Преди време публикувах текст под заглавие Англия и англичаните в очите на един мразещ Запада нашенец. Той беше писан от някой си Апостол, който съчинил цяла една книга срещу Англия и англичаните. По късно той беше препубликуван в сайта Пътепис.ком, където беше широко коментиран. Сред коментарите има някои, които особено ми харесаха. Ето един от тях:Живея в Западна Европа от 20 години и съм сменила 3 страни, а доста от останалите съм посещавала многократно по работа и за удоволствие, така че претендирам да имам някаква достатъчно обективна представа за живота тук.
Разказът на Апостол е много далеч от реалната картина. Да, има бедни навсякъде, включително в Лондон. Това са хората без образование, без талант, мързеливите или алколоците. И те живеят както е описано по-горе, но техният процент е пренебрежимо малък.
Средната класа, която представлява огромното мнозинство от населението има стандарт, който в България могат да си позволят само преуспели бизнесмени, и качество на живота, което в Родината никой не може да си позволи. Каквито и пари да имаш в България не можеш да се спасиш от грозотата на градовете, мърсотията, липсата на човешки и безопасни пътища, неграмотността, ниското ниво на образованието, липсата на квалифицирано медицинско обслужване и ниската средна продължителност на живот, но най-вече грубостта, злобата и завистта.
Завистта е това, което кара много българи в чужбина да търсят и виждат само факти, които потвърждават техните предразсъдъци и им затварят очите за истината. Познавам страшно много българи, които живеят в чужбина. Първите години срещат трудности и си мечтаят да се върнат. След 2-3 години се научават да работят както трябва, повишават си стандарта и забравят завинаги за България. Гарантирам, че тези, които се връщат са единици. Аз лично познавам само студенти, които не са в състояние да си взимат изпитите на Запад и отпадат от университетите.
Това за англичаните, които си трошат краката, за да живеят в България е мит. Преди време имаше статистически данни и се оказа, че броят на къщите купени от британски граждани е 6000. Мои роднини продадоха къща с голям имот, на 80 км от София, на англичани за 12000 евро. Купуват заради ниските цени, като инвестиция, а не за да живеят там. Доскоро са купували в Испания, и то милиони къщи, не няколко хиляди. Купуват много в Индия, но това не значи, че е най-прекрасното място на света.
Апостол просто е от тези носталгични комунисти, които не могат да се примирят с факта, че капитализмът процъфтява, а социализмът доказа, че е една корумпирана анти-хуманна система, която произвежда само мизерия и трагедии.
Написа: Iordanka
5 коментара:
Полемиката по този въпрос показва, че отговорът не него НЕ Е ТРИВИАЛНО ЯСЕН И ЕДНОЗНАЧЕН. Ако беше, никой нямаше да спори. Разбира се, обективни критерии тук няма и поради това има голям момент на субективизъм – един ще твърди едно, друг друго, без да постигнат съгласие и така до безкрайност. Така например по време на комунизма разговаряхме с унгарски студенти в ГДР, които казваха: „В ГДР стандартът е по-висок, но в Унгария се живее по-добре.” Парадоксално, но факт, което показва, че нещата няма как да се измерят обективно.
Мисля обаче, че поне някои неща са неспорими. Първото е, Западна Европа по прицип не се оказа мечтаното Елдорадо, което на мнозина им се привиждаше преди 1989. Действителността по принцип се оказа доста по-мрачна и неприятна. Второ, капитализмът по принцип губи непрекъснато от своята атрактивност през последните 40 години и междувременно се е превърнал в едно мошеническо общество на потреблението и кредита. В този смисъл промяната в Източна Европа дойде много късно – в момент, когато самият капитализъм изживяваше гигантски вътрешен катаклизъм. И ако през 60-те години турците ходеха в Германия на работа, днес ПОВЕЧЕ ТУРЦИ СЕ ВРЪЩАТ В ТУРЦИЯ, ОТКОЛКОТО ЗАМИНАВАТ ЗА ГЕРМАНИЯ. Трето, световната финансова криза, която далеч не е преодоляна, допълнително усложнява положението. Нещо повече, тя може би е предвестник на предстоящ всеобщ крах на капитализма.
Специално за Англия обаче мисля, че няма какво да се спори. Тя може да има велика история и култура, но по ред причини със сигурност не може да бъде желано за живеене място. Това е една гротескна, разкапваща се страна с гаден климат, от който никъде не можеш да избягаш, при това в технически фалит. Доброволно там никой не се заселва. Разбира се, имаше хорица в началото на 90-те в Източна Европа, които се подлъгаха и заминаха да работят в тези страни. Не можем да ги упрекваме, особено предвид икономическите трудности в посткомунистическите страни тогава. Веднъж хванали се на хорото, те, естествено, нямат избор. Но всеки, който може, например пенсионерите, разбира се, се връща в България. Както впрочем в нашето село се върнаха всички пенсионери, които навремето живееха и работаха във Видин, Лом, Монтана, София или чужбина. Интересно защо, след като в тези градове стандартът е по-висок и животът уж по-хубав? Да, ама не. Аз подозирам, че и Ангел Грънчаров, ако имаше възможност, например някакъв приличен постоянен доход да речем, от реституция, щеше още сега да се върне да живее в Долна баня, въпреки че в Пловдив наистина Е ХУБАВО – за разлика от Бирмингхам или Ливърпул или повечето, ако не всички други български градове. Впрочем като пенсионер той самият се зарича да го направи. А интересно защо майка му си живее в Долна баня? Вероятно по същите причини, които изтъкна един мой съселянин: „Ей, я у София (респ. Плодвив) не мом да живеем. Куги се дигнем заран, требва да видим баира, слънцето, магаренцето, инак не мом!” – хаха. Това не е провинциализъм. Самите американци, които г-н Грънчаров толкова адмирира, са хора, повечето от които през целия си живот не са напускали не само страната си, но даже своето населеното смясто и се гордеят с това, например Сара Пейлин. Такъв трябва да бъде истинският консерватор – малко кон с капаци. Но българите поради закъснялата модернизация на България са комплексирани и се впечатляват от хора „кои са биле по државите”. Обратното е сред консерваторите в Америка.
Но ако искаме да повдигнем дискусиятя до философско ниво, ще кажем, че от една определна степен на духовно развитие става вече безразлично къде на земното кълбо точно се намираш. Нещо подобно казва Шопенхауер, който твърди, че само материалното му тяло споделя земята в този момент с други хора. Духът му обаче няма нищо общо с тях. А Валерия Новодворская казва нещо много хубаво:
„В потребителкото общество всичко ново незабавано се изхвърля на боклука, именно затова и се купува, което е пародия. Ако човек престане да се стреми да заработва колкото се може повече пари и да купува с тях някакви материални или духовни ценности, икономиката спира. А без нея няма да функционират нито културата, нито науката, защото и за тях все пак са необходими пари. Да работят без тези два стимула – лидерство и алчност – според статистиката могат само 2% от населението на Земята. Тези 2% не се нуждаят от материални стимули, те работят заради духовните ценности. Но това с 2%. А на останалите им дайте възможност да работят, както могат. Иначе вие просто ще спрете двигателя, който движи целия живот.”
Мисля, че този спор се води от името на тези 98% простолюдие от човечеството – включително най-богатите капиталисти, които също принадлежат към простите бачкатори, движени от материални подбуди. Те могат да размишляват над банални глупости от рода на това къде по света можеш да изкараш някой и друг лев или евро. Но стремежът трябва да бъде да принадлежиш към онези елитни 2%, които работят заради духовното и гледат високомерно и с пренебрежение на пчелите-работнички около тях, стремящи се към материална печалба. Разбира се, за да съществува, и на философа му са необходими известни материални блага, но те, както изтъква Аристотел, са много по-малко, отколкото обикновено се мисли. Така че пазарна икономика и капитализъм – да, но дълбоко в себе си ние знаем, че смисълът на човешкото съществуване на може да е работа заради някакви смехотворни материални блага – да си купиш хладилник или телевизор или да отидеш на почивка на море – хаха. Но 98% от хората не са лишени от духовност. За тях трябва някаква залъгалка и това е пазарната икономика. Комунистите бяха глупаци, като лишаваха хората от възможност за заработват и купуват (ненужни) дрънкулки на пазара. Така те са най-доволни и щастливи и няма нужда от ДС, за да ги контролираш.
Тъй като 98% от хората така или иначе винаги ще работят и ще движат икономиката, няма опасност културата и науката да умрат и онези духовни 2% могат да се възползват от това, без самите да се принизяват до нивото на надпреварата за пари и материални блага.
Между другото защо Сократ живее е бедност? Ами защото, за разлика от софистите, не иска заплащане от своите ученици. Интересно защо Сократ не е пожелал да направи „бизнес”, продавайки своя „интелектуален продукт от най-високо качество”, за да си купи тази или онази дрънкулка? Е, това наистина щеше да е гротескно и Сократ нямаше да е Сократ, ако беше направил това. Затова той е безсмъртен и докато има човечество, ще бъде образец за духовна извисеност и нравственост.
Xaxa, аз на по-млади години съм живял в и обиколил европейските столици, работейки в библиотеките и ходейки на опери и концерти, в това няма нишо лошо, Европа е нашият общ дом и няма смисъл да се делим на нации, народи и държави, но и през ум не би ми минало да се заселя доброволно в тях. Това са антидържави и антинароди. Ако доживея до пенсия, в което се съмнявам и което всъщност няма и смисъл, защото всичко важно вече е речено и сторено и нямам какво повече да съобщавам на света, поради което смятам да пребивавам „в неизразимото светилище на душата”, със сигурност няма да отида да седя в Лондон ии Бирмингхам или в Скандинавия например. Това би било гротескно. Мисля, че няма нормален човек, който би го направил. Англичаните и скандинавците, разбира се, нямат изход и избор, там са родени, там ще изгният. Мисля, че най-добре би било да си разделям времето между вилата на село, вилата в Балкана и евентуално да си купя и малко студийце някъде по българското Черноморие. Не, разбира се, за да ходя на плаж, а просто зимата да съм на по-топло, да се разхождам и да съзерцавам морето и небето.
Публикуване на коментар