Ще има или няма да има философско списание в България, подобно на ИДЕИ?

Покрай тежките проблеми около издаването на новата книжка на списание ИДЕИ - виж поне Пред алтернативата да загуби свободата си е по-добре списание ИДЕИ незабавно да умре - се засилиха разногласията вътре в кръжеца, пишещ в списанието, и то по повод на един, на пръв поглед, съвсем маловажен въпрос: изображението на кой философ да е на корицата на този брой. И преди сме спорили върху това, но този път спорът се затегна и изход за момента сякаш не се види.

По тази причина се осмелявам да се обърна към читателите на списанието с апел да заемат позиция; ето малък откъс от скайп-разговор по този въпрос от тия дни между мен и моят най-близък сътрудник в издаването на списанието, комуто слагам само инициалите, понеже не съм го питал дали да публикувам самия разговор:

Ангел Грънчаров: Луд съм, разбира се. Щото си обрекох семейството на глад, за да издавам това списание. Нормалните хора нима биха направили такава лудост? Не, нормалните хора си отиват на почивка в Гърция когато лудият като мен гладува, за да събере пари и да издаде поредната книжка на списанието...
J.P.: Аз не съм те нарекъл луд. И не мисля така. Казах, че хаоса е лудост. Преди една година заедно обсъждахме и решихме концепцията на списанието. Ако нещо може да се промени в конципцията, смятам, че заедно трябва да го решим. Ако моето мнение е без значение, няма смисъл от мен.
Ангел Грънчаров: Както и да е. Но за корицата този път няма да отстъпя. Списанието не е историко-философско, а пък философията е духовен живот, поставен в измеренията на вечното, а не на разсъдъчно-времевите и историческо-логически схеми и рамки. Ако духовният живот, израз на свобода, е "хаос", нека да е хаос, важното е да е живот и да е също така свободен. Също не искам списанието да става специализирано философско списание само за философи. Идеята му беше да е нещо като "духовна храна" за всяка душа, а не само за душите на някаква "каста посветени"...
J.P.: Когато едно списание се нарича философско, то трябва да има своя вътрешна структура. Всяка нова идея се нуждае от тази вътрешна структура за да оцелее. За да оцелее едно дете трябва да има рамката на родителската грижа. Идеите също. Аз много добре знам, че смисълът на детето, както и на идеята, е да се освободи от зависимостта, но това може да стане само тогава, когато младият човек се освободи от принудата на емоцията, на хормоните и продиктуваните от тях постъпки. С една дума следва да се освободим от изменящото се, от това което изчезва, а то е небитие.
Ангел Грънчаров: Родителят може да осъществява грижата си за детето по различни начини. Може от обич и опитвайки се да натика живота му в някакви свои представи за добро и лошо, да направи така, че да съсипе живота на собственото си дете, а може и, воден от любов и доверие към детето, да го насърчава само да избира и решава, да търси онова, което е потребно нему. Корицата на списанието е знак и белег на неговата същина. Понеже налагането на разсъдъчни рамки е вредно, ощетява пълноценния живот на списанието - живот и на идеите като такива - то изходът е прост: да се откажем от всякакви такива рамки и предписания. Едно философско списание като ИДЕИ би следвало да прехвърля мост между миналото (философска класика) и съвременността, духовните потребности на нашето време. Но нима може да се строи мост като се работи само от единия бряг? Ето затова на корицата на новия брой трябва да се сложи лика на съвременен философ...
J.P.: Тогава трябва да се напише, че се променя схемата и например броят ще е посветен на този които е на портрета. В противен случай няма никакво връзка с портретите и, или трябва да се измени корицата, или нещата могат да се превърнат в "салата", а това вече девалвира всичко.
Ангел Грънчаров: Не виждам нищо лошо в това да се яде салата. Щото да се яде пък само месо е вредно за организма и може да доведе до отравянето му... Схемата на кориците е да няма схеми, според мен. Но няма нищо лошо оня класик, от който има текст в съответната книжка, негов портрет да е на корицата
J.P.: Ангеле, ако те дразни хронологичния подход, нека обсъдим друга възможност. Например годишнина от раждането и пр. Инак просто не е възможно. Какво значи "който си искаме"? Значи ли това, че всеки може да публкува "каквото си иска"? Спомни си кокво говорихме преди 1 година.
Ангел Грънчаров: Смятам и съм дълбоко убеден, че историческо-времевият подход при направата на кориците създава на списанието образ, който е несъвместим с неговата идея. Възпримат го като "историко-философско" и като списание за "древни култури", но не като списание, обърнато най-вече към духовните нужди на съвременността, на съвременния човек. Корицата винаги ще си бъде с портрети на знаменити философи, но подборът им не трябва според мен да робува на някаква разсъдъчна схема. Най-естественото е оня философ, който е представен (с оригинален текст) в съответния брой, да е на корицата. Да отбелязваме с корицата кръгли годишнини и рождени дати ми се вижда неизпълнимо. Държа да има вече портрети на съвременни философи; може да се редуват съвременен (от последните два века) и по-стар философ. Но да се клечи само в Древността и Средновековието още няколко години, и то при положение, че съвсем не е сигурно дали изобщо ще го има самото списание, ми се вижда неоправдано... (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo