещо като нова битка на Каталаунските полета между Запада и Изтока. Смисълът на цялата перестройка и демократизация беше именно това – да се заблуди и измами Запада. Комунистите още преди 50 години са разбрали, че с примитивни сталински репресии не могат да постигнат световно господство, а само с хитрост. А световното господство остава основната цел на комунизма.
Във връзка с това да се зачетем и в следващия анализ на американския учен Джефри Найквист:
ДЪЛГОСРОЧНАТА ВИЗИЯ НА РУСИЯ
19 юни 2000
Дж. Р. Найквист
откъси
Миналото лято Владимир Путин беше назначен за министър-председател на Русия. Някои хора казаха, че кагебистки кариерист като Путин не би могъл да остане дълго на власт в демократична страна. В дългосрочен план той щял да се окаже неудачник. Поне така гласяха първите анализи. След това Путин беше назначен за действащ президент след оставката на Елцин на 31 декември 1999. През март Путин беше офизиално избран и през май встъпи в длъжност. Оказа се, че кариерист от КГБ все пак може да е популярен.
Но защо той?
Преди да можем да отговорим на този въпрос, трябва да сме наясно, че Русия се ръководи от скрити структури. В Кремъл има стратези, който разработват „план”. И именно тези стратези избраха Владимир Путин.
В 1982 високопоставен комунистически представител на име Ян Сейна написа книга със заглавието „Ние ще ви погребем”. Голяма част от книгата е посветена на плана на Кремъл за разгром на Запада. Сейна отбелязва, че планът е гъвкав и „постоянно се адаптира, за да отчита нови фактори”. Повечето читатели биха предположили, че подобен план би трябвало вече да е мъртъв. Но това предположение е погрешно, и ето защо:
Докато Кремъл даваше вид, че се отказва от Източна Европа и правеше всевъзможни признания за „престъпленията на Сталин” и „грешките на Брежнев”, съветските официални лица запазваха загадъчно мълчание за своя дългосрочен стратегически план. Никакви признания не бяха направени и никакви документи не бяха публикувани.
Ние знаем от поне трима бегълци, че е съществувала голяма дългосрочна стратегия на Кремъл. Знаем, че тази стратегия е включвала широкомащабна заблуда и знаем от двама от тези бегълци (Ян Сейна и Анатоли Голицин), че дългосрочният план включва контролираното рухване на съветския военен съюз в Източна Европа – на Варшавския договор.
Ако тази стратегия е изоставена и ако Кремъл вече не се стреми към победа над Запада, защо този план не беше разобличен на пресконференция в Москва? Защо нашите добри демократични приятели в Москва не разсекретиха старата стратегия? Та това определно би изяснило цялата история на Студената война.
Но Ленин остава непогребан и планът остава в сила.
За съжаление Западът продължава да не подозира нищо. От самото начало лидерите на Америка отказаха да повярват, че такъв план на Кремъл съществува. „Един от основните проблеми на Запада е”, пише Сейна, „неговата неспособност да разпознае същестуването на съветски голям план въобще.”
Двама водещи американски политически анализатори Хенри Кисинджър и Едуард Лутвак например отхвърлят идеята за съществуване на дългосрочна съветска стратегия за заблуда и този скептицизъм дава повод на Сейна да напише: „Съветският стратегически план за установяване на техния „социализъм” съществува без съмнение...”
Друг високопоставен беглец е Ладислав Битман, бивш заместник-началник на отдел Д на чешкото разузнаване. Според Битман генералът от КГБ Агаянц (шеф на отдела за дезинформация на КГБ) често е идвал в Прага лично, за да се увери, че планът се изпълнява.
Най-сензационното свидетелство за дългосрочната стратегия идва от белгеца от КГБ Анатоли Голицин, който скицира своите знания за плана и своите изводи за него в книгата „Нови лъжи за старото” от 1984.
Според Голицин стратегическият план води своето начало в 1950-те години в резултат на отхвърлянето на провалените стратегически идеи на Сталин. Директна и очевидна военна заплаха от страна на Русия, съчетана с явна и идиотска пропаганда, е обречена на провал. Затова старата сталинска машина е трябвало да бъде заменена с нова машина. Твърдоглавите неосталинисти е трябвало да отстъпят настрана в полза на привидна откритост и искрени признания. Според Голицин във „финалната фаза” дългосрочната стратегия ще включва въвеждането на фалшива либерализация и демокрация в Източна Европа. Това ще обхваща „проявата на лъжлива независимост от страна на режимите в Румъния, Чехословакия и Полша.” Той дори предсказва, че Берлинската стена може да бъде разрушена и Германия обединена.
В този контекст Владимир Путин е бил офицер на КГБ, служещ в ГДР, когато Берлинската стена пада. Неговата КГБ-група в Източна Германия е била ключов компонент при организирането на рухването на Варшавския договор – което бегълци като Сейна и Голицин споменават в началото на 1980-те години. Знаем това от бивш служител на източногерманската тайна полиция на име Хорст Йемлих, който е интервюиран от лондонския Съндей таймс. На 16 януари Таймс цитира Йемлих, който казва, че групата на Путин от КГБ е подготвяла операция зад гърба на Източна Германия. „Планът е бил да се подготви момента, когато Източна Германия да бъде изоставена”, казва Йемлих на Таймс.
Така че рухването на ГДР е преднамерено според още един бивш представител на източногерманската тайна полиция. А Владимир Путин е директно замесен в изпълнението на плана.
Какво би могло да бъде по-показателно?
...Според беглеца от КГБ Голицин, който пише в началото на 1980-те години, бъдещата либерализация в Източна Европа „ще бъде изчислена и измамна, доколкото тя ще бъде въведена отгоре. Тя ще бъде извършена от партията чрез нейните клетки и индивидуални членове в правителството...и от КГБ чрез неговите агенти сред интелектуалците и учените.”
...Във връзка с това е съществено, че Путин говори свободно немски, а спечелването на Германия е ключово за разбиването на НАТО. Путин миналата седмица посети Германия. Той се срещна в германския канцлер Герхард Шрьодер поне четири пъти. Не присъстваше дори преводач. Тези сесии на четири очи бяха толкова интимни, че предизвикаха изумлението на немския печат.
...Във връзка с това трябва да се знае, че Германия е сърцето на Европа. Да спечелиш сърцето означава да спечелиш цялото. Именно това се опитват да постигнат руснаците. Това е следващата стъпка в дългосрочния план на Русия.
...Дипломацията на Путин се стреми да разбие НАТО и да спечели Европа за Русия. Това е напълно съзвучно с дългосрочната стратегия на Кремъл. Ако игнорираме съществуването на тази стратегия, както прави (правеше) Клинтън, го правим на собствен риск.
Време е да се събудим.
Из книгата Strategic Relocation - By Joel M. Skousen
North American Guide to Safe Places
...Има някои определени фундаментални схеми на човешкото поведение, които може да се видят в историята. Една от най-сигурните от тях е, че тираните НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАТ ДОБРОВОЛНО ОТ ВЛАСТТА, освен ако не преживеят истински духовен прелом – което е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКО. За да се направи разлика между тези, коити твърдят, че са „рефомирани” и онези, които наистина са се променили фундаментално, ето ги признаците на истинки прелом и прегръщане на принципите на доброто и свободата:
Такъв лидер би
- прекратил незабавно всички актове на тирания;
- освободил всички политически затворници (хората, протестирали срещу тиранията – не истинските криминални престъпници);
- признал открито и конкретно всички свои прегрешения;
- разкрил имената на онези, които все още работят за системата на злото;
- би започнал да се застъпва за свободата открито и директно.
Исторически това НИКОГА не се е случвало в светската история, в никоя епоха и изглежда въобще не се е случвало в модерната епоха, независимо от частичните илюзии за свобода, които се наблюдават напоследък в източноевропейските страни.
Публикуване на коментар