АНТИНАРОДОПСИХОЛОГИЯ
Иван Сухиванов
Забелязали ли сте, че когато някой български публицист или политик, писател направи някое по-радикално изявление, следва обезопасяващата забележка – “разбира се, аз нямам предвид обикновените граждани (служители)”, или: “разбира се, не всички са виновни - в системата работят много прекрасни хора, които честно си изпълняват служебните задължения…”, и прочее, и тъй нататък.
Навикът да се лъже в българскотото публично пространство е стар, той започва още от тъй нареченото българско Възраждане. Започва от понятието “народ”. Понятието “народ” (още “нация”) е романтическо, то е внесено дъмпигово в българското публично пространство и започва да функционира в средата на 19 век. Формирането на нации се наблюдава във всички европейски страни, като винаги имаме в основата някаква “национална митология” (т.е някаква историческа легенда, “благородна лъжа”, въз която да се гради “нацията”). Такава “благородна лъжа” за българския “народ” се явява съчинението на Паисий Хилендарски, “История славянобългарска”.
Най-съществените причини за формирането на нова нация, разбира се, са икономическите, защото само с митове не става. Всъщност тъй нареченото Възраждане е възможно само поради това, че поради ситуацията в края на 19 век в Османската империя, слой от българи са получили възможност да забогатеят и да потърсят политически права за българоговорящото население, част от което сдобило се с грамотност. А че нещо с “народа” нещата не вървят добре, си личи по това, че Славейков го нарича “мърша”, Ботев е най-точен, както винаги, и го охаректеризира като “стадо”.
След изграждането на Третата българска държава нещата с “народа” са си останали по старому. Свидетелство за това е алековият “бай Ганьо”, който така точно е заковал характеристиките на българина, че множеството от подлизурковци, изхранващи се покрай “народа”, не могат да му възразят по същество, т.е. старите “благородни лъжи”, които псевдонауката “народопсихология” представя в наукообразна форма, не се котират вече така, както преди. Истината е, че сме оцеляли през исторически изпитания, поради изначалният си скепсис, така да се каже, а не заради православния опиум, или великите ни водачи – това е спасило българина.
Повтарям познати неща, за да се види какъв скелет от градероба са ни измъкнали новите националисти. Въпросът обаче винаги е опирал да персоналността и отношението на общността към нея. В това се състои и нацията. Знаем как у нас се гледа на надарения индивид. България е стара свиня, която си яде прасилото, ако перефразираме един ирландски писател.
Това е една от причините у нас социалните проекти да търпят провал. Имаме зверски капитализъм, последван зверски комунизъм (който много добре пасва на вродения егалитаризъм на българина) и сега пък зверски “преход”, интересно към какво... В манталитета български обаче нищо не мърда. Няма градеж, няма натрупване, няма истински “национализъм”, който да дисциплинира нацията към някакъв идеал. Имаме една “сбир от вълци и кози”, както я охарактеризира Яворов, чието омерзение от българското накрая на живота му достига невиждани стойности.
Защо става така, защо у нас тарикатлъкът е всеобщо верую? Защо винаги ръководните длъжности се заемат от некадърници? Ами масово българинът “не става”. Нито за комунизъм, нито за демокрация. И науката ни такава, и изкуството – за местна употреба. Ако все пак има успели българи, то те успяват единствено когато са се измъкнали от блатният български бит и са се установили в чужбина. Отсам Дунава, освен бацилус булгарикус, изглежда вилнее и някакъв друг бацил, родна балканска марка, дето скапва всички стойнности в обществения живот, и в суровата душа на българина, ако има такава.
Редовият некадърник, дето не става за нищо, ама е зинал и реве непрестанно и се оплаква, че умира от глад, че е незаслужено отритнат, и пр. репертоар. От друга страна редовият българин си има и платени защитници, същите, дето плюят поголовно всичко ново под слънцето, а накрая изрекат – той, “народът”, “не е виновен”! А кой? Турците, циганите, евреите, педерастите, интелигенцията, лошия климат и тектоничните особености – всичко му пречи на българина. Той е като елинпелиновия антигерой Нане Стоичко, дето сече вековно дърво да си смъкне мазната капа, която щъркелът е отнесъл на в гнездото си върху клоните…
Точно “малкият” българин не става за нищо, той и затова харесва и такива да го управляват, хитреци, “хора от народа”… Няма демокрация, няма справедливост – имаме едно зомбирано от най-различни шокове население, от което май нищо няма да произлезе. Не може сивото искърско говедо да роди лъв, няма такава възможност? Какво имаме – селски тарикатчета, правещи се на полицаи, калпави даскали, чиновници, станали такива, щото не им се ще да работят в производството, търговчета и прекупвачи, шофьори, охранители, спортни галфони от всякакъв сорт, лумпени с пагони и без пагони, и т.н., които се надлъгват един друг до безкрай…
И всичките преживящи българската история – нали сега на това ги научиха – колко бил велик българинът. А бе де го това величие, моля ви се? От което и селище да излезете – виждате нерегламентирано боклучище, автомобилни гуми, мръсотия, потънали сме в мръсотия. Ето избрахме нов премиер, дето няколко години ни говори за боклука, вероятно това много допада на редовия българин, който го подкрепи без много да мисли, както винаги. Сливи за смет! Универсалният български принцип.
В същото време не можем да отбележим, че у нас се раждат понякога и умни глави, и ако националният български спорт, освен пехливанлъка, не беше да се режат такива глави, може и нещо добро да произлезе за тази бедна страна, обречена да бъде земен ад…
П.П. Впрочем т.нар.”народопсихология” е базата на българския популизъм, маскиран най-често като “национализъм”.
Иван Сухиванов
Забелязали ли сте, че когато някой български публицист или политик, писател направи някое по-радикално изявление, следва обезопасяващата забележка – “разбира се, аз нямам предвид обикновените граждани (служители)”, или: “разбира се, не всички са виновни - в системата работят много прекрасни хора, които честно си изпълняват служебните задължения…”, и прочее, и тъй нататък.
Навикът да се лъже в българскотото публично пространство е стар, той започва още от тъй нареченото българско Възраждане. Започва от понятието “народ”. Понятието “народ” (още “нация”) е романтическо, то е внесено дъмпигово в българското публично пространство и започва да функционира в средата на 19 век. Формирането на нации се наблюдава във всички европейски страни, като винаги имаме в основата някаква “национална митология” (т.е някаква историческа легенда, “благородна лъжа”, въз която да се гради “нацията”). Такава “благородна лъжа” за българския “народ” се явява съчинението на Паисий Хилендарски, “История славянобългарска”.
Най-съществените причини за формирането на нова нация, разбира се, са икономическите, защото само с митове не става. Всъщност тъй нареченото Възраждане е възможно само поради това, че поради ситуацията в края на 19 век в Османската империя, слой от българи са получили възможност да забогатеят и да потърсят политически права за българоговорящото население, част от което сдобило се с грамотност. А че нещо с “народа” нещата не вървят добре, си личи по това, че Славейков го нарича “мърша”, Ботев е най-точен, както винаги, и го охаректеризира като “стадо”.
След изграждането на Третата българска държава нещата с “народа” са си останали по старому. Свидетелство за това е алековият “бай Ганьо”, който така точно е заковал характеристиките на българина, че множеството от подлизурковци, изхранващи се покрай “народа”, не могат да му възразят по същество, т.е. старите “благородни лъжи”, които псевдонауката “народопсихология” представя в наукообразна форма, не се котират вече така, както преди. Истината е, че сме оцеляли през исторически изпитания, поради изначалният си скепсис, така да се каже, а не заради православния опиум, или великите ни водачи – това е спасило българина.
Повтарям познати неща, за да се види какъв скелет от градероба са ни измъкнали новите националисти. Въпросът обаче винаги е опирал да персоналността и отношението на общността към нея. В това се състои и нацията. Знаем как у нас се гледа на надарения индивид. България е стара свиня, която си яде прасилото, ако перефразираме един ирландски писател.
Това е една от причините у нас социалните проекти да търпят провал. Имаме зверски капитализъм, последван зверски комунизъм (който много добре пасва на вродения егалитаризъм на българина) и сега пък зверски “преход”, интересно към какво... В манталитета български обаче нищо не мърда. Няма градеж, няма натрупване, няма истински “национализъм”, който да дисциплинира нацията към някакъв идеал. Имаме една “сбир от вълци и кози”, както я охарактеризира Яворов, чието омерзение от българското накрая на живота му достига невиждани стойности.
