Здравейте, г-н Грънчаров!Много съм развълнуван, че сте ми отговорили! Вчера не успях да ви отговоря защото бях ангижиран през целия ден.
Благодаря Ви, че заедно с двете книжки ми изпращате и един брой на списание „Идеи”! Но аз притежавам всичките книжки, които са издадени и съм прочел почти всички статии. Те бяха причината за доста разгорещени и плодотворни разговори с мои приятели и познати.
Един приятел, на когото подарих първата книжка на списанието, ми сподели, че всеки ден, след като се прибере от работа, си чете от него. Той ми каза: ”Винаги когато чета списанието чувствам, че се освестявам! Много се радвам, че има такива хора, които се саможертват за пробуждане на доблестта и човечността.”
За жалост той работи в..., една от многото „модерни изстисквачки” на личности. Неговите колеги се отнасят ужасно спрямо отговорността и честността, с които изпълнява своите трудови задължения. Непрекъснато го третират като общ работник поради неговата непресъхваща доброта. Оказва се, че всеотдайността и добротата са ненужни, дори патологични симптоми! Нима?! Може ли да повярвате в това, г-н Грънчаров?! А мерзкото и подлостта са неотменими спътници на оцеляващото и вихрещото се поведение на „модерния” гражданин!
Гневът е неговото перманентно душевно състояние. Благородният гняв го държи все още жив! И той не се щади като вас. Топи се...
Следващият път ще ви разкажа какво се случи когато занесох третата книжка на списание „Идеи” в ОДК Благоевград (става дума за Обединения детски комплекс). В тази книжка бяхте поместили две статии за образованието. Именно поради това и отнесох списанието. В този център за работа с деца и юноши провеждат, а не пре-по-дават възпитателна и просветителска дейност (!) двама мои скъпи учители. (ПРОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар