Здравейте, г-н Грънчаров!
Бих искал да си купя два екземпляра от новата ви книга "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България".
С единия от екземплярите ще зарадвам мой приятел, като му я подаря за Нова Година. Искрено се надявам, че по този начин, макар и скромно, ще помогна за издаването на новата Ви книга. Оценявам и се възхищавам на Прометеевското в тази книга; огънят, който ме възпламенява при четенето. Съобщаването и споделянето на човешките проблеми в образователната система, които Вие посочвате, са напълно автентични и правдиви. Наистина е Прометеевско, според мен, да се разбунтуваш срещу всепоглъщащата Безразличност.
Подкрепям и борбата Ви с днешните "дресьори на птици" и "Унраат-овци", подвизаващи се в българските училища и университети. Относно днешната ситуация в "лагерите" на образованието Ви изпращам едно стихотворение от българския поет Вътьо Раковски, който е изразил, чрез поетичния език, екзистенциалния проблем за Свободата. Ето и стихотворението.
Забравих да се представя! Казвам се Ц.Р.Б., на 24 години съм и живея в Благоевград.
Пожелавам Ви всичко най-добро!
Здравейте, г-н Б.,
Много Ви благодаря за писмото, за добрите думи по повод на това, което се мъча да правя, и най-вече за вълнението, породено от съзнанието, че у нас има млади хора като Вас - което ми подарихте тази сутрин като прочетох писмото Ви. Наистина, много се радвам за това, че има млади хора като Вас, които въпреки всичко, въпреки лошите условия, въпреки жестоката и безпощадна месомелачка на днешното българско образование, са успели да съхранят високото достойнство на свободния човек, именно, достойнството да си свободен човек! И то в една страна, в която свободните хора не просто са недолюбвани, но и биват считани за рушители на презряното спокойствие на отказалите се от свободата.
Аз много добре зная, че сред младите хора има такива като Вас - и напоследък все повече се вдъхновявам от мисълта, че те с всеки ден стават все повече и повече. И благодарение на това започват да се чувстват все по-силни и по-горди. Чумата за България е унизеният, слаб, "масов" човек, задоволяващ се с малко - и способен да изтърпи всички издевателства; България обаче ще бъде спасена тъкмо от гордите, от не търпящите никакво накърняване на тяхното достойнство свободни млади хора като Вас.
В такива като Вас ми е надеждата, не само моята, а и на всички ония демократични български граждани от другите генерации, които, за жалост, въпреки борбите си и въпреки постиженията си, все пак допуснахме днешна европейска България да не е това, което отдавна трябваше да бъде. Но вие, младите, ще я направите каквато трябва да бъде - такава, че с основание да се гордеете с нея. Така, че да заслужава да работите в и за нея, а не да бягате от нея в далечни страни, спасявайки се от тукашните унижения.
Но тази наша достойна и истински свободна България трябва да бъде завоювана с борба, с всекидневна борба срещу презряното комуноидно безразличие и срещу наглостта на ония, които тъпчат без жалост този наш поддал се (в мнозинството си) на робската психология народ.
Благодаря Ви за помощта да издам книгата си за образованието, която ми оказвате, купувайки две брошури от нейното първо издание в тираж 50 уникални и подписани от автора екземпляра. Помощта Ви за мен е безценна и аз продължавам да се боря да издам книгата ми за катастрофата в българското образование, към която, за жалост, нито едно българско издателство не прояви интерес.
Още днес Ви изпращам двата екземляра на адреса, който сте ми изпратили.
Желая Ви много успехи и постижения по нелеките, ала за сметка на това единствено спасителни пътищата на свободата! Никога не се отказвайте от свободата си! Тя е най-драгоценното нещо, което "притежаваме".
Защото нашата свобода - това сме самите ние!
С уважение: Ангел Грънчаров
P.S. Драги г-н Б., позволявам си да публикувам в блога Вашето писмо до мен и моя отговор до Вас. Понеже не съм Ви искал съгласието, не изписвам името Ви, а слагам само инициалите. Ако сте съгласен да сложа истинското Ви име, ще го сложа с удоволствие. Също така искам да Ви съобщя, че заедно с книжките, който поръчахте, Ви изпращам като подарък и един брой от философското списание ИДЕИ, което с група приятели издаваме вече от една година. Всичко добро Ви желая!
