Вчерашната компилативна публикация, озаглавена от мен Англия и англичаните в очите на един мразещ Запада нашенец, предизвика доста и то твърде разнородни коментари. И понеже ми се иска те да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та съм принуден да им отделя по-голямо внимание като ги публикувам в отделен постинг:Младен каза: Някои от тези параграфи са писани вероятно за Лондон и все пак Лондон не е Англия, колкото и да е голям. Няма да се спирам на това, че да извадиш подобни проблеми и да кажеш, че едва ли не е лошо да се живее в Англия си е направо смехотворно....
Важното е, че Англия като държава предоставя доста по-големи възможноси за развитие на човека. Може да не е лесно, може човек да се сблъсква с чудатости на обществото, може директно да се блъска в градския транспорт, но има шанса да реализира потенциала си. Затова и пенсионерите бягат.
Какво аз бих научил от една такава книга, когато в България аз не бих могъл да се занимавам с наука, докато тук в Англия ми плащат да правя само това!? Не съм богат, но не съм и беден. Но предпочитам да се развивам в областта си отколкото да не се блъскам в транспорта.
А хора като автора могат да пишат заклинания за роботизация и подобно недомислици, които само звучат гръмко, но нямат особена връзка с реалността...
Запомнете парите са оценка на труда. С тях човек може лесно да избира как ползва резултатите от труда си!
Анонимен каза: Този Младен за съжаление може да е всичко друго, но не и учен. Защо? Ами защото и той както всички елементарни хорица свежда всичко до парите: „Запомнете: парите са оценка на труда. С тях човек може лесно да избира как ползва резултатите от труда си!” Това само потвърждава думите на Апостол, че „Тук (в Англия) ценността е само една. Нарича се „пари”. „
Според мен не прави чест на един учен въобще да засяга темата пари.
На това можем да противопоставим мнението на руския физик Йосиф Смулски, един истински отдаден на професията си учен, който убедително развенчава и опровергава Айнщайн и неговата теория:
„Науката – това е удоволствие на държавна сметка.” Както е известно, шега е всяко абсурдно твърдение, в което прозира реална възможност. Да, действително в СССР (и комунистическа България) науката беше хипертрофирана и престижът на учените беше много висок. Това доведе до това, че към нея се устремиха хора без научни наклонности. Тази шега се отнася за тях. Никога в историята учените не са били богаташи. Сега всичко си идва на мястото. Сега вече никой няма да влезе в науката заради престижа. Би трябвало да се намалят заплатите на политиците и управленците до нивото на учените. Мисля, че тогава в правителството и парламента у нас ще дойдат достойни хора.”
Анонимен каза: Мислите на този Апостол може и да звучат забавно и комично, но той интуитивно е уловил нещо много съществено: може да се спори дали комунизмът наистина е рухнал през 1989-1991, защото има индикации, че това е само тактическо отстъпление и комунистите чакат удобен шанс да се завърнат триумфално на власт, но този път не само в СССР, Източна Европа и Китай, а в глобален мащаб. С констатации и прогнози (особено, когато се отнасят за бъдещето, както е казал шеговито Чърчил) трябва да сме предпазливи, но за сметка на това вече е ясно, че капитализмът определно е приключил. Неговият упадък не е от вчера, а датира поне от 100 години и особено се е засилил в последните 50 години. Западът начело със САЩ балансира на ръба на икономическата пропаст и по всяка вероятност скоро ще падне в нея. Трудно е да се каже кое е първично – „икономическата база” или „политическата надстройка”, както се изразяват марксистите, но кризата на капитализма е преди всичко морална.
А първопричините може би все пак са икономически, но в никакъв случай не са постулираните от Маркс, а точно обратното – пролетариатът не само че не обедня, а напротив, живееше все по-добре, поне в чисто материален план. Само че обществото на благоденствието от една страна разглези и разврати хората, а от друга всички тези страни в стремежа си към още и още и повече и повече живееха определено НАД възможностите си и закономерно рухнаха. Това са замръзнали, парализирани, свръхрегламентирани общества на евтиния хедонизъм, НЕкултурата, масмедиите, риелити-форматите, жълтите вестници, проституцията, алкохолизма, наркоманията, фитнеса, козметичните операцийки, отпуските и пенсийките, т.е. на всичко, което отвлича хората от серзионите, важните неща в живота и от политиката. В САЩ само 25% гледат и слушат политически новини. Останалите 75% са политически неграмотни. Освен това Западна Европа и САЩ след няколко години ще бъдат окончателно превзети от имигрантите от Третия свят, които нито могат, нито искат да се интегрират.
Парадоксално, но факт: източноевропейските страни въпреки, а може би именно благодарение на посткомунизма и „мафията” все още са по-здрави и по-морални от декадентния Запад. Западът вече за съжаление е загубил своята роля на образец, пример, ориентир и водач. Затова най-голямата катастрофа би била, ако посткомунистическите страни станеха като западните. Тогава на света наистина вече не би имало спокойно местенце, където да се оттеглим на спокойствие.
Всичко това е жалко, защото демокрацията, без да е съвършена, в съчетание с капитализма беше най-доброто общество в човешката история досега. От това обаче съвсем не следва, че е вечна. Напротив, тя винаги е била само изключение в човешката история. Тя е просъществувала за малко в древна Гърция и отново едва в последните 300 години в Европа и Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Останалото време е било време на несвобода. Но засега експериментът с демокрацията изглежда приключил.
По-вероятно е друго развитие: оказва се, че комунистите доста точно са изчислили нещата, очаквайки, че капитализмът около 2000 г. ще навлезе във всеобхватна и финална криза. Сталин не се усети 1929 и пропусна златна възможност да се възползва от тогавашната криза и слабост на капитализма. Предполагам, че комунистите този път са решени да не повтарят грешката си. Русия и Китай ще изчакат оптималния според тях момент,за да нанесат окончателния удар по Запада. Той ще дойде, когато сметнат, че Западът е достатъчно отслабен, а те вече достатъчно силни, за да си го позволят без голям риск за себе си. Всичките маневри с перестройката и либерализацията по всяка вероятност са само за заблуда и измама на Запада, подобно не НЕП на Ленин, която Западът също погрешно интерпретира като край на комунизма.
С оглед на всичко това се налага да бъдем песимисти за бъдещето на цивилизацията, човечеството, свободата и демокрацията. Първата половина на 21 век вероятно ще е много по-превратна и по-драматична от и без това превратния и драматичен 20 век.
Недko каза: Живял и работил съм в Испания повече от половин година непрекъснато. Мога само да кажа, че там животът е много по-спокоен отколкото в България (няма мутри и жестока битова престъпност) и е много по-лесно да бъдеш оценен според възможностите си. Що се отнася до Англия - един мой познат се върна след шест години порядъчен тежък труд там с 50 000 (петдесет хиляди) английски лири. В нашата "мила" родина тия пари с честен труд ще ги изкара точно на куково лято ако ще цял живот да се скъса от работа. От три години този мой познат си е в България - стои без работа, за бизнес не вижда перспектива и харчи готовите пари (британските лири).
Просто не виждам за какво сравнение между Запада и България може да става дума.
А за духовния живот там и тук да не говорим - също няма място за сравнение.
Ангел Грънчаров каза: Правилно. Впрочем, и в случая имаме действие на поговорката: на свинята най й харесва калта от селската локва - а не басейна с кристално синя вода. Та и на този нашенец така. Много е важно човек с какви очи гледа на това и онова; от очите зависи много в наишите възприятия, пък и от ценностите ни. Ето защо някои хора така предубедено гледат на това или онова и възприятията им така силно изкривяват реалността. На такива нашият мъдър народ им вика "кон с капаци". За да оцениш истински стойностното в западния начин на живот трябва да имаш в гърдите си неговото ядро: свободата. Ако го няма това всичко ще ти изглежда черно и плашещо... не е лесно да си и комуноид :-) (Прочети ДОКРАЯ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар