В блога си И.Инджев публикува документите, с които инициативната група за махане на паметника на съветската армия-окупаторка в София се обръща към руското посолство в България, а също и към кметицата на София с искане за махане на самия паметник. В тия документи между другото се казва:Очаквайте още инициативи, защото няма да се откажем както мнозина други преди нас. Този път не могат да ни манипулират с недомлъвки, че Русия няма да допусне демонтирането на паметника заради поети от България ангажименти по съответния договор. Както е видно от него, Руската федерация няма такива правомощия на българска територия нито пък има право да употребява сила или да заплашва с такава. Въпреки това приканваме руските власти към разбиране на нашите мотиви, които нямат нищо общо с евентуално вменяване на “русофобия”.
Щом поляците можаха да се преборят руската държавна Дума официално да признае съветската вина за масовото (уж спорно) убийство на хиляди поляци в Катин, защо ние българите да не можем да поискаме да ни се зачете безспорният факт, че тук няма нито един убит съветски войник и че това прави паметниците на съветската армия чисто идеологически топономи на отречения от самата Русия комунизъм?!
За да ни уважават, трябва преди всичко сами да имаме самоуважението на нация, готова да отстоява истината за своето минало. Изобличаването на лъжата и нейното демонтиране от фундамента на националния ни манталитет е ключът към “разгадаването” на генезиса на прословутата българска търпимост към несправедливостта, тровеща модерното развитие на страната ни. Без вярна диагноза не можем да се излекуваме.
Споделям изцяло тия твърдения и съм застанал зад тях с подписа си в същата подписка. А днес в блога на И.Инджев в тази връзка публикувах коментар, с който искам да насърча софиянци и да кажа, че и пловдивчани трябва да се размърдат, та да постигнат това небето над хилядолетния град да бъде очистено от стърчащия сталинов войник с автомат в ръката; та написах там следното:
Браво, точно така трябва да се действа! Позволявам си в тази връзка да предложа: след като паметника на съветската армия в София бъде преместен в музея на комунизма, ний, пловдивчани, веднага сме готови да харизаме паметника „Альошка“ на същия този музей, и то съвсем безвъзмездно. Всеки ден, отивайки на работа, този паметник, стърчащ на най-високото място в града, ми боде очите.
Откъдето и да погледнеш към центъра на Пловдив, все тоя стърчащ фалос се вижда, което и демонстрира много точно какво направиха сталиновите сатрапи с българската свобода през 1944 година: таковаха й майката!
1 коментар:
Ами, запозвайте в Пловдив същата инициатива. Ние ще помагаме, но почнете...
Публикуване на коментар