Бих искал да си купя два екземпляра от новата ви книга "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България".
С единия от екземплярите ще зарадвам мой приятел, като му я подаря за Нова Година. Искрено се надявам, че по този начин, макар и скромно, ще помогна за издаването на новата Ви книга. Оценявам и се възхищавам на Прометеевското в тази книга; огънят, който ме възпламенява при четенето. Съобщаването и споделянето на човешките проблеми в образователната система, които Вие посочвате, са напълно автентични и правдиви. Наистина е Прометеевско, според мен, да се разбунтуваш срещу всепоглъщащата Безразличност.
Подкрепям и борбата Ви с днешните "дресьори на птици" и "Унраат-овци", подвизаващи се в българските училища и университети. Относно днешната ситуация в "лагерите" на образованието Ви изпращам едно стихотворение от българския поет Вътьо Раковски, който е изразил, чрез поетичния език, екзистенциалния проблем за Свободата. Ето и стихотворението.
Забравих да се представя! Казвам се Ц.Р.Б., на 24 години съм и живея в Благоевград.
Пожелавам Ви всичко най-добро!
Здравейте, г-н Б.,
Много Ви благодаря за писмото, за добрите думи по повод на това, което се мъча да правя, и най-вече за вълнението, породено от съзнанието, че у нас има млади хора като Вас - което ми подарихте тази сутрин като прочетох писмото Ви. Наистина, много се радвам за това, че има млади хора като Вас, които въпреки всичко, въпреки лошите условия, въпреки жестоката и безпощадна месомелачка на днешното българско образование, са успели да съхранят високото достойнство на свободния човек, именно, достойнството да си свободен човек! И то в една страна, в която свободните хора не просто са недолюбвани, но и биват считани за рушители на презряното спокойствие на отказалите се от свободата.
Аз много добре зная, че сред младите хора има такива като Вас - и напоследък все повече се вдъхновявам от мисълта, че те с всеки ден стават все повече и повече. И благодарение на това започват да се чувстват все по-силни и по-горди. Чумата за България е унизеният, слаб, "масов" човек, задоволяващ се с малко - и способен да изтърпи всички издевателства; България обаче ще бъде спасена тъкмо от гордите, от не търпящите никакво накърняване на тяхното достойнство свободни млади хора като Вас.
В такива като Вас ми е надеждата, не само моята, а и на всички ония демократични български граждани от другите генерации, които, за жалост, въпреки борбите си и въпреки постиженията си, все пак допуснахме днешна европейска България да не е това, което отдавна трябваше да бъде. Но вие, младите, ще я направите каквато трябва да бъде - такава, че с основание да се гордеете с нея. Така, че да заслужава да работите в и за нея, а не да бягате от нея в далечни страни, спасявайки се от тукашните унижения.
Но тази наша достойна и истински свободна България трябва да бъде завоювана с борба, с всекидневна борба срещу презряното комуноидно безразличие и срещу наглостта на ония, които тъпчат без жалост този наш поддал се (в мнозинството си) на робската психология народ.
Благодаря Ви за помощта да издам книгата си за образованието, която ми оказвате, купувайки две брошури от нейното първо издание в тираж 50 уникални и подписани от автора екземпляра. Помощта Ви за мен е безценна и аз продължавам да се боря да издам книгата ми за катастрофата в българското образование, към която, за жалост, нито едно българско издателство не прояви интерес.
Още днес Ви изпращам двата екземляра на адреса, който сте ми изпратили.
Желая Ви много успехи и постижения по нелеките, ала за сметка на това единствено спасителни пътищата на свободата! Никога не се отказвайте от свободата си! Тя е най-драгоценното нещо, което "притежаваме".
Защото нашата свобода - това сме самите ние!
С уважение: Ангел Грънчаров
P.S. Драги г-н Б., позволявам си да публикувам в блога Вашето писмо до мен и моя отговор до Вас. Понеже не съм Ви искал съгласието, не изписвам името Ви, а слагам само инициалите. Ако сте съгласен да сложа истинското Ви име, ще го сложа с удоволствие. Също така искам да Ви съобщя, че заедно с книжките, който поръчахте, Ви изпращам като подарък и един брой от философското списание ИДЕИ, което с група приятели издаваме вече от една година. Всичко добро Ви желая!
Няма коментари:
Публикуване на коментар