Представена публикация

Човеци ли сме?

  Да помогнем на Любо ОЩЕ:   Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров? Освен това смятам, че нашият "Картаген" - мас...

събота, 5 февруари 2011 г.

Недоверието и неприязънта към политиците и политиката е недоверие и неприязън към демокрацията, демократите и свободата

Напоследък, четейки разни коментари из интернет, предимно по политически теми, забелязвам, че из главата ми взеха да се въртят няколко мисли, които ето сега искам да изразя "на хартия". Те касаят най-вече отношението на мнозинството от хората у нас към политиците и към политиката, отношение, което старателно беше натрапвано и поддържано от олигархичните медии, и то съвсем не с оглед на някакви безобидни цели. За краткост и прегледност ще обособя анализа си в няколко пункта:

> Недоверието и неприязънта към политиците и към политиката е недоверие и неприязън към демокрацията и демократите

У нас наистина думата "политик" е станала нещо като мръсна и ругателна дума. В съответствие с това ако някой си позволи да каже някаква добра дума било за даден политик, било за политиката изобщо, това се смята за "демоде" и такъв непременно ще бъде обруган. Респективно за проява на добър тон и, предполагам, на добър вкус, се смята безразборното ругаене на "политиците", а също и определянето на политиката като синоним на нещо най-мръсно, гнусно, отвратително. Едновремешното байганювско "Всички са маскари, и едните и другите!" в днешните модерни времена, заради отпадането на "двуполюсния модел", е преобразувано ето така: "Всички са маскари, и едните, и другите, и третите, и всички до един!". Не знам защо из нашите предели проявите на най-разюздана байганювщина подължават да бъдат възприемани като пример за добро възпитание и за добри нрави.

Ето че този байганювски постулат днес е натрапен като норма на масовото съзнание или, по-вярно казано, като норма на съзнанието на т.н. "масов човек". Тоест на немислещия и затова неразбиращия интересите си човек. Защото ако малко се замисли за същината и смисъла на политиката този т.н. "масов човек" с изненада ще открие, че политиката съвсем не е това, което други така любезно са му обяснили и втълпили. И дори може да се усети, че по този начин същите тия искат безброй пъти да го прецакват същия този наш немислещ "масов човек", т.е. винаги занапред да го прецакват, както са успявали да го прецакват досега. Е, който иска да бъде от прецакваните, нека да продължава да вярва на тия натрапени, но така "добре звучащи" постулати на масовото немислещо съзнание на обикновения масов гласоподавател.

По абсолютно същия начин стоят нещата и с разпространеното отношение на масовия немислещ човек към демокрацията и към демократите. Политика и демокрация биват отъждествявани, което е небезоснователно, понеже демокрацията е концентриран израз на определен тип политика, т.е. на политиката в нейната същност, в нейния същностен смисъл. Автентичната политика не може да се осъществява иначе, освен в условията на демокрация, която пък е политическата форма на свободата. Ако почнем да изпитваме все по-засилващо недоверие към политиците и политиката, то тогава неминуемо в един момент ще почнем да мразим не само политиците и политиката, ами и демокрацията и демократите. Точно това биде допуснато да се случи у нас: днес "демокрация" и "демократ" вече са едва ли не ругателни думи, досущ по същия начин, по който политиката и политиците биват възприемани като синоним на нещо най-долно, отвратително, гнусно, гадно и прочие.

