При всяко нещо лесно може да се говори „за” и „против”. Никой не мрази и не обича никого, нито англичаните, нито американците, нито руснаците (като изключим особено неприятния руски политически елит, който усилено продължава да конспирира срещу свободния свят), тук място за емоции няма. Просто приемаме нещата за сведение такива, каквито са.Паралели между Англия и България по ред причини са неуместни – тези страни са прекалено различни като история, демографски потенциал, география, природа, климат и т.н. Самият аз нямам нищо против някои аспекти на английската култура, а във философията съм поклонник на британския емпиризъм. От това обаче не следва, че съм наивен апологет на Англия и англичаните. Вече не сме преди 1989, знаем го добре и „Запада” и сами сме се убедили, че там не всички са „красиви, богати и щастливи”. И там в действителност „готвят само с вода”.
Ако все пак трябва да сравняваме Англия дори с посткомунистическа България, сравнението в крайна сметка няма да е в полза на Англия. А Лондон въпреки голямата си фирма, лъскавите витрини, финансовото сити и безсмислено високите цени не издържа никакво сравнение с Пловдив. Не дай си Боже някой ден България да стане като Англия или Америка!
Да, Америка е велика демокрация и пазителка на свободния свят от руския и китайския комунизъм. Ако не бяха САЩ, Русия и Китай набързо биха се разправили с демокрацията по света. Вярно е, че европейците съществуваме само благодарение на американската военна мощ, защото Европа във военно отношение е пренебрежима величина. Това е, така да се каже, доста нахално от страна на Европа, защото нищо не пречи на ЕС да отделя повече пари за военни цели.
Но както и да е, благодарим на Америка! Клишетата за the american way of life не са съвсем верни, там има много различни форми и стилове на живот. Освен това Америка е екстензия на Европа и западната култура и цивилизация. Но Европа все пак си остава Европа, стара, велика, изтънчена култура. Пак повтарям - живееща, така да се каже, на гърба на Америка. Факт.
Ето и няколко реда е подкрепа на горното, именно откъси от книгата на Апостол Мушмов „Виза за Англия? Не, благодаря!”:
Вместо предговор
Здравейте читатели!
Тази книга е първи по рода си опит да се разсеят или поне провокират за истинност някои заблуди, грижливо насаждани сред средния българин от т.нар. псевдодемократи през последните 13 (20) години. Това, което сме чували от тях е, че трябва да искам да стане у нас като на Запад. Че там хорат живеят по-добре, че са по-щастливи, че всичко е наред. За мен лично това е поредната Голяма лъжа... Не след дълго ще се окаже, че и това „Светло бъдеще” е било илюзорно... и за пореден път ще ни превърне в послушни роби на системата.
Книгата е и опит за реабилитиране на позагубената ни национална гордост... Нима ви се струва случаен фактът, че в последно време англичаните започнаха да се прескачат презглава, за да дойдат на почивка в България, да купуват жилища в България, да се женят за българки, да изкупят утре и земята ни и т.н. Не, не е случайно... Ние сме по-добри! Битът ни, ценностите ни, душевността ни и най-вече силата ни са такива, че те искат да избягат при нас. Да се почувстват хора поне на старини или дори само за седмица-две. А как се отнасят, когато ние имаме нужда от тях? Спират визите, пускат кепенците, тръшват вратата и ни казват: „Оправяйте се.”...
Виза за Англия? Не, благодаря! Визи за англичаните – да!
За консервите и консерватизма
... По време на първото ми посещение в Албиона непрестанно се чудех и главоблъсках защо ли нещо си е наопаки на нормалното и каква е логиката да бъде така... Има консерватизъм, който е болестен и тормози същите тези „консерви”, които го създават... Запазването на статуквото е желано най-силно от тези, които са облагодетелствани от него. Останалите според мен го искат по навик или в резултат на пропагандата. По друг начин не бих могъл да си обясня например феномена с двете чешми на мивката в почти всяка английска баня... от едната тече топла, а от другата студена вода... Така е било преди 200 години. Тогава водата не достигала и за да се пести, се е пълнела мивката с топла и студена вода и после се миеш, бръснеш и т.н. в гьолчето. Днес това изглежда малко абсурден вариант, но традициите са си традиции...
Ами така наречената традиционна английска къща? С изключение на централната част почти целият Лондон се състои от двуетажни къщи. Цял живот катериш тесни, но за сметка на това стръмни стълби, за да отскочиш до тоалетната или да поразгледаш какво има в хладилника. Докато бях в болницата (в Лондон), ежедневно виждах хора, предимно възрастни, със счупен крак или друго, на които предстоеше да бъдат затворници в собствените си домове. Ако ги оставят горе в спалнята, няма как да стигнат до кухнята долу... Ако пък са долу, трябва да забравят за обедна почивка в леглото без нечия помощ... В резултат на липсата на високо строителство градът толкова се е разраснал, че е нещо обичайно сутрин да вземеш колата си, да попътуваш 20-ина минути до метрото или влака от от там с 2-3 прехвърляния по гарите – на работа. Общо от един до три часа. Не се учудвайте, че и спирките са на обратно... на спирките платното за движение не се разширява, а се стеснява...
В събота и неделя основното забавление е организирането на битаци. Стоката е върху колите. Цени народни... А народът купува ли, купува...Малко за чистотата и някои други вредни навици
Дааа, наистина изглежда чисто по английските улици, особено около градските центрове и особено сутрин. Всъщност тя, чистотата, в случая е два вида. От една страна е прахта по улиците, а от друга – всички останали хартийки, кутийки... Ако все пак си мислите, че улиците са чисти, защото съзнанието на хората в достигнало необходимата висота... или поради страх от скритите камери... отговорът е не... Улиците са чисти, защото непрестанно се почистват... А гражданинът... изхвърля малкото боклуче директно на земята, защото плаща данъци. При това положение кошчетата малко или много са излишни. Отредени са им предимно почетни фукции край спирки... А за да няма прах... няма откъде да дойде... Зелените площи в сравнение с който и да било град в България са в пъти по-малко, т.е. асфалтът и паветата са изяли почти всичко от пейзажа... У нас обикновено пръстта излиза отгоре и се лее по асфалтовите пътеки при всеки дъжд... Като се добавят и армията чистачи, които ползват широки четки вместо древните метли, получаав се еко-ефектът... Що ли не вземат тия англичани да си изхвърлят отпадъците в кошчетата?!
Найт Бас - Нощен автобус
... Едно редовно практикувано преживяване, сравнимо по адреналин с бънджи или пого, което, от друга страна, е съдба на всеки студент, бачкатор или просто средностатичстически млад лондончанин е пътуването с нощни автобуси... след здрав купон...алтернативните по посока на заветното леговище са 40 лири за такси или найт бас...
Културата на тъпото
... Културата на тъпото... на тъпия начин на живот, както и много други неща на Запад, е умело насърчавана от всесилните медии. Защо ли? Отговори много... Ако целта е да се произвеждат тъпаци... Рекламите заливат постоянно ефира с послания от типа, че да си дебил е секси, че неуспехът е нещо нормално, че е по-добре да си тъп и безгрижен, отколкото успяващ хипертоник...
Безправието на правилата
Всичко е регламентирано... В кафе „Рандеву” например изрично е написано на всяка маса, че можете да останете точно половин час... Ден след ден хората в Англия са притискани от все повече нови правила, все по-безсмислени и превръщащи ги в безлични нищожества, но Западът е нарекъл това ДЕМОКРАЦИЯ.
За светлото бъдеще
... Тук ценността е само една. Нарича се „пари”... И тук могат да се намерят неверници и еретици, опълчващи се срещу тази висша форма, но те са малко и определени като чудаци, бездомни... Истината е, че обикновените хора в уж „светлото бъдеще” са неимоверно жалки и положението на повечето от тях относно правата и свободите им не се е променило съществено в сравнение с това на крепостниците от ХVI в. Или малко по-късно оформилите са пролетарии.
Средният англичанин също живее на тясно, студено, блъска се като добитък в транспорта, не харесва работата си, затънал е в заеми... 42% от нетната заплата на собственици, купили жилища със заемни средства, отиват за погасяване на техните ипотеки. Е, у нас с оплакваме, че подобен процент от доходите ни отиват за храна, но човек без покрив над главата си няма... От друга страна, наистиан си заслужава да се види един двустаен английски апартамент. В 80% от случаите едната спалня е малко по-голяма от необходимото място за двойно легло, а втората е с размери 2 на 3 метра. И това е представата на развития Запад за „светлото бъдеще”... Парното е на газ, пуска се само вечер... защото в противен случай разходите биха били непосилни. Сутрин в мегаполиса Лондон обикновено са пътува около час до работа. Повярвайте ми, висящите хора от вратите на автобусите не са патент само на „развития социализъм” или щрих от Третия свят. Задръстване по 2-3 часа, изнервени хора и мачкане до последно са ежедневие за т.нар. средна класа. Да, в Англия е като едно време у нас... Всичко е пряко свързано, разбира се, със следващия компонент на „светлото бъдеще”. Животът на кредит. Системата фунционира така, че за да живееш нормално, си задължен, ама много, на самата система... Средният човечец има жилище, кола, пералня, хладилник, мебели и др., но те всъщност не са негови. Пералнята ще стане негова след 5 години, когато ще се развали и ще трябва нова. Мебелите след 10, когато ще са остарели... жилището след цели 30, когато ще трябва тлъста сума за ремонт... И всичко това... докато си на работа. Ако изпаднеш от системата, оставаш на улицата... Нима при това положение бихте си позволили да роптаете пред шефа си за заплатата или дългия работен ден? Ами ти губиш всичко, ако той си мръдне пръста и те уволни. Тогава живуркаш с каквото ти се даде и имитираш, че си щастлив. При това работиш колкото може повече, защото пенсиите в Англия се формират по много проста формула. Умножаваш заплата си по трудовия стаж в години и разделяш всичко това на 80, т.е. получаваш между една трета и една четвърт от дохода си, докато си работил. И английските пенсионери се жалват като българските, че пенсиите им стигат само за хляб и кисело мляко...
Английската точност... Съвременният англичнин не е чувал обаче за английската точност...
Епилог
В следващата книжка може и да ви разкажа за „Големия брат” – за „американската мечта” - и живота отвъд Океана. Ако питате мен, там всъщност е най-зле, но не забравяйте, че и пропагандата, твърдяща обратното, е най-силна... В добрата стара Европа хората още не са се роботизирали така напълно, че да нямат време да се замислят за нищо, а това в крайна сметка дава повече хармония в живота им...
... Преди време един приятел, работещ като системен администратор в САЩ... твърди, че изкарвал до 100 000 долара годишно, ми каза, че животът там не го кефел и шял да бяга в някое по-„топло” местенце. Ако го беше казал на някои друг, сигурно нямаше да му повярва. Аз обаче го разбирах напълно. По свой път той беше стигнал до същите прозрения като моите.
Едно време проф. Марко Семов... пишеше хвалебствени книги „За Америка като Америка”, „За Япония като за Япония” и т.н. Надявам се с тази книга поне отмалко да съм успял да балансирам изкривените представи на повечето хора за т.нар. Запад. Пък ако трябва ще отида и до Япония...
Ако имате близък или приятел, който се кани да напусне страната, подарете му тази книга, може пък да размисли. А на тия, които вече са там, вдъхнете сили и вяра да се върнат, защото съвсем скоро икономико-социалният октопод ще се вкопчи в тях така, че ще бъдат безвъзвратно загубени за близките си тук, в родна България, за възможността да съградим заедно едно по-добро общество, учейки се от собствените, както и от грешките на другите. Амин!
Искрено Ваш, Апостол
Представи: Анонимен
21 коментара:
Някои от тези параграфи са писани вероятно за Лондон и все пак Лондон не е Англия, колкото и да е голям. Няма да се спирам на това, че да извадиш подобни проблеми и да кажеш, че едва ли не е лошо да се живее в Англия си е направо смехотворно....
Важното е, че Англия като държава предоставя доста по-големи възможноси за развитие на човека. Може да не е лесно, може човек да се сблъсква с чудатости на обществото, може директно да се блъска в градксия транспорт, но има шанса да реализира потенциала си. Затова и пенсионерите бягат.
Какво аз бих научил от една такава книга, когато в България аз не бих могъл да се занимавам с наука, докато тук в Англия ми плащат да правя само това!? Не съм богат, но не съм и беден. Но предпочитам да се развивам в областта си отколкото да не се блъскам в транспорта.
А хора като автора могат да пишат заклинания за роботизация и подобно недомислици, които само звучат гръмко, но нямат особена връзка с реалността...
Запомнете парите са оценка на труда. С тях човек може лесно да избира как ползва резултатите от труда си!
Младен
Този Младен за съжаление може да е всичко друго, но не и учен. Защо? Ами защото и той както всички елементарни хорица свежда всичко до парите: „Запомнете: парите са оценка на труда. С тях човек може лесно да избира как ползва резултатите от труда си!” Това само потвърждава думите на Апостол, че „Тук (в Англия) ценността е само една. Нарича се „пари”. „
Според мен не прави чест на един учен въобще да засяга темата пари.
На това можем да противопоставим мнението на руския физик Йосиф Смулски, един истински отдаден на професията си учен, който убедително развенчава и опровергава Айнщайн и неговата теория:
„Науката – това е удоволствие на държавна сметка.” Както е известно, шега е всяко абсурдно твърдение, в което прозира реална възможност. Да, действително в СССР (и комунистическа България) науката беше хипертрофирана и престижът на учените беше много висок. Това доведе до това, че към нея се устремиха хора без научни наклонности. Тази шега се отнася за тях. Никога в историята учените не са били богаташи. Сега всичко си идва на мястото. Сега вече никой няма да влезе в науката заради престижа. Би трябвало да се намалят заплатите на политиците и управленците до нивото на учените. Мисля, че тогава в правителството и парламента у нас ще дойдат достойни хора.”
Мислите на този Апостол може и да звучат забавно и комично, но той интуитивно е уловил нещо много съществено: може да се спори дали комунизмът наистина е рухнал през 1989-1991, защото има индикации, че това е само тактическо отстъпление и комунистите чакат удобен шанс да се завърнат триумфално на власт, но този път не само в СССР, Източна Европа и Китай, а в глобален мащаб. С констатации и прогнози (особено, когато се отнасят за бъдещето, както е казал шеговито Чърчил) трябва да сме предпазливи, но за сметка на това вече е ясно, че капитализмът определно е приключил. Неговият упадък не е от вчера, а датира поне от 100 години и особено се е засилил в последните 50 години. Западът начело със САЩ балансира на ръба на икономическата пропаст и по всяка вероятност скоро ще падне в нея. Трудно е да се каже кое е първично – „икономическата база” или „политическата надстройка”, както се изразяват марксистите, но кризата на капитализма е преди всичко МОРАЛНА. А първопричините може би все пак са икономически, но в никакъв случай не са постулираните от Маркс, а точно обратното – пролетариатът не само че не обедня, а напротив, живееше все по-добре, поне в чисто материален план. Само че обществото на благоденствието от една страна разглези и разврати хората, а от друга всички тези страни в стремежа си към още и още и повече и повече живееха определено НАД възможностите си и закономерно рухнаха. Това са замръзнали, парализирани, свръхрегламентирани общества на евтиния хедонизъм, НЕкултурата, масмедиите, риелити-форматите, жълтите вестници, проституцията, алкохолизма, наркоманията, фитнеса, козметичните операцийки, отпуските и пенсийките, т.е. на всичко, което отвлича хората от серзионите, важните неща в живота и от политиката. В САЩ само 25% гледат и слушат политически новини. Останалите 75% са политически неграмотни. Освен това Западна Европа и САЩ след няколко години ще бъдат окончателно превзети от имигрантите от Третия свят, които нито могат, нито искат да се интегрират.
Парадоксално, но факт: източноевропейските страни въпреки, а може би именно благодарение на посткомунизма и „мафията” все още са по-здрави и по-морални от декадентния Запад. Западът вече за съжаление е загубил своята роля на образец, пример, ориентир и водач. Затова най-голямата катастрофа би била, ако посткомунистическите страни станеха като западните. Тогава на света наистина вече не би имало спокойно местенце, където да се оттеглим на спокойствие.
Всичко това е жалко, защото демокрацията, без да е съвършена, в съчетание с капитализма беше най-доброто общество в човешката история досега. От това обаче съвсем не следва, че е вечна. Напротив, тя винаги е била само изключение в човешката история. Тя е просъществувала за малко в древна Гърция и отново едва в последните 300 години в Европа и Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Останалото време е било време на несвобода. Но засега експериментът с демокрацията изглежда приключил.
