Птиците, загубили свойта свобода

Дресьор на птици

Вътьо Раковски

Познавах някога един дресьор на птици.
Той учеше най-волните създания на този свят
в коя посока да летят.
И те се подчиняваха. Ах, колко трудно! Бавно-бавно
те губеха от свойте небеса,
от своята игривост и безгрижие,
от свойта поривност,
от свойта свобода. Летяха
не по посоката на своите сърца, не по посоката
на птичите си чувства, не
по неизвестните и лъкатушни линии на своите желания.

Летяха по посоката на някакъв дресьор,
един обикновен дресьор,
дресьор на птици.

Той слагаше халки на птичите крачета
сребристи пръстени на верността, окови,
които носят само привилегированите птици,
цивилизованите умни същества,
които бяха се простили
със лъкатушните летения.
Наивни птичи същества! Издуваха гърдите си
и техните пера подобно малки сиви ордени
блестяха.

И те летяха. Летяха като самолетите по
определен маршрут,
в определено направление,
по определените въздушни линии.
И се завръщаха в определения момент
в един кафез, един
най-обикновен кафез,
кафез за птици.
А вън художничката пролет смесваше бои
по своята палитра и рисуваше
в невероятни съчетания
един невероятен свят
за вероятни птици.

Дресираните птици се завръщаха на рамото
на техния дресьор,
без да се увличат от простора,
без да се заглеждат в цветовете,
без да утаяват в своя поглед
ония толкова невероятни съчетания
на синята природа.

О, бедният дресьор на птици!
Аз не харесвах неговия занаят, защото
той беше свързан със една измама,
измамата, че върши най-полезна работа.
Аз не харесвах неговия занаят, защото,
каквото и да си въобразяваше,
във всички случаи той пак оставаше
един дресьор, един
най-обикновен дресьор,
дресьор на птици.

Добави в Svejo