Но нещата стават съвсем небезобидни когато вземем предвид и втория възлов момент, на който искам да обърна вниманието ви:

> Недоверието и неприязънта към демокрацията и демократите е недоверие и неприязън към свободата и към неотделимото от нея човешко достойнство

Аз вече казах по-горе, че както демокрация и автентична политика в техния най-същностен смисъл са неотделими, така неотделими една от друга са също демокрацията и свободата. Ако няма демокрация - а друг тип демокрация освен политическа няма и не може да има, защото без политика няма и не може да има демокрация - няма и не може да има не само автентична политика, ами най-вече не може да има и свобода, защото, както написах по-горе, демокрацията е политическия израз на свободата. Тия, дето сеят недоверие и неприязън както към политиците и политиката, така и към демокрацията и демократите, всъщност имат потайния замисъл да сеят ненавист не към друго, а тъкмо към свободата. Свободата е тази, която е така ненавистна за противниците на демокрацията и на политиката. Свободата тях така ги измъчва даже и в нощните им кошмари, свободата е тази, която не им дава покой; враговете на политиката и на демокрацията са врагове най-вече на свободата, те също така, няма как, са най-големи приятели на несвободата, на антидемокрацията, на тиранията.

Така стоят тия толкова прости зависимости, които обаче трябва да се съзнават от всеки. У нас вече повече от 20 години тече тежка битка за автентична българска демокрация като противниците на тази последната съвсем не са поразени и обезсилени, напротив, те не само в момента, а и през всички изминали години бяха твърде силни, мощни, нападателни и нагли. Противниците на демокрацията са противници и на смислената, същностно определяна автентична политика; на тях им е изгодна политиката-менте, извратената, неистинска форма на политика, политиката именно на маскарите, като целта им е съвсем прозрачна: да отвратят хората от тази наистина толкова отвратителна форма на "политика", да им втълпят на тази основа, че всъщност друг вид политика, "обективно погледнато", няма и не е възможна, а пък на тази основа да направят нужното, за да покълне и за да се разпространи в съзнанията недоверие и неприязън, както казах, не само към демокрацията и демократите, но и към свободата и свободолюбивите.

Разбира се, че смисъл и съдържание на световната история е осъзнаването на идеята за свобода (Хегел), т.е. историята, особено след раждането на Христос, е работила неуморно за това влюбените в свободата, т.е. истински свободните хора в един момент да започнат да вземат надмощие над противниците и на политиката, и на демокрацията, и на свободата, и на човечността изобщо. Щото свободата е същност и смисъл на самата човечност, да си човек означава да си свободен, отнемеш ли свободата на човека, накараш ли го да копнее за несвободата, ти всъщност си посегнал на неговата човечност и неимоверно си я ощетил. Точно това правеха в отминалия тъжен ХХ век най-големите противници на човечността, на демокрацията и на свободата, каквито човешката история изобщо помни: националсоциалистите и комунистите. Страшният пример особено на комунизма, тираничното царство на абсолютната несвобода и безличност би следвало да убеди и последният от ония, които са го преживели или поне са чели за него, че античовешкото и античовечността започват да триумфират още от момента, в който е свободата е надмогната и съсипана, а пък в условия на комунизъм и на неговия кръвен близнак - националсоциализма - няма и не може да има никаква автентична политика, да не говорим пък за демокрация.

Точно на това основание най-големите врагове на демокрацията и свободата, каквито са комунистите, в тия 20 години, разбира се, трябваше да мимикрират по какви ли не начини, стараейки се да сеят в най-широките слоеве онова недоверие и неприязън както към политиката и политиците, така и към демокрацията и демократите, а най-вече към свободата и към нейните приятели, които, уви, у нас са все още твърде малко. Говоря за истински свободните хора, за ония, за които свободата е не само обичаен начин на мислене и отношение, но е и начин на живот, т.е. е модус виденди на съществуването им. Ако един най-зъл враг на демокрацията и свободата, какъвто е автентичният комунист, почне да ви убеждава, че политиката, демокрацията и свободата са нещо лошо и трябва да бъдат отхвърлени и погубени, в днешно време едва ли някой, различен от него, ще се върже на приказките му. Затова, нямайки друг избор, най-злият враг на свободата и на демокрацията си наметва овча кожа и почва мило да съблазнява неповярвалите в демокрацията и свободата хора от контингента най-вече на немислещите наивници, каквито у нас дал Бог, т.е. каквито се намират в изобилие, т.е. толкова, че може даже с лопата да ги ринеш.

И тогава почват да се явяват народни кумири като оня, който навремето се прочу със знаменателните думи, че политиката била не нещо друго а... лайно в целофан, което той бил нямал намерение да фърля срещу вентилатори. Чул неговите така впечатляващи думи, народът мигом възненавидя политиката и политиците, плю на демокрацията, и тръгна като стадо след новия си и така мъжествен съблазнител. А преди него други подобни развращаваха всеотдайно народа, имам предвид съблазнители като Симеон, Воленча, купища всякакви Янета, Гоцета, Жоржовци, Доганчовци, ченгета, медийни и "политически", и какви ли не още. За да бъде приучен народът в злостна омраза както към политиците и към политиката, но така също и към демокрацията и демократите, а най-вече към свободата, нашата ченгесаро-комунистическа олигархия не жалеше и потроши огромни пари, бутайки ги в ръцете на медийните си мекерета и слуги, на разните поръчкови мърморковци-"ентелектуалци", които в хор пееха химни против политиката, политиците, демокрацията, демократите, свободата. А също и особено много срещу достойнството на свободния човек, което именно е резултатът, крайната цел на една автентична демократична и свободолюбива политика, каквато е политиката на автентичните демократи у нас, имам предвид автентичните десни политици като Иван Костов и неколцината други около него, а, възможно е, и някои в остатъчното СДС.

Тонове помия от лъжи, клевети, всякакви други гадости бяха излети върху неколцината български политици и държавници, които не се продадоха, които не си позволиха лукса да изопачат смисъла на политиката, която в нашенски условия бива възприемана като най-ефективен начин за злоупотреби, за крадене, за лично устройване. Лъжците и крадците у нас крещяха и продължават да крещят с пяна на уста когато някой дръзнеше да спомене думи като "политика", "демокрация", "демократ", "Костов", "свобода", достоен човешки живот и просперитет. Те крещяха по същия начин и срещу Европа, Европейския съюз, Америка, НАТО, ала в един момент бяха поразени и загубиха битката от автентичните демократи, в резултат на което сега с половин уста са принудени да се представят за "европейци", "демократи", за "натовци" и за какви ли не: вижте нечовешката трагедия на наш Гоце, които едно мисли, друго говори, понеже в същината и душата си е комунисти, т.е. най-заклет враг и на демокрацията, и на свободата, и на Европа, да не говорим пък за Америка.

Но въпреки всичко, въпреки временните си поражения, противниците на българската демокрация и свобода, на които най-големи приятели и вдъхновители отново са кремълските тирани, съвсем не са се отказали от попълзновенията си; напротив, ето, в последните десетина години успяха, тайно и полека, да възпитат масовия човек от този народ в нескривано недоверие, неприязън и омраза както срещу политиката и политиците, така и срещу демокрацията и демократите, зад които, като симптоми, стои едно тотално недоверие и неприязън към свободата и човешкото достойнство. Защото достойният човек няма да допусне предрешени най-зли врагове на свободата и на демокрацията да го убеждават в абсолютните предимства на антидемократичността, несвободата, недостойнството, тиранията и прочие.

Значи ония, които, представяйки се за "политици", крадоха и лъгаха така, че да отвратят от политиката и от политиците едва ли не целия народ, днес възпитават, чрез своите щедро платени медийни слуги, същия този народ в ненавист спрямо демокрацията, демократите и свободата, и то, представете си, на основание на това, че политиката била "мръсна работа", а пък политиците, всички до един, но особено някои, били все "маскари". Значи маскарите сред политиците, които у нас наистина съвсем не са малко, убеждават наивният немислещ народец, че политиката била най-мръсна работа, а пък политиците, всички до един, естествено, били мръсници и мекерета! Разбира се, за истинските мекерета сред политиците е твърде изгодно всички до един политици са мекерета. Защото за мекеретата в политиката идва техният звезден час точно когато овчедушният народец повярва на лъжите, че политика и политик са ругателни думи, че демокрацията е нещо отвратително, т.е. когато обезвереният и объркан народец почне да не вижда друг изход освен оня, които можела да ни даде "силната ръка", можеща да ни даде такова "оправяне", за каквото не сме могли даже и да мечтаем и прочие простотии, така добре познати ви из Нашенско. Познати ви са тъкмо защото са така разпространени, а са така разпространени, защото са така усърдно разпространявани.

