Източник: Гледаме на училищата повече като на паркинги за нашите деца от сайта MEDIAPOOL.BG.
Отговорностите в образованието да се прехвърлят от централната власт към хората, казва Павел Лазаров от проект "Ново образование" в интервю на Мартина Бозукова
Г-н Лазаров, на какво според вас, се дължи сегашното състояние на средното образование, от което всички са недоволни – родители, учители, деца? От каква промяна се нуждае то – надграждане на сегашния модел или коренна промяна във философията?
Сегашното състояние на българското средно образование е продукт основно на остарялото ни ”технократско” виждане - модел XIX век и на недемократично му управление. Остаряло е нашето отношение към образованието, смятано за ”основна грижа на държавата”. Използваме клишетата за ”въпиющата нужда от повече образование”, за положителните ефекти от разните там дипломи, за обществената полза от повече ”експерти” и титулувани специалисти.
Който се е интересувал живо от тази тема, няма как да не се е сблъскал с многобройните доказателства за обезценяването, инфлацията на образователния ценз и за импотентността на държавата в тази област. Забележете, че това далеч не е само български феномен. Така е и в по-голямата част от Европа, и в половината от останалия свят, където в момента се сгромолясва митът за държавата като обична майка хранилница и доверието в мастодонтските държавни институции, изпълнявали може би някога, но не и днес, някаква роля за постигане на общото добруване.
Свръхцентрализираните управленски структури вече са в перманентно шоково състояние, т.е. те са неспособни да действат адекватно в бързо променящия се свят, ами се борят за оцеляването си на някаква скандална, направо непоносима цена – финансови маневри, окачващи непосилен държавен дълг на шиите на всички нас - децата и внуците ни включително. Маневри, комбинирани с тиха абдикация от официалните им функции и борба за консервиране на системата, които по същността си са открито погазване на същия този обществен интерес, чиято защита би трябвало да е първа тяхна задача.
Кризата на доверието в училищното образование е глобална, както е глобална настоящата финансова криза. Живеем във време, в което фалшивата образователна основа поддава на натиска за повече свобода и масово благоденствие, но и на нелицеприятната истина, че гледаме на училищата повече като на паркинги за нашите деца, отколкото на места, където те да развиват пълноценно талантите си. (ПРОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>)
Отговорностите в образованието да се прехвърлят от централната власт към хората, казва Павел Лазаров от проект "Ново образование" в интервю на Мартина Бозукова
Г-н Лазаров, на какво според вас, се дължи сегашното състояние на средното образование, от което всички са недоволни – родители, учители, деца? От каква промяна се нуждае то – надграждане на сегашния модел или коренна промяна във философията?
Сегашното състояние на българското средно образование е продукт основно на остарялото ни ”технократско” виждане - модел XIX век и на недемократично му управление. Остаряло е нашето отношение към образованието, смятано за ”основна грижа на държавата”. Използваме клишетата за ”въпиющата нужда от повече образование”, за положителните ефекти от разните там дипломи, за обществената полза от повече ”експерти” и титулувани специалисти.
Който се е интересувал живо от тази тема, няма как да не се е сблъскал с многобройните доказателства за обезценяването, инфлацията на образователния ценз и за импотентността на държавата в тази област. Забележете, че това далеч не е само български феномен. Така е и в по-голямата част от Европа, и в половината от останалия свят, където в момента се сгромолясва митът за държавата като обична майка хранилница и доверието в мастодонтските държавни институции, изпълнявали може би някога, но не и днес, някаква роля за постигане на общото добруване.
Свръхцентрализираните управленски структури вече са в перманентно шоково състояние, т.е. те са неспособни да действат адекватно в бързо променящия се свят, ами се борят за оцеляването си на някаква скандална, направо непоносима цена – финансови маневри, окачващи непосилен държавен дълг на шиите на всички нас - децата и внуците ни включително. Маневри, комбинирани с тиха абдикация от официалните им функции и борба за консервиране на системата, които по същността си са открито погазване на същия този обществен интерес, чиято защита би трябвало да е първа тяхна задача.
Кризата на доверието в училищното образование е глобална, както е глобална настоящата финансова криза. Живеем във време, в което фалшивата образователна основа поддава на натиска за повече свобода и масово благоденствие, но и на нелицеприятната истина, че гледаме на училищата повече като на паркинги за нашите деца, отколкото на места, където те да развиват пълноценно талантите си. (ПРОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>)
1 коментар:
Мога от свое име да опровергая подобна теза.Не съм съгласна с тове че училището е паркинг за детето ми.Гледам с уважение на педагозите и се стремя да възпитам подобно и у детето си.
Публикуване на коментар