Защо става така, защо у нас тарикатлъкът е всеобщо верую? Защо винаги ръководните длъжности се заемат от некадърници? Ами масово българинът “не става”. Нито за комунизъм, нито за демокрация. И науката ни такава, и изкуството – за местна употреба. Ако все пак има успели българи, то те успяват единствено когато са се измъкнали от блатният български бит и са се установили в чужбина. Отсам Дунава, освен бацилус булгарикус, изглежда вилнее и някакъв друг бацил, родна балканска марка, дето скапва всички стойнности в обществения живот, и в суровата душа на българина, ако има такава.
Редовият некадърник, дето не става за нищо, ама е зинал и реве непрестанно и се оплаква, че умира от глад, че е незаслужено отритнат, и пр. репертоар. От друга страна редовият българин си има и платени защитници, същите, дето плюят поголовно всичко ново под слънцето, а накрая изрекат – той, “народът”, “не е виновен”! А кой? Турците, циганите, евреите, педерастите, интелигенцията, лошия климат и тектоничните особености – всичко му пречи на българина. Той е като елинпелиновия антигерой Нане Стоичко, дето сече вековно дърво да си смъкне мазната капа, която щъркелът е отнесъл на в гнездото си върху клоните…
Точно “малкият” българин не става за нищо, той и затова харесва и такива да го управляват, хитреци, “хора от народа”… Няма демокрация, няма справедливост – имаме едно зомбирано от най-различни шокове население, от което май нищо няма да произлезе. Не може сивото искърско говедо да роди лъв, няма такава възможност? Какво имаме – селски тарикатчета, правещи се на полицаи, калпави даскали, чиновници, станали такива, щото не им се ще да работят в производството, търговчета и прекупвачи, шофьори, охранители, спортни галфони от всякакъв сорт, лумпени с пагони и без пагони, и т.н., които се надлъгват един друг до безкрай…
И всичките преживящи българската история – нали сега на това ги научиха – колко бил велик българинът. А бе де го това величие, моля ви се? От което и селище да излезете – виждате нерегламентирано боклучище, автомобилни гуми, мръсотия, потънали сме в мръсотия. Ето избрахме нов премиер, дето няколко години ни говори за боклука, вероятно това много допада на редовия българин, който го подкрепи без много да мисли, както винаги. Сливи за смет! Универсалният български принцип.
В същото време не можем да отбележим, че у нас се раждат понякога и умни глави, и ако националният български спорт, освен пехливанлъка, не беше да се режат такива глави, може и нещо добро да произлезе за тази бедна страна, обречена да бъде земен ад…
П.П. Впрочем т.нар.”народопсихология” е базата на българския популизъм, маскиран най-често като “национализъм”.
3 коментара:
Трябва са сме много предпазливи с народопсихологията, която е много разтегливо понятие. Но българите явно обичат безкрайно и донякъде безплодно да разсъждават над тази тема. Не че нациите нямат някои по-характерни, по-разпостранени черти, но би било грешка политическите и социалните феномени да се свеждат само до народопсихология. А както всичко крайно, и този текст едва ли отговаря на истината. Тук мрачните краски са прекалено сгъстени. Аз бих пледирал за един по балансиран подход. Българите по ред причини нямат никакво основание да посипват главата си с пепел. Те в новата история не са завладявали и подтискали никакви други народи – за разлика от повечето европейски народи и повечето им балкански съседи, които до днес държат исконни български земи. Освен това един учен трябва да констатира обективно, без гняв и пристрастие. Луната е на 384 000 км от земята, динозаврите са измрели преди 65 милиона години, а българите са такива и такива.
Между другото Възраждането започва наистина с една голяма лъжа и една от най-големите самоизмами в историята - мита за слявянския произход на българите. Паисий е един от инициаторите на този мит, защото при своите проучвания ужасен разбира, че може да има някакво родство между българи и турци, макар че турците са народ, формирал се много по-късно.
Наистина ли смятате, че описаните в текста характерни черти на българите са толкова уникални и характерни само за тях? Изучили ли сте ако не всички народи на земята, поне повечето от тях? Ами ако толкова сте наясно, кажете нещо за португалците или индонезийците например и ги сравнете с българите.
Аз например съм на мнение, че соченият постоянно за пример бай Ганьо НЕ Е толкова характерен за България, колкото за други балкански страни типаж и най-вече за СЪРБИЯ.
Но имам още един важен въпрос: да приемем хипотетично, че всичко е така, както е описано. Но каква е дълбоката причина за народопсихологията на българите? Българската история, география, българските гени или нещо друго, метафизично и недефинируемо? Хан Аспарух същият ли е бил като Любен Беров? Еднакви ли са въобще българите? Вълко Червенков същият ли е като Иван Костов? Волжките българи (татарите) освен на външен вид, което е неоспоримо, същите ли са като Дунавските българи след 1300 години разделение?
http://www.youtube.com/watch?v=U0CqnYvWGR8&feature=related
И наистина ли народният характер е нещо дадено и неизменно през вековете? Как става тогава така, че невойнствените, „страхливи” евреи днес имат най-добрата армия в Близикия изток? А как става така, че храбрите японци-самураи днес са примирени пацифисти? Как германците са станали пацифисти? И защо източните германци след комунизма не могат да се интегрират в капитализма? Нали също са германци?
Статията е добра,харесва ми.Притеснява ме ,обаче дали някой,ще се замисли върху това,и възможна ли е промяна в народопсихологията ни.А и трябва ли да се променяме,след като сме оцелели благодарение на тях.Болката е в това,че при нас всичко е в крайности.И капитализма,и комунизма,сега и побъркания 20-сет годишен преход.Никой не е в състояние да каже,накъде отиваме,какви ще бъдем,и дали ще остане нещо за след това. Има и много свестни хора,но при това положение за тях няма да има никаква реализация в зоопарка наречен България.Изащо е този бяс всички да стават чиновници,и търговци.Откъде този мързел и таритаклък.Светът,както е казвал Атанас Буров,се разваля,и нищо не е в състояние да го спре.
Аз мога да кажа накъде отиваме: светът за жалост отива към ядрена война – сблъсък между Русия и Китай и Запада. За съжаление Западът деградира ускорено морално, духовно и икономически. Не само че Изтокът не е рухнал и комунизмът не е мъртъв, а точно обратното: ЗАПАДЪТ Е В ПРОЦЕС НА БЪРЗО РАЗЛОЖЕНИЕ И НЕГОВОТО РУХВАНЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДСТОИ. Така че не си правете илюзии и се гответе. Никакви „преходи” и морални апели за това или онова няма да ви спасят. А България е един малък, но поради геостратегическото й положение много важен за Русия плацдарм. Русия вероятно смята да прехвърли войски и техника, намиращи се източно от Урал, в Украйна и на Балканите.
Как точно ще стане тази война?
Съществен елемент ще е провокирането на дълбока икономическа криза в западния свят и в частност в Америка. Идеята е впоследствие Западът да бъде атакуван военно, без Русия и/или Китай да получат масивен ответен ядрен удар.
Когато атаката дойде, тя ще започне с терористични удари срещу американски градове. Истинската цел на хаоса, който ще последва, ще бъде обезглавяващ удар, съчетан с операции на психологическа война, в които антиправителствени екстремисти ще обявят, че федералното правителството е замесено в конспирация да лиши хората от техните свободи.
В седмиците и месеците след терористичните удари активни мероприятия на психологическа война ще обърнат американците един срещу друг. Когато това достигне критичната точка, ракетите от Русия/Китай ще ударят разпадащите се американски ядрени сили – може би с извинението, че трябва да се предотврати идването на власт на опасен десен диктатор в САЩ.
По-нататъшните детайли са неясни, но в крайна сметка всичко ще завърши със сухопътно нахлуване на руски и китайски войски в Европа и Америка. Русия ще получи Европа, Аляска и части от Канада, Китай ще окупира САЩ. В тази Трета световна война Русия ще даде военната техника, а Китай човешките маси за армиите на комунизма.
Това не е параноя, а прогноза, основана на много сериозни анализи. За съжаление нашето поколение вероятно ще преживее най-страшната атака срещу устоите на западната цивилизация, нов, сега вече "световен" октомври.
Публикуване на коментар