Призът "пръв министър-идиот на республиката" засега справедливо се печели от министъра на яденето Найденов!

Бойковите министри, независимо че са изцяло в сянката на своя патрон, все пак почнаха да се открояват с нещичко в съзнанието на широкия гласоподавател. Едни са по-активни и медийно изявени, други са малко или повече "загрижени за народа", сиреч, степента на популистичност е една или друга, трети пък упорито се борят за почетната титла "министър-идиот", нищо че, както казах, във всяко отношение, както и да го погледне човек, те изобщо не могат да се сравняват със своя сияйно-бляскав патрон, именно г-н министър-председателя.

Що се отнася до битката за титлата "министър-идиот", тук, изглежда, водещото място справедливо е отредено на г-н министъра на земеделието и храните. Мирослав Найденов май се казваше. Той сякаш е безусловен победител в конкурса за най-вреден за отрасъла си министър, но ето че сега се включи и в лютата битка за спечелването на конкурса "министър-идиот", в която обаче, чини ми се, заслужено доминира г-н министър-председателя; трябва да отчитаме заслугите му, понеже той най-много и се старае в туй отношение; за какво ви говори двучасовото стоене при г-н Вучкова, примерно?!

Защо смятам така за министъра на яденето ли? Ето защо, моля, заповядайте и вие, убедете се сами:

Министърът изрази учудване от цена на кашкавал 16 лв. за килограм при изкупна цена на млякото 0,70 за литър. По думите му този кашкавал вероятно излиза от мандрата с цена 10 лв. за килограм.

Значи драгият г-н министър, моля ви се, се чуди! Имал добрината, тъй да се рече, да се чуди и недоумява как така кашкавалът струвал толкова, че средностатистически гражданин като моя милост (да не говорим за средностастическите баба-дедо-пенсионер) кашкавал вече вкусва само в най-съкровените си мечти и сънища. Ний и сирене вече не вкусваме заради чудещия се сега министър Найденов, та какво пък остава за кашкавала. Той и саламите направи такива, че сега свестният салам струва толкова, че даже не влиза и в мечтите ни; най-добре се чувстваме такива като мен, които отдавна вече салами не ядем.

Та значи министърът, позволете да изразя възмущението си, се бил чудел! Бил благоволил да се чуди! Що ли се чуди толкова, като всичко е ясно. За да са цените такива, причината е той самият, щото почна да се меси в неща, които не са му работа. А именно, да плямпа постоянно за цените, за да го забележат медиите, зер, грехота е само премиерът да е ярка медийна звезда, друго си е около него да почнат да сияят още и то от ярки по-ярки шоу-звезди.

Та ако си спомняш, драги ми наивни, безмозъчни и безгрижни гласоподавателю, сиренцето, кашкавала и саламите си имаха някакви прилични цени даже и след дмитричстанишевото поскъпване от 2008 година; но се яви министърът-бабаит Найденов, взе да плямпа приказки, дето не са за плямпане в устата на министър в една пазарна икономика, взе да върши разни простотии, дето не са му работа, примерно бил се загрижил за това какво било качеството на храните, дето ядем, представете си. Та това негова работа ли е, та нима средностатистическия масов идиот у нас не може сам да прецени, че не си струва да яде боклуци, а като идиотите спрат да ги ядат, даже услужливи министри не могат да предотвратят неминуемата гибел на саламите-боклуци.

Знаете, за да направи впечатление на репортерките, министърът-космат-пич Найденов изрече и стори доста глупости и бабаитщини, по почина на своя патрон, в резултат на което цените хвръкнаха, а пък боклуците, зовящи се "храни", станаха хем още по-боклукчиви, хем още по-скъпи. Даже и салам и кашкавал "Стара планина" измисли умният ни министър, пък ето сега се бил чудел що кашкавалът гонел двайсетачката за кило; ами измисли салам и кашкавал "Рила" или салам "Алпи" или "Хималаи", примерно, пък да видим каква ще бъде тяхната цена, любопитно ни е, драги ми вредни и плиткоумни господин министре!

И от децата се знае, че щом вземе държавата да се меси и да "ригулира" това или онова, то неминуемо се скапва. Скапаното ни образование е скапано толкова, щото е изцяло под диктата на държавата. Ако хидрата-държава се махне от тази сфера, животът в нея ще почне да се въззема и заражда, но докато тя се разпорежда, мъртвилото е пълно и повсеместно. Същото е и с другите сфери: ролята на държавата е изцяло злотворна; щото не е, разбира се, работа министърът да решава колко да било струвало това или онова; туй го решава само пазарът. Така стоят нещата, а пък министри, прочути с косматата си бабаитщина като тоя Найденов, са така вредни, че непременно трябва да си идат, щото като се разпашат, нещата почват да стават неудържими.

И сега знаете ли що бил измислил така стараещия се за пред репортерките министър? Ето, четете, дивете се, ако си нямате друга работа, значи вече:

"... специален орган към Министерския съвет ще следи за спекула с цените на основните хранителни стоки..."

Туй чудо бил измислил умничкият ни министър на яденето (и пиенето)! Цените вече ще са под личното опекунство на оправния ни премиер; он, милият, като оправи другите сфери, сега сколаса да се заеме и с цените, само те му останаха да оправи, та всичко да стане у ред, та всичко да цъфне и върже! И вижте, моля ви се, каква думички използва нашият пазарен министър на яденето Найденов: "спекула"! Думичка от речника на най-вилнеещия комунизъм е в речника на нашия "десен" министър на яденето в нашето уж "дясно" правителство! Ами, оказва се, според представите на тия тикви, самият пазар не е нищо друго, освен "спекула", ерго, требе да се забрани!

Що ни е, моля ви се, пазар, след като може цените да ги решава и определя "специален орган", подчинен директно на мъдрия ни министър-председател! Дайте да отменим пазара, дайте да поведем битка със спекулата, та да цъфнем и да вържем най-сетне! Както цъфнахме и вързахме в ерата на социализмо-комунизма, когато, знайно е, борбата със спекулата беше довела дотам, че всички цени се определяха от държавата, а пък пазарът беше отменен. И дори си имахме най-прекрасни празни магазини, ето сега нашият бабаит-министър май се уцелил в това, че проклетите магазини в условията на пазар са все още пълни и препълнени. Като почне он, заедно с премиера, на чашка ракия, да решават колко ще струва това или онова, бъдете спокойни, и магазините ще станат пак празни. И опашки ще се появят, нема страшно! Тия ке ни оправят така, както никой не ни е оправял, само време повечко им дайте!

Ех, блажени социалистически времена! Ех, палачи, мое немирно сърце! Ех, душо моя! Ех, запей, Ивано, та сърце да ми се отпусне и мощен глас да се провикне! Ех, народе, народе, майната ти най-сетне, щом избираш такива идиоти на власт, та да вгорчават колкото могат повече шибания ти живот! А сега и лебецо, чувам, щял да ни оправя тоя Найденов, чухте ли? Ручайте лебец докато го има, таваришчи, ручайте лебец!

Добави в Svejo