А са така усърдно разпространявани, защото са изгодни някому. Пита се: на кой са изгодни? Надявам се, въз основа на казаното вече всеки сам може да си отговори, и то най-убедително, на такива толкова прости, но затова пък важни въпроси.

1 коментар:

Анонимен каза...

Отвращението и умората от политиката и политиците не са само български, а световен феномен, който се наблюдава във всички демократични режими и има най-различни проявления – намаляващ брой на партийни членове, растяща възраст на партийните членове, нямаляващо участие в изборите, все по-малко твърди избиратели, все по-бърза и честа смяна на партийните предпочитания и т.н.

Като причини се изтъкват неспазени предизборни обещания, грешки на самите политици, все по-слаби и невзрачни политически личности, ЛИПСА НА ПОЛИТИЧЕСКО ЛИДЕРСТВО, лобизъм, корупция, ниска политическа култура на избирателите, които имат прекалено завишени очаквания от политиците, понеже не са разбрали демокрацията и политически процес, прекалено слабо профилиране на партиите и липса на разпознаваеми разлики между тях и ОТРИЦАТЕЛНАТА РОЛЯ НА МЕДИИТЕ, представящи политиката и политиците в незаслужено мрачни краски. Влиянието на съвременните медии навсякъде по света наистина е пагубно. Те решително не са в състояние да предадат истинската картина на събитията и да помогнат на хората да разберат политиката в дълбочина. Даже можем да сметнем, че тяхната роля не е да информират, а да ДЕЗинформират.

В посткомунистическите страни освен това наистина има съзнателен стремеж у определени кръгове да се подклажда умората от политиката и в най-чиста форма това можеше да се наблюдава в Русия, където задачата на веселия, алкохолизиран шут Елцин беше да дискредитира демокрацията в очите на населението и да подготви почвата за авторитарния Путин. Както виждаме, това беше направено много успешно.

Всъщност демокрацията е най-сложната политическа систма и тя наистина изисква граждани с висока политическа култура, за да функционира успешно. Неслучайно тя не е правило, а изключение в човешката история. Повечето време от своята история човечеството и живяло под недемократични режими. Никой не е питал хората кой и как искат да ги управлява. В този смисъл гражданите в демократичните страни днес са привилигеровани спрямо предходните епохи и при всичките недостатъци на демокрацията би трябвало да се радват и наслаждават на това положение.

Има обаче и един друг момент. Всъщност свободата и демокрацията са продукт на англосаксонската култура. Всички други страни по света само се опитва да ИМИТИРАТ тази система, при това често доста повърхностно и несполучливо. Често външните прояви на демокрацията – избори, парламенти, правителства – се смятат за нейна основа. В случая се бъркат причина и следствие. В действителност тези процедури и институции са резултат от специфичното развитите на англосакснонския свят, не негова причина. Затова е много съмнително дали други европейски страни или дори Япония, да не говорим за Русия и Китай, някога могат да станат истински демокрации. Валерия Новодворская казва:

„Русия няма да бъде демократична държава в близко бъдеще. Може би тя никога няма да стане такава. Всъщност вероятно тя няма да стане такава.”

и също:


„Кога ще се събуди руският народ, никой не знае. Може би той въобще няма да се събуди. Важното е самите ние да не заспим. Имате ваш личен живот, той е единствен и вие трябва да го изполвате в името на свободата.”