По-вероятно е друго развитие: оказва се, че комунистите доста точно са изчислили нещата, очаквайки, че капитализмът около 2000 г. ще навлезе във всеобхватна и финална криза. Сталин не се усети 1929 и пропусна златна възможност да се възползва от тогавашната криза и слабост на капитализма. Предполагам, че комунистите този път са решени да не повтарят грешката си. Русия и Китай ще изчакат оптималния според тях момент,за да нанесат окончателния удар по Запада. Той ще дойде, когато сметнат, че Западът е достатъчно отслабен, а те вече достатъчно силни, за да си го позволят без голям риск за себе си. Всичките маневри с перестройката и либерализацията по всяка вероятност са само за заблуда и измама на Запада, подобно не НЕП на Ленин, която Западът също погрешно интерпретира като край на комунизма.
С оглед на всичко това се налага да бъдем песимисти за бъдещето на цивилизацията, човечеството, свободата и демокрацията. Първата половина на 21 век вероятно ще е много по-превратна и по-драматична от и без това превратния и драматичен 20 век.
Живял и работил съм в Испания повече от половин година непрекъснато.Мога само да кажа,че там животът е много по-спокоен отколкото в България(няма мутри и жестока битова престъпност) и е много по-лесно да бъдеш оценен според възможностите си.Що се отнася до Англия - един мой познат се върна след шест години порядъчен тежък труд там с 50 000/петдесет хиляди/ английски лири.В нашата "мила" родина тия пари с честен труд ще ги изкара точно на куково лято ако ще цял живот да се скъса от работа.От три години този мой познат си е в България - стои без работа,за бизнес не вижда перспектива и харчи готовите пари(британските лири).
Просто не виждам за какво сравнение между Запада и България може да става дума.
А за духовния живот там и тук да не говорим - също няма място за сравнение.
Правилно. Впрочем, и в случая имаме действие на поговорката: на свинята най й харесва калта от селската локва - а не басейна с кристално синя вода. Та и на този нашенец така. Много е важно човек с какви очи гледа на това и онова; от очите зависи много в наишите възприятия, пък и от ценностите ни. Ето защо някои хора така предубедено гледат на това или онова и възприятията им така силно изкривяват реалността. На такива нашият мъдър народ им вика "кон с капаци". За да оцениш истински стойностното в западния начин на живот трябва да имаш в гърдите си неговото ядро: Свободата. Ако го няма това всичко ще ти изглежда черно и плашещо... не е лесно да си и комуноид :-)
Моля ви, не пишете глупости. Престъпността в изпанските градове е много голяма и все повече се увеличава, особено в резултат на кризата и безработицата. Битовата престъпност е направо ужасяваща. В Севиля има квартали, където и полицията се страхува да влезе без специални мерки. Престъпността и наркоманията в училищата растат. Младежите редовно се събират на запои, при които пият, докато паднат. На следващия ден след такива оргии площадите изглеждат като бойни полета. През нощта по парковете открито се продават наркотици.
Хората са тотално задлъжнeли без изгледи за изплатят дълговете си. Испания рухна икономическ и фалира и сега всички европейци, включително българите, ще трябва да я спасяваме.
Духовна култура в Испания? Хахахаха
В Англия преди години може и да е било възможно да изкараш някоя лира, но това БЕШЕ. Англия също е в технически фалит. Както правилно сравни един икономист тези страни в икономическо отношение с България: България може да е Лада или Трабант, а Англия или Испания Фолксваген или Роувър, но Ладата и Трабантът все още вървят, а Фолксвагенът и Роувърът КАТАСТРОФИРАХА. Знаете ли какво стана в Исландия, когато фалира? Ами просто животът там СПРЯ, всички институции затвориха и приключиха. Нямаше пари за администрацията, армията, полициятa и край, държавата се разпадна. Същото би станало и в Гърция и Испания, ако не беше ЕС да ги спасява.
Накрая пак бих подчертал, че хората всичко свеждат до ПАРИ, което показва, че всички тези емигранти са елемантарни хорица-икономически емигранти. Никой не се интерсува от свобода и демокрация. Ако в Северна Корея почнат да плащат добре, те и натам ще хукнат, още повече че там битова престъпност почти няма, нали е диктатура. За сметка на това има концлагери.
„За да оцениш истински стойностното в западния начин на живот, трябва да имаш в гърдите си неговото ядро: Свободата.”
Вярно. Но именно там е работата – че свободата се саморазруши. Западът беше образец допреди 50 или 100 години (когато и „буржоазна” България беше в разцвет), но днес едва ли е пример за подражание. Източна Европа обаче за съжаление върви по пътя на саморазрушилия се Запад, възприемайки безкритично всички негови отрицателни страни – евтините, повърхностни удоволствия, политическата незаинтересованост и безразличие. Аз разбирам, че това е голям шок за хората в Източна Европа, които преди 1989 си бяха изградили една идилична, идеализирана представа за Запада и сега преживяват голямо разочарование. Между другото разрушаването на капитализма стана не без скритото, но активно съдействие на КГБ, който тайно засилваше всички отрицателни тенденции в тези общества.
Най-лошото е, че сега вече няма накъде, няма ориентири, човечеството е загубило посоката и няма надежда. Ние можем да пишем във форумите, колкото си искаме за „светлия Запад”, свободата и демокрацията и да заклеймяваме комунизма, но особена полза от това няма. Комунизмът си остава зло, но е глупаво да наричаме черното бяло и да твърдим, че западните общества в сегашния им вид са нещо хубаво и желателно. Интелектуалната честност изисква да признаем, че НЕ СА. Както е казал Сократ – трябва да следваме аргументите и доказателствата, независимо къде ни водят.
Дано съм лош пророк, но надежда имат май само комунистите, които потриват доволно ръце и чакат удобния момент за нанасяне на окончателния смъртносен удар по разкапващия се Запад. Сценарият за това, предполагам, е разработен отдавна.
Западният начин на живот води до гибел! Това са разюздани общества на кефа и шоуто. Не беше така преди 100 години, включително в България. По времето на Вазов, Яворов и Славйков не е имало наркотици, порнографски филми, реалити-формати, ваканцийки на морето и т.н. България тогава е била стабилно, морално, жизнено общество. Не виждам обаче кой може да избави и спаси Запада начело със САЩ от гибелния път, по който е поел. Освен, разбира се, комунистите в Русия и Китай, които обаче впоследствие ще изградят нещо съвсем неприемливо – световен комунизъм.
Не става дума за това да се отказваме от постиженията на цивилизацията, макар че много от тях са излишни. Махатма Ганди е екстремален случай, но той доказва, че за живота на са необходими много неща и във всеки случай много по-малко, отколкото предлага съвременното комсумативно общество.
Към анонимният, който дори не си поставя името :
Ученият се интересува от пари доколкото трябва да съществува. Неизбежно е. Аз исках да спомена ясно, че на парите се гледа много по-лошо отколкото те всъщност са. Те наистина са оценка на труда на човека. Да се заключава, че в Англия всичко е пари е толкова глупаво, че е направо смешно. Но дори и даден човек да се стреми основно към материално богатсво той пак допринася с услугите и стоките, които предоставя/ произвежда.
Учените решават какво да се стремят. Някои са всеотдайни, други мислят и за бизнес. Това си е тяхна работа и добре, че няма никакво значение кой анонимен какво мисли за тях.
Аз съм правил своя избор между наука и работа в бизнес и съм избрал първото. Със сигурност нещо съм спечелил и нещо съм загубил, но съм решил аз и най-важното могъл съм да избирам. За съжаление такъв избор не бих имал у нас.
Уважавам изборът на всеки, защото светът има нужда от всякакви хора.
В момента не съм на държавната трапеза, но съм съгласен, че не е ясно доколко всеки финансиран научен проект е важен или нужен.
Прочетете внимателно откъсите и вижте какви нелепи неща има. За градския транспорт, някакви умивалници. А какво означава живот на кредит ?!? Какво? Това означава да ползваш нещо, за което ще платиш утре. Какво като получиш жилището след 30 години като живееш в него. Баба ми плаща 29 години и тогава се нанесе ?!? Какво сравнение има ?!
Младен
Вижте тук навсякъде се носят някакви заклинания за гибел, наркотици, порно и тнт. Вижте колко черни прогнози се правят, но това не е ново. Това е от години и нищо кой знае какво не се случва.
Аз също смятам, че има сериозни проблеми тук. Според мен сред тях основният е все по-настъпващият контрол на държавата над отделния индивид, но ще се въздъжа да прогонозирам апокалипсис..
Младен
До: Анонимен без име.
Само един пример.Ето това никога не може да се случи в Испания:
"Сериозен пропуск на прокуратурата провали възможността на жертвите на "Наглите" да заведат искове за връщането на парите, платени като откуп.
Тъй като сумите са давани от техни близки, а не от самите отвлечени, роднините трябва да получат качеството на пострадали в процеса. Това може да стане само и единствено, ако освен обвинения за отвличане, каквото е повдигнато на деветимата от "Наглите", им бъде повдигнато и обвинение за изнудване. Прокуратурата обаче не е повдигнала такова.
Така съдията Виолета Магдалинчева беше принудена да откаже да приеме исканията на близките на отвлечените да си върнат парите, които са дали за освобождаването на роднините си. След като отказа да приеме исканията да си върнат парите от откупите, тя обясни на жертвите, че те не губят това си право за вбъдеще, но просто ще трябва да изчакат наказателното дело срещу "Наглите" да приключи и да заведат самостоятелни граждански дела."
Искам да кажа нещо във връзка с претенциозното твърдение на един от анонимните коментатори по-горе; имам предвид твърдението:
"... вече е ясно, че капитализмът определно е приключил. Неговият упадък не е от вчера, а датира поне от 100 години и особено се е засилил в последните 50 години. Западът начело със САЩ балансира на ръба на икономическата пропаст и по всяка вероятност скоро ще падне в нея. Трудно е да се каже кое е първично – „икономическата база” или „политическата надстройка”, както се изразяват марксистите, но кризата на капитализма е преди всичко МОРАЛНА."
Г-не (г-жо), Вашето изказване имам чувството, че е взето от доклад на комсомолски секретар, изнасящ "политинформация" за "последните най-правилни тълкувания на международното положение", доклад, който е писан, да речем, в началото на 50-те години на 20 век. Затуй ми се иска да Ви кажа, г-не (г-жо) нещо важно, та белким успеете някой ден да очистите душата си от тия напразни страхове-очаквания; та, моля, запомнете от мен поне това:
Тия, които с такова нетърпение чакат края на капитализма, ще го дочакат толкова, колкото ще дочакат края на света ония нещастници, които от векове все чакат края на света, а той, за тяхно разочарование, все не идва.
Нещо повече, ще си позволя да изкажа едно съвсем парадоксално на пръв поглед твърдение, което обаче не е по-малко вярно: по-скоро и по-вероятно е да настъпи края на света, отколкото краят на капитализма! Което пък означава, че капитализмът може да си отиде само в един-единствен случай: заедно с пропадането на целия свят. По-скоро е възможно да настъпи галактически катаклизъм и цялата Слънчева система да отиде по дяволите, отколкото да дойде края на капитализма. Ще Ви обясня защо мисля така; моля, проследете внимателно мисълта ми:
Да оставим това, че от поне 200 години всякакви утописти и нихилисти най-усърдно пророкуват и бленуват края на "буржоазното общество", наречено от техния кумир Маркс "капитализъм". А всъщност това, което още бива наричано капитализъм, е общество, основано на принципа на свободата, т.е. е едно свободно пазарно общество. Та именно това общество, понеже е основано и се покои на едни универсални ценности, именно свободата, личността, индивидуалността, договарянето, пазарът и пр., т.е. е общество, основаващо се не само на икономическата необходимост и рационалност, но и на необходимостта и рационалността на самия живот.
