Не сламката в чуждото, а гредата в собственото око е интересното

По повод въпроса на deepzone, отправен ми като коментар в блога на Петър Стойков:

Ще си позволя да провокирам флагмана на религиозния отбор г-н А.Г. със следния въпрос: вярата, религията, църквата, Библията за вас нещо неделимо цяло ли са? Или вие сте примерно сте за вярата, но против религията, църквата и т.н?

се чувствам в правото си да отговоря; ще отвърна със следното:

Разбира се, не само за мен, но и по принцип Бог, вяра, религия и църква съвсем не са едно и също "неделимо нещо". Те са доста различни, но при това са и дълбоко свързани едно с друго неща.

Ще дам пример за пояснение на тезата си, щото се видя, че абстрактните аргументи, до които прибегнах по-горе, се оказаха съвсем неасимилируеми от публиката. Примерно владиката Николай, носещ на ръката си часовник, подарен му от олигарха Георги Гергов, демонстрира един принципно несъвместим с духа и правилата на вярата, на ценностите на християнството, на религията и дори на църквата манталитет и поведение - и в това отношение моето разбиране съвпада изцяло с оценката на П.Стойков, нашият така любезен домакин, който въпреки обещанието си, доколкото забелязвам, още не е изтрил всички мои изказвания. Но ето и разликата между нас двамата: за П.Стойков щом някакъв си там бесен владика Николай си позволява да демонстрира така нагло един толкова нехристиянски и противоцърковен манталитет, а Бог търпи всичко това, то значи и църквата, и вярата, и религията изначално са порочни и са потънали в разврат и лицемерие; разбира се, това не е така, т.е. изводът на нашия домакин е съвсем некоректен.

За мен нещата стоят съвсем иначе: манталитетът на Николай, нищо че този същия носи църковен сан, е съвсем антихристиянски, не се съчетава и дълбоко противоречи на духа и патоса на християнската вяра и религия, той противоречи също и на канона на самата църква. Проблемът обаче, разбира се, е в Николай, не в църквата като цяло или, още по-малко пък, в самия Христос или в християнската вяра или религия изобщо. Оказва се, че т.н. "човешки фактор" в лицето на владиците Николай, Максим, Кирил, Галактион и пр. може да се опита да опорочи и неминуемо слага петно, но това е петно не върху християнската вяра или на православната църква, а това е техен личен позор, т.е. тяхното лично поведение е осъдимо и не бива да бъде пренасяно, както правят атеистите, щото им е твърде изгодно, върху вярата и църквата като цяло.

А това, че Бог, че Христос търпи такива компрометирани лица да биват свързвани с Неговата църква, за да се осмисли този факт трябва човек да е схванал духа и принципа на християнската вяра и религия. Християнството е религия на свободата, т.е. Бог не детерминира човешкото поведение - или поведението на съответните владици - а ги оставя да избират сами, което и означава, че не носи отговорност за това, което те правят. А отговорността е лична и персонална; тъкмо това даде на човечеството християнската вяра и религия, именно то е неоценимият й принос към съкровищницата на човешката мисъл, духовност и култура. Ето точно това е нещото, което не са проумели и не щат да проумеят антирелигиозно и антиклерикално настроените хора, което води до неоснователните им упреци, които, за разбиращите същината на нещата хора, изглеждат и биват оценявани като удар в празното.

Тъй че всички тия Николаевци, Максимовци и пр. могат да си правят каквото искат, показвайки и без свян демонстрирайки един антидуховен, антихристиянски и антицърковен манталитет; те, бъдете спокойни, ще си получат заслуженото от един изцяло справедлив и мъдър Съдия, а ний самите не бива да се подставяме на Неговото място, защото само Той има право да ни съди. А това че Бог изчаква и съди не така бързо, както се било искало на този или онзи, само показва, че Божият промисъл е много по-дълбок и мъдър от нашите обикновени човешки представи.

И така: вярата е човешка потребност на духа и душата на човека; религията пък е начинът човек да почувства връзката, общността и единството си с Бога, т.е. да почувства и осъзнае собствената си духовна природа; църквата пък е институция, призвана да благоприятства и насърчава човешката потребност от вяра и от единение с Бога. Разбира се, вяра, религия, църква са свързани едно с друго, но те не са едно и също нещо. По тази причина аз не мога да съм против, представяте ли си, църквата като такава, и то само на толкова несигурното основание, че някакъв си там Николай не се свенял да демонстрира антихристиянски менталитет и поведение. На същото основание няма как да съм срещу религията или срещу вярата.

Нормалната човешка реакция е да не одобрявам и да изобличавам поведението на същия този Николай като антихристиянско и антицърковно, което и правя; впрочем, най-безжалостни критици на това антихристиянско поведение сме тъкмо ние, вярващите и православни хора. Това може да се удостовери чрез писанията по адрес на Николай, Максим и владиците ни от ДС в моя блог например. А пък атеистите нека да имат добрината да не се занимават така усърдно, понеже си мислят, че това им е твърде изгодно, единствено с антихристиянското поведение на разните неколаевци, а да се вгледат в самите себе си и също да се огледат около самите себе си, та да съзрат що се върши от убедените представители на техния собствен атеистически мироглед.

Щото, оказва се, ний, човеците, сме така устроени, че забелязваме сламката в чуждото око, а на гредата в своето собствено око не обръщаме капчица внимание. Ето, нашият любезен домакин Петър съвсем не забелязва гредите, що стърчат от неговите собствени очи, което и показва, че е съвсем образцов представител на масовия индивид от своето поколение...

Добави в Svejo