По повод изявление по либийските събития на нашия любимий президент Гоце Първанов - водач във всички рейтинги-измерители на народната любов! - в което таваришчът изрича такива баналности, каквито човешки ум не може да си представи, И.Инджев е написал кратък коментар под заглавие Пустинното пустословие на пустия ни президент. По повод пък на коментара на "колегата Инджев" моя милост почна да пише там, в неговия блог, следния коментар; ала понеже стана дългичък, там сложих само началото му, а пък тук коментарът е в целия си обем; ето:Май таваришч Гоце Пырвановский би следвало специално да го наричаме не "президент", а "пустодент" или "празнодент", щото винаги говори такива отчайващи по баналността си общи, тривиални и изтъркани фрази и приказки, че повече не може да бъде. Аз преди време писах психоаналитична статия, в която се опитах да обясня същината и измеренията на гоцевото пустословие.
Основната ми теза за това говорене на толкова лъжливия ни президент е, че нему се налага непрекъснато да лъже, т.е. да не е честен, сиреч, да не говори онова, което е на сърцето му, а да говори тъкмо противното на него. Пырвановский е противно-трагичен образ, принуден от натиска на историческите обстоятелства винаги да се мъчи да говори обратното на онова, което мисли. По душа, дълбоко в себе си, Гоце е поклоник на автентичния комунизъм с неговите убийства; затуй Гоце е такъв страстен ловец, по една причина е така: понеже не може да убива хора, както му се иска по душа, налага му се да убива беззащитни животни, та по този поне начин да излее агресията си. И пр., и т.н., и так далее...
Та значи тъй като всяка приказка на Гоце е такава, че той постоянно трябва да внимава да не би без да иска да каже и покаже точно онова, което мисли; и понеже всяка негова приказка, следователно, трябва да е пределно лъжлива, по тази причина неговото говорене е гавра със самото слово, което все пак ни е дадено за да изразяваме мисли, а не да ги крием. Да говорим, а не да шикалкавим и да увъртаме. Баналността в говоренето на наш Гоце изразява, е точен показател за неговата собствена личностна и "идейна" несъстоятелност. