Ний, философите, сме нещо като хирурзи - "хирурзи на душите"

Здравей, Ангеле,

Задаваш си такъв въпроса каква е тази неприязън към теб от т.н. "десни среди". Разбирам, че не можеш да си отговориш на този твой въпрос. Аз донякъде имам отговор, но не смея да ти давам съвети, защото ти си много по образован от мен; пък и не е прилично някак си да коментирам тази тема без ти да си поискал това. Аз имам обяснение и в интерес на виртуалното ни приятелство мога да напиша мнението си.

С поздрав: Т.

Здравей, Т.,

Благодаря ти за отговора, но искам да възразя: казваш, че не си бил образован колкото мен; да, но пък моето образование е съвсем фалшиво: аз съм учил в комунистически СССР, така че сме квит :-)

Да оставим обаче шегата настрана, знаеш, че аз много ценя твоите мнения, и силно ме заинтригува какво е твоето обяснение за тази неприязън; моля те да споделиш с мен; аз също си имам обяснение; да видим доколко нашите интерпретации ще съвпаднат. Така че с интерес очаквам обяснението и разбирането ти. Аз си пиша с доста хора от средите на ДСБ, честни и достойни хора и личности от цяла България, нямащи обаче политически амбиции; уважавам ги много, имам чувството, че и те ме уважават и се разбираме прекрасно.

Обаче с хора от десните среди, имащи политически амбиции, не мога с никой да се разбера - и чувствам неприязън отвсякъде. Ето и това се налага да бъде обяснено, защо е така, как е възможно? Та наистина ще чакам със затаен дъх твоя отговор по повдигнатите любопитни въпроси.

Бъди здрав!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Здравей, Ангеле,

"Политически амбиции" - това е част от отговора. Тези хора чувстват заплаха от това, че ти ги превъзхождаш по начин на мислене, по свободата, която истински изповядваш, по това, че постоянно търсиш и намираш смисъла на събитията; чувстват заплаха, че можеш да застрашиш партийната им позиция, ако евентуално пожелаеш да застанеш сред тях. Аз съм убеден, че така са устроени малко хора от дясно, но сякаш тези с политически амбиции повечето са все такива.

Другата част на отговора ми е по-различна. Според мен във всичко това, което си написал, книги, статии, коментарии, си вложил самия себе си. То е изключително вярно и потвърдено от живота; даже до болка потвърдено, бих казал.

Обаче в повечето твои писания се усеша една постоянна нападателност, която отблъсква и още повече втвърдява объркания и увреден от комунизма човек. За свободните по дух човеци това не е проблем, те разбират, но другите се настройват и озлобяват срещу теб. Не мога да намеря подходящ изказ за да опиша достатъчно добре втората част на отговора си, затова ще кажа следното:

Истината може да се поднесе така, че да обиди и озлоби събеседника, даже да го отврати, защото истината много често е болезнена, но може да се поднесе и по друг начин, по начин, който да накара този същия събеседник да се замисли. А това вече е победа.

Аз мисля, че в името на истината е по-добре да се печелят привърженици, а не да се създават врагове.

Надявам се, че успях да изразя разбираемо това, което чувствам по този въпрос.

С пожелание за много здраве и вътрешно спокойствие: Т.

Здравей, Т.,

Най-напред се извинявам, че едва сега ти отговарям; то е защото напоследък съм претоварен с работа както никога досега.

Твоето становище по обсъждания проблем отговаря и на моето усещане, пък и на разбирането ми. Ще ти кажа обаче защо съм така "краен" и "нападателен", което наистина отблъсква.

Правя го, защото все пак трябва да има някой, който да казва голата истина, колкото и да е неприятна и жестока. Правя го, защото ако и философите почнат да бълват полуистини, и то с половин уста, да усукват и да се мазнят на "хората", както по неизбежност правят политиците, нещата съвсем ще отидат по дяволите. Аз не ща да заставам в позицията на политик, искам да си остана философ. Т.е. да си остана труженик на нивата, където се грижат за кълновете на самородната истина.

Ето по тази причина няма начин да не съм "краен" и "отблъскващ". Съзнавам го, но и вече съм се примирил, че друг не мога да бъда. Още повече че, признавам си, нямам никакви политически амбиции. По тази причина съм и толкова ненавистен на ония, които имат такива: те ми завиждат на свободата, с която разполагам аз.

Аз дребни сметчици за кариера не правя и на никого не се умилквам. Вярно, остър съм, но ако умът е сечиво, не трябва да го оставяме да се притъпи, а трябва постоянно да го изостряме и "пилим" - за да е бляскав и режещ. То и хирурзите когато режат жива плът изобщо не са състрадателни; и го правят не защото са садисти, а защото добре знаят, че друг начин да се оздрави целия организъм просто няма.

Та и ний, философите, сме нещо като хирурзи - хирурзи на душите. А пък наште души, имам предвид душите на българите, са доста болни и пълни с тумори. И затуй с памук и мазила там не бива да се пипа, иска се острие. Това се опитвам да правя и аз.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo