Предюбилейна инициатива за хора, причастни към историята на едно знаменито училище

На едно място в моите блогове получих кратък коментар, написан от човек с име Кирил Попов, бивш учител, по неговите думи, в училището, в което имам честта да работя сега и аз, именно ПГЕЕ-Пловдив. Написал е своята реплика най-вероятно във връзка с моя публикация, наречена Животът, личностите и чувствата в едно осиротяло училище. Ето какво ми пише той, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

Г-н Грънчаров, не жалете Паунов, Ассата и тем подобни, защото през моето 35 годишно учителствуване в ТЕТ-а имаше един такъв виц:

Учители написали писмо на министърката Дража Вълчева: "Другарко Дража, молим ви, намали стажа, че докато преподаваме се напикаваме. А пък тя отвърнала: "Хубаво е, че докато преподавате само се напикавате. Ще се пенсионирате когато започните да се насирате!".

Отговор очаквам на 07 02 2011 - понеделник на сбирката на учителите пенсионери от ТЕТ-а в кафенето на училището.

Г-н Грънчаров, вечерното време е наистина за размисли, но лошото е в това, че малко съм учил и не мога да пиша хубави есета като вас. Все пак когато става въпрос за мой приятели като В.Паунов и Жак Асса съм длъжен да ви напиша горният виц. Народът казва: "Бог бави, но не забравя!". От 1962 до 1997 са 35 години работа на едно и също място. 2002 год. и 2007 бяха юбилейни за нашето училище. Нито един поканен пенсионер. Та само Ассата ли е велик? Всяко време си има неговите великани.

Питайте го да ви каже кой е Дженка Атанасов. Кой създаде това великолепно училище. Знаете ли вие младите кой е Калчев, Ичевски, Кирова, Рашков. Ами учителите легенди: Дончо Недев, Мишо Димитров, Търновска, Ранделова, Радка Тодорова, да не спомена Джегалов, Червенаков, Златков, Тодор Крачанов, Качоров, Енчев и много други ще е престъпление. Всички ние го създадохме, но ни забрави г-н Паунов.

Сега имате нова директорка. Дано догодина здраве и живот за 50 годишният юбилей се сетите, че и вие един ден ще се пенсионирате.

Кирил Попов

Здравейте, г-н Попов,

Не се познаваме лично, но много се развълнувах от думите Ви: защото това, което сте го преживели, предстои да го преживея и аз. Това е животът, такъв е животът. Много Ви благодаря за написаните думи.

Поставяте важен проблем. Позволих си да изпратя текста Ви на новата директорка и на заместничката й, та да стигнат до факторите, от които зависи в случая най-много. Но ми се струва, че новото ръководство е чувствително към тия неща и ще откликне. Длъжно е да направи нещо и в тази насока. Ще му напомняме ако трябва.

А Вас лично, пък и другите бивши преподаватели в нашето училище Ви моля – понеже все пак, предполагам, поддържате някакви връзки помежду си – да пишете спомени, да разказвате интересни неща от историята на училището. Смятам, че ако се разпространи една такава идея, и ако повече хора откликнат, за юбилея на училището може да се издаде книга със разкази за него на бивши учители, пък и, защо не, на негови ученици.

Така че Ви моля да съдействате в тази насока. Аз чрез блога си ще правя каквото мога да се привлекат към подобна инициатива и други хора, причастни на нашето знаменито училище. Това е за момента, което се сещам.

Бъдете жив и здрав!

С уважение: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo