Блогърът и млад политик от ДСБ Радан Кънев е написал интересен текст под заглавието Накъде се е запътил "Европейският Лазар"?, в който пише:"The European Lazarus" се нарича главата в бележитата книга Modern times (у нас - "Съвременността") на британския консервативен историк и публицист Пол Джонсън, посветена на възраждането на Западна Европа от пепелищата (не, не е клише, буквално вярно е) на Втората световна.
Джонсън винаги е застъпвал тезата, че няма историческа предопределеност, а историята, в своите възходи и падения, се движи от личности, идеи и ценности. Затова и главата "Европейският Лазар" не е посветена толкова на плана "Маршал", колкото на политиката, идеите и ценностите, и в голяма степен - на личните качества на няколко велики политически водачи. Посветена е най-вече на Конрад Аденауер, Робер Шуман и Алчиде де Гаспери - "бащите" на модерната християндемокрация, на съвременната европейска десница и на европейската интеграция.
Лидерите на европейската християндемокрация вярват, че разрушеният континент може да се изправи не просто с финансова помощ, но преди всичко чрез ценностно възраждане, отхвърляне на етническите вражди, националните конфликти и класовите борби. Чрез отхвърляне на всяко насилие в политиката, на всички идеологии и теории на омразата, на тоталитарния държавен модел, за сметка на възстановяване на христипянската представа за ценността и достойнството на отделната човешка личност.
И са успели. Поне... временно.
Днес наследникът на де Гаспери, под благодушния поглед на няколко десетки бюрократи, наричащи себе си "християндемократи", не, пардон, "представители на Европейската християндемокрация", изразява практически безрезервната си подкрепа за един вманиачен диктатор, който организира клане на собствения си народ в името на всичко, което бащите на днешна Европа отхвърлиха: тоталитарна държавност; политическа диктатура и тирания; класови и националистически идеологии; пълно потъпкване на универсалните, политически и стопански права на отделните граждани.
Дотук е цитата от текста на Р.Кънев. А наследникът на де Гаспери, нееднократно шокирал европейската общественост със странните си политически и еротични приятелства и пристрастия, е, разбира се, сегашният италиански премиер Силвио Берлускони. Който е живо олицетворение на пълната противоположност на християн-демократическия политически морал. Което говори за страшно израждане на тия политици, които имат дързостта да се определят за "християнски", без изобщо да си дават сметка какво е християнското в автентичния смисъл на тази дума.Искам в тази връзка да направя кратък коментар. Берлускони - а у нас си имаме точно негово подобие, имам предвид премиера Б.Борисов - е безскрупулен политически въжеиграч, за който такива неща като ценности, идеали, морал, духовни качества и пр. са нещо като "терра инкогнита", са нещо неприсъщо, нещо, което той е неспособен да проумее, камо ли пък да почувства, да ги носи в сърцето си. Такива са способни да опошлят всичко по-възвишено, дори и възвишения смисъл на самата политика, и тъкмо затова, че за тях интересите и сметките - материалните, свързаните с материалното - са водещото, са принцип на тяхното мислене и поведение. Всичко онова, което не се вмества в тясната им "прагматично-популистична" сфера е непонятно, а пък как точно такъв да си даде сметка, че независимо от всичко и в крайна сметка тъкмо идеално-духовното, т.е. презираните от тях ценности, е предопределено да възтържествува, да удържи триумфална победа над прозаичната и вулгарна сфера на чисто материалния интерес.
На такива политици, пък и на "обикновени граждани", които не са способни да осмислят реалната ситуация на отношението материално-духовно (пък и телесно-личностно, защо не!) в живота ни, ги съветвам все пак да се опитат да си представят, че материалният интерес, свързан с парите, славата, властта и пр., колкото и да им се вижда величествен и доминиращ в нашия свят, все пак е едно нищо, сравнен с вечното превъзходство на духовното, на възвишеното, на идеалното дори и в този наш тукашен живот.
Защото, да ви помогна малко да проумеете що казвам, драги ми самозабравили се и упоени от наркотика на властта г-да Берлускони и Борисов (казвам го не толкова на тях самите, а най-вече и на безчетната свита от техни почитатели и обожатели) нима можете да си купите с пари било любов, било щастие, било нравствена чистота, било личностно превъзходство, било пък, представете си, нима можете да си купите с пари и власт, да речем, безсмъртие, или пък благоразположението и милостта на самия Бог?!
Разбира се, материалистът и безскрупулният шарлатанин и спекулант с духовното, с християнските ценности и пр., като прочете горното, ще се усмихне гадничко с усмивка на презрение и дори на снизхождение. Аз пък го пиша това и ще го сложа като коментар тъкмо в блога на младия десен и християнски политик Радан Кънев тъкмо за се опитам да предпазя - него и политиците около него, на които, поради нямането на нещо по-добро, съм принуден да симпатизирам - от упойването с така хубаво миришещия и размекващ душата тамян на славата и на властта, защото всеки политик, така или иначе, е постоянно изкушен и съблазнен да забрави в един момент дълбоките нравствено-духовни и ценностни основания на това, което наричаме политика, и да се отдаде на съблазните на външното, което е предпоставка за неговия личностен банкрут, е предпоставка за нравствената му гибел.А пък ония, които устоят и не изневерят на духовните и ценностни предпоставки, придаващи на политиката нейния дълбок смисъл, те не само ще спасят душите си, но и имат шанса да влязат сред творците на човешката история, автентичното царство на истината и свободата. Където безскрупулните аморални играчи и спекуланти като Берлускони и Борисов, простете, никога няма да припарят, щото са чужди на онова, което я оживотворява и придава смисъла й, именно са чужди на нейния дух и патос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар