Получих вчера имейл, в който ми предложиха да напиша текст, посветен на 160-годишнината от създаването на училището в град Долна баня, градът, в който съм роден и отрасъл. По повод на юбилея било решено да се издаде вестник, в който ще влязат такива текстове от негови възпитаници - и от учители, работили в него. Разбира се, веднага откликнах с готовност и вълнение; ето какво можах да напиша тази сутрин, което след малко ще им го пратя непременно:Училището, в което съм учил, училището в моя роден град Долна баня, именно училище "Неофит Рилски", празнува 160-годишнина от създаването си! Искам да изразя чувството си към моето училище, чувство, скрито дълбоко в сърцето ми.
Рояк спомени ме връхлитат когато в съзнанието ми се оживи неговия образ. Все още там си стои, притаен някъде вътре, в душата, оня неизразим трепет, с който като първолаче прекрачих прага на внушителната, стара, излъчваща някакво свещено тайнство сграда. Такива вълнуващи мигове не се забравят, а са минали толкова десетилетия оттогава! Учителят, който ме посрещна и приюти в класната стая - Боже, спомням си още точно коя именно е тя, намира се отляво на първия етаж! - се наричаше Рангел Първанов. Дали пък тъкмо той не ме е заразил с любовта ми към словото, която не отслабва, напротив, сякаш все повече се засилва?!
Едно училище - това, разбира се, са преди всичко учителите. Образите на моите учители ще си стоят завинаги скътани дълбоко вътре в мен. Защото добре съзнавам, че именно тия невероятни личности, заедно с родителите ми, са ми дали подтика да съм човек, на който внимавам да не изневеря никога. Помня имената им с огромна благодарност за тази роля, която изиграха в живота ми: Ангел Илиев, Кирил Петров, Звезделин Янев, Владимир Анчин, Маркова, Митрева, Джамбазова, Войнова, Сестримска, Янкулова, Янкова... - Бог да прости ония сред тях, които вече са покойници! Аз съм това, което съм, благодарение и на тяхното мощно личностно, интелектуално и духовно влияние. Не съм забравил, няма, никога не мога да забравя трепета, с който в душата ми се възприемаше онова велико свещенодействие на образованието, към което бях причастен в класните стаи и в кабинетите на училище "Неофит Рилски", моето училище.
След това, като мисля за годините, прекарани в долнобанското училище, в спомена ми оживяват преживелици, свързани с ония атрибути на времето, в което бяхме принудени да живеем: "пионерски сборове", "прегледи на маршовата песен", "комсомолски събрания", "часове по политпросвета", "манифестации", "селскостопански средношколски бригади" по огромните блокове с ягоди, на които превивахме гръб съвсем млади. И това го имаше, а пък горчивия, сякаш отровен вкус при спомена за това грубо насилие все още го имам в устата си. Както и да е, важното е, че устояхме - и въпреки всичко запазихме човечността си...
Толкова е трудно да опиша и анализирам преживяното с малко думи! За да изразя всичко, бих могъл да напиша цяла една книга. Но пък и думите не са най-важното, истинското е скритото в душата, което не може да се изрази с думи. Този спомен за моето училище ме топли вече толкова години - и това ми стига! Ето защо за краткост ще завърша със следната констатация:
Училището в град Долна баня, носещо името на Неофит Рилски, моето училище, беше и си остава наш храм на знанието, просветата, културата, личностния просперитет. То е истински светилник на духа, сияещ вече в три века. Да направим всичко, зависещо от нас, за да запазим светлината му за бъдните поколения - и за идващите векове!
Няма коментари:
Публикуване на коментар