Почетоха Деня на защитниците на отечеството
Павлета Ветева
Денят на защитниците на отечеството (кое отечество бе, комунистически тикви?!, б.м., А.Г., обещавам, че ще се въздържам нататък от реплики!) бе отбелязан в София вчера. На митинг-концерт пред Паметника на Съветската армия се събраха стотици, които отдадоха почит на руските войници, нанесли съкрушителния удар срещу хитлеристка Германия.
Сергей Фошкин от посолството на Руската федерация изрази удоволетворение от добрите взаимоотношения между двата народа. Той не пропусна да отбележи, че наличието на паметника на Съветската армия в центъра на София е символ на нашето минало. Това е пореден знак, че двата народа няма да забравят своята дружба и ще поддържат добри взаимоотношения, каза дипломатът.
Грета Ганчева, хорът при Съюза на офицерите и сержантите от запаса и мъжкият фолклорен състав от Велинград се грижеха за тонуса на събралите се. По време на честването вървеше и подписка против унищожаването и преместването на руските паметници у нас. Основен акцент бе изразяването на протест срещу събарянето на Паметника на Съветската армия в София.
Сред организаторите на събитието бяха Българският антифашистки съюз, Националното движение „Русофили“, българо-руската търговска палата и др.“
Та това пишат патетичните душевно-извратени таваришчи; ето как започва коментара на Инджев, който иначе можете да дочетете сами в блога му:
Забележително е как с толкова малко думи в. “Дума” е в състояние да изгради истински монумент на лъжовното слово. Малка пластика на голямата лъжовност! Постигнали са невероятното: с пестеливи средства, без да пестят глупостите, са смесили лъжите и абсолютните истини по изключително успешен, взаимно допълващ се начин, тъй като истините идеално допълват лъжите.
Моя милост като прочете тази публикация, не се въздържа да не възкликне и да напише поне ето тия думи, за да изрази задушаващата ме емоция:
Комунизмът израсна от купища лъжи, подкрепяше се през цялата си история от цели планини от лъжи, при него лъжливостта разцъфтя в най-пищни и ярки цветове, накрая, даже и в агонията си, комунистическата ненормалност продължава, подобно на вампир, да се упойва от кръвта, от соковете на неувяхващата лъжа.
Затова не се чудете защо първият лъжльо на республиката ни Гоце Перванавий, като примерен комунист, не може да отвори устата си без от нея да потече мръсен поток от лъжи: лъжата е първичната субстанциална основа на комунизма, жизненият модус на неговото битие.
Но истината е безпощадна към комунистическата душевна патология - защото е подобна на отрова, защото е убийствена към чудовищната лъжливост на комунизма, на комунистите и на комуноидите!
Няма коментари:
Публикуване на коментар