Чета тази сутрин следната злокобна информация: 17-годишно момче уби майка си и брат си:
Тялото на 36-годишната жена бе открито сутринта. Тялото на седемгодишния й син бе намерено няколко часа по-късно на покрива на блока, в който живее семейството.
Извършителят на двойното убийство в Кърджали е големият син на семейството, съобщи пред Агенция "Фокус" министър Цветан Цветанов. Към настоящия момент може да се потвърди, че това е убиецът, защото има достатъчно доказателства в тази посока. Касае се за изключително тежка семейна драма, посочи министърът. Той уточни, че убийство е станало през нощта.
Точка. Министърът, вижда се, дава своето "компетентно-задоволително" обяснение: "изключително тежка семейна драма". Да, ама при "изключително тежките семейни драми" не остават трупове! Чува ли се изобщо какво говори тоя министър?! Дава ли си сметка, че така борави с думите, че безсмислието блика от всяка негова дума? Да, безсмислието шурти и ни залива на талази - отвсякъде, всеки ден, във всеки момент даже. До такава степен душите, пък и телата ни са пропити, са прогизнали от безсмислието, че ние самите вече сме почнали да се обезсмисляме. Пребивава в пълно безсмислие, при това суетно и претенциозно, оня, който има дързостта да обяви на всеослушание, че убийството на собствената майка и на невръстния брат от 17-годишно момче било израз на... "изключително тежка семейна драма"!!! Позволете да запитам, драги г-н Министре: А щом това е "изключително тежка семейна драма", то в такъв случай можете ли да ми дадете обяснение до какво според вас лично би се свела една, да речем, "изключително тежка семейна трагедия"?!
Г-н Министре, нима не чувствате кошмара?! Вашта кожа, позволете да запитам и това, биволска ли е?!
Но да го оставим министъра на спокойствие. Ние, по дяволите министъра, но ние самите даваме ли си сметка знак или симптом на какво е това 17-годишно момче да убие собствената си майка (!), след това да убие 7-годишното си братче (!), след това, доколкото разбирам, да занесе трупа на братчето си на покрива, за да го скрие, а пък после, понеже явно не могъл да скрие трупа на облятата в кръв майка, е помислил какво да прави, и е измислил ето това: да измие кръвта от себе си, да отиде в (или да звънне на) полицията, да каже "Хей, някой тука е убил майка ми, а пък братчето ми го няма!", да гледа след това как полицията дири цял ден трупа на братчето му, за който той прекрасно знае къде е, и после, когато някой следовател му е казал: "Хей, малкия, да не уби ти майка си и брат си?!", да отрече със спокоен тон: "Не, няма такова нещо, аз съвсем не съм ги убивал, някой друг ги е убил!", предполагам, нещо такова е казал! Прочее, интересно ми е какво ли е правил този младеж от момента на убийството до сутринта, когато идва полицията; минали са поне няколко часа; дали пък в това време той не е спал - полегнал наблизо до димящата кръв на майка си и на братчето си?!
Нямам думи! Не мога да категоризирам с думи злокобността на случилото се онази нощ и вчера в Кърджали, т.е. ето тук до нас, съвсем близо, щото и страната ни е твърде малка, е "като една човешка длан". Щом такива неща се случват, и ний ги категоризираме като "изключително тежки семейни драми", оставящи след себе си черни кървища, проливани от неукрепнали юношески ръце, то това показва, че така сме свикнали с кошмара, че сме станали неразделно цяло с него, или, другояче казано, оказва се, че ние самите сме този кошмар, щом той даже и не ни впечатлява особено! И ето, министърът, без да влага какпа опит да разбере смисъла на случилото се, го категоризира не като кошмар, или като злодейство, като "непобираем в ума ужас", ми като... "изключително тежка семейна драма"!
Аз преди време писах по повод на други подобни страшни случки статия под заглавие Кошмарът е в душите ни, от която тук искам да приведа малък откъс, понеже наистина нямам думи да охарактеризирам случилото се тия дни; а се е случило тия дни нещо още по-страшно и кошмарно от тогава, имам предвид повода, който тогава ме е накарал да напиша своя тогавашен анализ за кошмара, в който живеем; та ето как започва оня анализ:(Прочети ДОКРАЯ >>>>)
Тялото на 36-годишната жена бе открито сутринта. Тялото на седемгодишния й син бе намерено няколко часа по-късно на покрива на блока, в който живее семейството.
Извършителят на двойното убийство в Кърджали е големият син на семейството, съобщи пред Агенция "Фокус" министър Цветан Цветанов. Към настоящия момент може да се потвърди, че това е убиецът, защото има достатъчно доказателства в тази посока. Касае се за изключително тежка семейна драма, посочи министърът. Той уточни, че убийство е станало през нощта.
Точка. Министърът, вижда се, дава своето "компетентно-задоволително" обяснение: "изключително тежка семейна драма". Да, ама при "изключително тежките семейни драми" не остават трупове! Чува ли се изобщо какво говори тоя министър?! Дава ли си сметка, че така борави с думите, че безсмислието блика от всяка негова дума? Да, безсмислието шурти и ни залива на талази - отвсякъде, всеки ден, във всеки момент даже. До такава степен душите, пък и телата ни са пропити, са прогизнали от безсмислието, че ние самите вече сме почнали да се обезсмисляме. Пребивава в пълно безсмислие, при това суетно и претенциозно, оня, който има дързостта да обяви на всеослушание, че убийството на собствената майка и на невръстния брат от 17-годишно момче било израз на... "изключително тежка семейна драма"!!! Позволете да запитам, драги г-н Министре: А щом това е "изключително тежка семейна драма", то в такъв случай можете ли да ми дадете обяснение до какво според вас лично би се свела една, да речем, "изключително тежка семейна трагедия"?!
Г-н Министре, нима не чувствате кошмара?! Вашта кожа, позволете да запитам и това, биволска ли е?!
Но да го оставим министъра на спокойствие. Ние, по дяволите министъра, но ние самите даваме ли си сметка знак или симптом на какво е това 17-годишно момче да убие собствената си майка (!), след това да убие 7-годишното си братче (!), след това, доколкото разбирам, да занесе трупа на братчето си на покрива, за да го скрие, а пък после, понеже явно не могъл да скрие трупа на облятата в кръв майка, е помислил какво да прави, и е измислил ето това: да измие кръвта от себе си, да отиде в (или да звънне на) полицията, да каже "Хей, някой тука е убил майка ми, а пък братчето ми го няма!", да гледа след това как полицията дири цял ден трупа на братчето му, за който той прекрасно знае къде е, и после, когато някой следовател му е казал: "Хей, малкия, да не уби ти майка си и брат си?!", да отрече със спокоен тон: "Не, няма такова нещо, аз съвсем не съм ги убивал, някой друг ги е убил!", предполагам, нещо такова е казал! Прочее, интересно ми е какво ли е правил този младеж от момента на убийството до сутринта, когато идва полицията; минали са поне няколко часа; дали пък в това време той не е спал - полегнал наблизо до димящата кръв на майка си и на братчето си?!
Нямам думи! Не мога да категоризирам с думи злокобността на случилото се онази нощ и вчера в Кърджали, т.е. ето тук до нас, съвсем близо, щото и страната ни е твърде малка, е "като една човешка длан". Щом такива неща се случват, и ний ги категоризираме като "изключително тежки семейни драми", оставящи след себе си черни кървища, проливани от неукрепнали юношески ръце, то това показва, че така сме свикнали с кошмара, че сме станали неразделно цяло с него, или, другояче казано, оказва се, че ние самите сме този кошмар, щом той даже и не ни впечатлява особено! И ето, министърът, без да влага какпа опит да разбере смисъла на случилото се, го категоризира не като кошмар, или като злодейство, като "непобираем в ума ужас", ми като... "изключително тежка семейна драма"!
Аз преди време писах по повод на други подобни страшни случки статия под заглавие Кошмарът е в душите ни, от която тук искам да приведа малък откъс, понеже наистина нямам думи да охарактеризирам случилото се тия дни; а се е случило тия дни нещо още по-страшно и кошмарно от тогава, имам предвид повода, който тогава ме е накарал да напиша своя тогавашен анализ за кошмара, в който живеем; та ето как започва оня анализ:(Прочети ДОКРАЯ >>>>)
8 коментара:
Хубаво е да има съчувствие и възмущение при такива случаи, но моля ви не изпадайте в крайности и истерия и не правете недопустими генерализации. Освен това имам чувството, че някои само чакат такива случаи, за да се опияняват садистично, преразказвайки с перверзна наслада детайлите. Да, светът е пълен с насилие, вкл. последният случай на масово убийство в САЩ, но това ми се струва свръхреакция и несправедливи упреци към българското общество. Забелязал съм, че българските коментатори имат тази тенденция към свръхреакции и назидателно морализиране. Иначе светът като цяло е ужасен, пълен със страдание, насилие и смърт, с ПРЕКАЛЕНО МНОГО СТРАДАНИЕ, което е един от основните аргументи да се усъмним в съществуването на Бога. Дълг на всеки хуманист е да се опитва да облекчава и намалява страданието по света, може би дори това е смисълът на живота. Във всеки случай материалното потребление или личното добруване едва ли може да са крайните цели в живота.
Ужасна трагедия наистина, но не разбирам какво очаквате от министъра, честно казано и защо толкова хулите страната си, все едно в любимата ви Америка не стават кървави убийства всеки ден.
Сравнителната статистика на убийствата по света е проблематична, защото поради технически подробности, на които няма да се спирам, критериите за убийство в отделните страни често са несъпоставими. Все пак ООН води подобна статистика за 1998-2000 г. Според нея на първо място е Колумбия с 0,617847 убийства на 1000 жители, следвана от Южна Африка с 0,496008, Ямайка, Венецуела и Русия с 0,201534. САЩ са на 24-то място с 0,042802.
В ЕС първите места заемат прибалтийските страни Естония с 0,107277, Латвия с 0,10393 и Литва 0,102863.
Интересно е, че при взломните кражби водещи са уж спокойните швейцарски градове – Цюрих, Женева, Лугано и Базел. Виена също е много напред в класацията с над 9000 взломни кражби. София се колебае между 3000-4000, като разкриваемостта в София е два пъти повисока от тази във Виена. Така че не бързайте с генерализациите, отделни впечатления често са лъжливи.
Евангелие от Матея:
21 Брат брата ще предаде на смърт, и баща чадо; и чада ще се подигат против родителите си и ще ги умъртвят.
Ето това е белега на последното време.Казал го и Исус Христос.
Мъж наръган в "Люлин", докато разнасял брошури
24.01.2011 13:58
Постарадалият е на 31 години и е откаран в "Пирогов"
31-годишен мъж беше наръган с нож тази сутрин докато разнасял брошури, съобщиха от пресцентъра на СДВР.
Двама души разнасяли брошури и се опитали да влязат във вход на жилищен в блок в жк "Люлин".
От кооперацията излязъл 38-годишен мъж и започнал да им се кара. Той извадил нож и наръгал в корема единия от разносвачите.
Пострадалият е на 31 години и е откаран от екип на Спешна помощ в "Пирогов".
Работата по случая продължава. Нападателят е задържан от полицията.
По-глупава статия не бях чел отдавна :-)
Това не е само семейна драма, а характеристика за състоянието на обществото ни.
И статията изобщо не е глупава, но е нужна мисъл за да бъде разбрана.
Ангеле,не знам,какво става с блога ти напоследък,но всеки мой коментар,който се опитам да ти изпратя се връща обратно с :"Не може да има два Ваши коментара под и една и съща публикация",макар че няма публикуван или изпратен до момента коментар.може би има основание за горната констатация,що се отнася до интервариативноста на текстовете ми,но нюансите им са твърде различни,за да бъдат определяни по този начин...Затова се принуждавам да ти ги изпращам по Фейсбук,там все още има Свободно пространство,но в нашата полицейска държава,докога ли ще го има?
Публикуване на коментар