Прочее, ценностите на "капитализма" са продукт на едно дълго историческо, културно и духовно развитие, като се почне от философските идеи на гръцките философи та се стигне до духовния, икономическия и културен разцвет на Запада от последните два века. Цялата човешка история е работила за да се породи реализацията в действителността на ония субстанциални опори на капитализма, които се коренят не само в "природата на самите неща", т.е. на разума сам по себе си, но и в дълбините на самата човешка душа.
Ето защо няма как нещо по-добро, по-ефективно и жизнеустойчиво от капитализма да бъде "измислено", щото рационалността, диктувана от самия живот и неговата субстанция - свободата - превъзхожда всяка друга възможна, а пък особено, "съчинената" от разсъдъка ни и "примислена" рационалност. Социализмо-комунизмът нагледно показа какъв е краят на всяко изкуствено и разсъдъчно "подобряване" на капитализма, да не говорим пък докъде неизбежно са стигали и винаги ще стигат доктрините, които, подобно на чистия комунизъм, се мъчеха да поставят живота на принципно различни начала: стигнаха до пълен крах и тотална гибел. По обратен ред, щом тази е участта на "подобряващите" капитализма доктрини, би следвало да приемем за единствено основателен извода, че капитализмът няма жизнена алтернатива, ерго, няма как да загине, а може само да расте и да се развива, понеже хоризонтите на свободата наистина са недостижими.
Така че, драги ми г-не (драга ми г-жо), оставете тия конспиративистки бесове, които Ви овладяват отвреме-навреме и си спете спокойно: капитализмът няма да умре. И светът няма да загине ей-току така, щото някому било хрумнало това, или пък защото, бидейки неспособен да уреди собствения си живот, му се било приискало заедно с него, представете си, да отиде на поразия и целият човешки свят, та да не бъде толкова самотен в смъртта и гибелта си.
По повод на това пък, което повтаряте като постоянен рефрен, а именно, че комунистически Китай и Русия щели били да изчакат сгодна възможност, за да доубият "гниещия капитализъм", за да се възцарял най-сетне бленуваното от празните души господство на световния комунизъм, искам да Ви кажа следното:
В днешен "комунистически Китай" има нищожно количество комунизъм, именно само колкото се съдържа само в главите на ултралевите от ККП, а иначе икономиката им е изцяло капиталистическа; т.е. капитализмът така превзе Китай (както, впрочем, и Русия) и така ги "ерозира" вътрешно и духовно, че е взел тотално надмощие, в това число и в душите на индивидите, съставляващи тия народи. Т.е. в тях комунизмът е само външен и мним, изживява се като тъпа носталгия, а в него вече не вярват даже и самите комунисти. Т.е. комунизмът и в Китай отдавна е отишъл по дяволите - повече, отколкото в Русия даже.
Отдавана е говори за упадък, но още нищо не се е случило? Не, вече се е случило и още по-лошо ще става. Не бъдете наивни. Англия например е в технически фалит. Но нещата не свършват дотук. Ако някой си мисли, че комунистите ще оставят Запада да се скапе докрай „на спокойствие”, много греши. Те само чакат удобен момент, за да нанесат удар. Това може да е утре, може да е след 2, но и след 10 или 20 години. Но този момент за съжаление ще дойде, и то в немного далчено бъдеще. Даже ако някой го интересува и е любопитен, мога да цитирам сериозни западни анализатори, които са разработили сценарии за това „как точно ще го направят комунистите”. САЩ и Европа в момента са най-опасните места за живеене на света. Има вече много представители на Русия, които открито завявят, че Америка скоро няма да я има. Това не е шега. Може би сравнително по-сигурно е засега в Латинска Америка, защото ще е по-далеч от полето на основния сблъсък. Западът се намира в смъртна опасност, но западните политици и тайни служби нехаят, а населението, макар и ударено от кризата, още мечтае за шопинг и почивка на плажа. Руските генерали обаче са на друго мнение, на тях шопинг, пари и почивки на Лазурния бряг не им трябват. Те трупат злоба и мечтаят за момента, когато ще дадат залп с интерконтинентални балистични ракети по омразния им капитализъм. И нека тогава капиталистите размахват кредитните си карти срещу тях. С кредитна карта ракети не се спират.
Това не можело да се случи в Испания? Хаха, в тези страни се случват неща, които в България никога не са били възможни и няма да са възможни. Да не би да мислите, че българите са измислили мафията, корупцията и престъпността? Слезте на земята!
Комунизмът в Китай не може да бъде спасен, защото е такава логиката на самия живот: либерализирането на китайската икономика и допускането на западния, предимно американски капитал в Китай доведе до тоя бурен иконически растеж, който преди няколко десетилетия изживя Япония, което пак показва огромното превъзходство на капитализма и неговата жизнеустойчивост. Но дори и да сте прав, дори и капитализмът да умираше, дори Китай и Русия да планират "световен комунизъм" в скоро или малко по-далечно време, аз, позволете ми, искам да Ви задам един най-простичък, ала твърде коварен въпрос:
А какво, впрочем, ще правят комунистите, и то още на другия ден след установяването на световния им комунизъм, за да не умрат от глад?
Ами, разбира се, за да не умрат от глад, на другия ден след установяването на световния им комунизъм комунистите ще се видат принудени отново да въвеждат капитализма, както това направи Ленин някога, за да не пукнат от глад народите на огромната, доскоро така богата, империя, именно Руската, ще направят именно това, което направи и Китай, за да не измрат китайците от глад. Това нещо да Ви говори, драги (драга) ми г-не (г-жо)?! Моля, отговорете, но бъдете честен (честна)?!
И на последно място искам да кажа две думи за т.н. "ужасна морална криза", от която изнемогвал Западът, и от която ний, тъй да се рече, сме били все още предпазени. Г-не (г-жо), така е, свободата е доста опасно и ужасно нещо, тя винаги бива съпровождана от "нежелани неща", от безброй коварства и безпокойства, за разлика от "бляскавия", но затова пък така "стерилен" ред на несвободата, който не предлага никакви изкушения, а само убийствена скука и нескончаеми нещастия. Запомнете от мен обаче това: всички горчиви или сладки съблазни на свободата и цялата възможна "морална разпуснатост" на капитализма изобщо не дават основание да се откажем от нея - и от него. Защото свободата е предпоставка както за моралната разпуснатост и "деградация", така и за здравия и жизнеустойчив морал, основан на ония вечни ценности, които човечеството е постигнало в своето хилядолетно духовно развитие.
Тъй че патетика от рода на Вашата, именно, на тази:
"С оглед на всичко това се налага да бъдем песимисти за бъдещето на цивилизацията, човечеството, свободата и демокрацията. Първата половина на 21 век вероятно ще е много по-превратна и по-драматична от и без това превратния и драматичен 20 век."
е просто съвсем неуместна - и твърде пресилена. Показва, че желаното го приемате за едва ли не действително. Имам чувството, че сте се отдал(а) на прекалена стилистична маниерност, формулирайки горното твърдение, т.е. сте го написал(а) не защото го мислите или щото то има някакъв смисъл, а просто понеже сте се помъчили да изградите по-ефектна фраза. Но там, дето няма смисъл, фразите, пък дори и да са специално натруфени и дори с претенции за изисканост, няма как да помогнат.
Капитализмът е жизнен и жизнеустойчив тъкмо защото, бидейки не нещо друго, а жизнен свят на свободата, сам най-ефективно надмогва собствените си противоречия - и излиза още по-жизнен от тях. Така че, моля, не плачете толкова за капитализма; много прибързано сте се захванали да роните сълзи на "гроба" му като някаква усърдна наемна оплаквачка; починете си малко, капитализмът не се нуждае от Вашите сълзи! С тях, без да искате, още повече напоявате и стимулирате невероятния му растеж и цъфтеж.
Пиша всичко това набързо; надявам се, ме разбрахте донякъде. Темата си заслужава още по-внимателно вникване, за което обаче в момента нямам време.
Комунизмът е страшна болест. Този вирус е опасен. Коментариите на тези анонимни ..... красноречиво говорят за това. Напълно безсмислено е да се влиза в разговор със заболелите от тази напаст, наречена комунизъм, те никога няма да разберат думите на едим свободомислеш човек.
Благодаря за подробния коментар на г-н Грънчаров. Всички сме съгласни, няма спор, че обществото на свободата е за предпочитане пред обществото на несвободата. Но от това не следва, че свободата е "естественото" и „нормалното” състояние на обществото, нито пък че тя е по-жизнена. В историята тя е изключние. Защо след като е толкова жизнена свободата, тя е изключение в историята? Бъдете скептични, никога не приемайте нещата за даденост, не приемайте желаното за действително, не спирайте до очевидното, винаги задавайте въпроси. Предлагам да водим дискусията на високо ниво и обективно, „без гняв и пристрастие”, както е казал Тацит. Затова ще кажа:
Истината е, че свободата просто е имала късмет, че е пуснала корени в една такава огромна „полития” като САЩ. Ако не бяха САЩ, със свободата по света отдавна да е свършено. А появата на САЩ е една ИСТОРИЧЕСКА СЛУЧАЙНОСТ. Ако единствената демократична страна на света беше Исландия, тя нямаше да просъществува срещу Русия и Китай, колкото и свободолюбива да е. Защо демократична Атина губи Пелопонеската война срещу олигархична Спарта? Защо македонците унищожават гръцката свобода в битката при Херонея?
Комунистите не са се отказали от комунизма само защото е икономически неефективен. Те разбраха, че с „твърдост”, дрънкане на оръжие и идиотска пропаганда не могат спечелят и победят Запада. Тяхната цел никога не е била да градят комунизъм „в една отделно взета страна”, та била тя голяма колкото СССР и Китай. Те винаги са се стремели към световно господство. И са разбрали, че е нужна е по-хитра и по-гъвкава тактика.
Русия и Китай са си разделили ролите: Русия произвежда суровини, а Китай търгува. Твърдото ядро на комунистите никога не се е отказвало от комунизма. То само прави нарочни временни компромиси с пазарната икономика, както Ленин навремето с НЕП. Комунистите винаги и навсякъде са били мразено от мнозинството малцинство, но добре организирано малцинство. Именно затова е трябвало да взимат властта НАСИЛА. Следователно нищо не пречи да вземат властта в световен мащаб. Те след 1989 са притихнали и са се свили, но Ленин е непогребан, а КГБ е на мястото си. Погледнете победоносния поход на социализма след 1989 в Третия свят - Венецуела, Южна Африка, Симбабве, Конго и пр. – колко страни минаха и минават към соцлагера, а уж социализмът бил мъртъв!
След установяване на комунизъм в световен мащаб комунистите ще направят онова, което знаем от 1917 и 1945 година, само че в още по-брутални форми, защото няма да има вече алтернатива и няма да има свободен свят. Мога да вляза в подробности, но няма смисъл. Така например само в Германия е планирано да бъдат ликвидирани 150 000 души – целият елит. Америка ще бъде разчистена от американци, за да се заселят там китайци. След това комунистите могат да въвеждат каквито си искат видове икономика, нали ще са си само те, няма да има кой да им се противопостави – кеф им с пазарни елементи, кеф им пещерен комунизъм. За номенклатурата продукти и храна винаги ще има, какво значение има, че щели да умрат хиляди и милиони от глад? Те и сега умират в Корея, но любимият ръководител не се трогва. Нали за него има всичко! За комунистите човешкият живот няма никаква стойност.
Може да вярвате на това, може да не вярвате, може да споделяте наивния оптимизъм, че Западът спечели студената война, че свободата е вечна и неунищожима – всичко за ваша сметка. Пазарувайте, развличайте се, ходете на фитнес и на почивка, гледайте риелити, само после да не сте неприятно изненадани и да не кажете, че никой не ви е предупредил.
Г-н Анонимен, теорията, че свободата е случаен инцидент в човешката история е съвсем неоснователна и неоправдана от всяка една гледна точка. По сащия начин никъде и некога не е доказано, че естественото състояние в човешкия свят е несвободата, сиреч, унизеността, недостойнството, потисничеството, робуването и пр. Това, че свободата е показала огромните си предимства - имащи изцяло субстнанциална природа! - пред несвободата е факт, който не подлежи на оспорване. Свободата създава и твори един жизнен и жизнеустойчив свят с ред предимства, един свят на просперитет, творческа личностна реализация, свят на чисти и равноправни човешки отношения, свят на демокрация и всестранен напредък - икономически, технологичен, културен и пр. Това, че светът на свободата субстанциално, в недрата, в дълбините и в същината си, по идея и по разумност, превъзхожда света на несвободата е безусловна истина - и тя е потвърдена от целия ход на човешката история, особено пък от случилото се в ХХ век.
Вярно е, че силите на свободата и тези на несвободата са непримирими и се борят вечно, компромис в тази битка не може да има. Така е било винаги в човешката история, така е и в последните два века. Надмощието на силите на свободата, разбира се, е субстанциално предопределено и неизбежно: по същия начин както истината превъзхожда субстнациално всяка, дори и най-изтънчената лъжа, сиреч, неминуемо и в крайна сметка тържествува, по същия начин и светът на свободата, капитализмът, превъзхожда тотално света на несвободата, намерил своята най-пълна реализация в лицето на комунизма. Пълното тържество на свободата в човешката история беше отредено да се случи в Америка, в САЩ - и това съвсем не е случайност или инцидент. Невероятните победи на САЩ, явяващи се упование и вдъхновение на всички свободолюбиви хора по целия свят, така ожесточава в безсилна злоба враговете на свободата по цялата планета - и най-вече сатанистите-комунисти.
"Съдържание на световната история е осъзнаването на идеята за свободата" - пише великият философ Георг Хегел. Цялата свободна история не е работила напразно, а шествието на свободата в последните два века съвсем не е "инцидент" или пък, още по-малко, "природен катаклизъм". Разбира се, силите на злото и на несвободата съвсем не са се примирили с нейното тържество; те, разбира се, винаги са търсили реванш и са се мъчили да разгромят силите на доброто, силите на свободата. За свободата си трябва да се борим всеки ден - и едва тогава тя ще продължава да съществува, ще продължава да триумфира - и тържествува. Това са го разбрали прекрасно в САЩ - страната, явяваща се флагман на свободния свят. Това го разбират всички автентично свободни хора по света, вдъхновявани от непобедимото желание да бъдат себе си, да разгърнат жизнените си сили в един достоен за човека свят. Ще завържа с това, с което започнах спора си с Вас:
Ценностите на свободата са универсални и имат общочовешки смисъл и значение. Това означава, че навсякъде по света, даже и в най-отдалечените ъгълчета на земното кълбо, там, където живеят човешки същества, в гърдите им трепти неугасващия порив към свобода и достойнство. Така е било в зората на човешката история, така е особено в наше време, след като ние, живелите в комунизма, имахме трагичния шанс да се насладим на цялата му перверзна "сладост". Извратено е човешки същества да нямат понятие за самите себе си и сами така себе си да подценяват, че да искат да се откажат от свобода, сиреч, да искат доброволно да живеят при комунизъм.
Комунизмът като олицетворение и апотеоз на сатанинските сили на несвободата не може да бъде желан и няма как да бъде привлекателен за нито едно нормално човешко същество. Ония, които искат да са роби, т.е. за които несвободата е привлекателна, не могат да бъдат считани за човешки същества - те са още по-непълноценни и от животните, щото животното робува на своя природен инстинкт, а пък заложеният от Бога инстинкт, който прави от човека човек, се нарича с една дума: свобода.
И тъкмо в това се състои тяхната, на несвободата и на комунизма, обреченост. Тази е онази битийна и субстанциална пълнота, на която се основава свободният свят, наречен "капитализъм", на която се позовах толкова пъти в своето опониращо Ви разсъждение. Даже и песимизмът Ви за бъдещето да е оправдан, даже по някакво чудо несвободата (комунизмът) да успее да вземе някакъв реванш над капитализма и свободата, това ще е предпоставката и основанието за пълната невъзможност да съществува един такъв античовешки и несвободен свят. Разбира се, няма как да бъдат поставени под тотален контрол човешките същества, вкусили от неописуемите по сладостта си плодове на свободата. Комунизмът пропиля шансовете си да види сметката на свободния свят когато беше във възход и дори владееше умовете на т.н. "лява интелигенция", та сега ли, когато е тотално дискредитиран, ще успее да вземе реванш?
Това просто не може, няма как да се случи. Това няма да се случи. Но съм съгласен с Вас, че битката със сатанинския комунизъм, най-лют враг на човешката свобода, съвсем и изобщо не е завършила. Комунизмът е повален, но не е издъхнал. Той трябва да бъде доубит без никакво снизхождение. А свободата трябва да бъде защищавана всеки ден. Понеже е най-драгоценното нещо за човека в този живот. Враговете на свободата обаче наистина съвсем не са се примирили с нейното победоносно шествие по цялото земно кълбо.
Публикуване на коментар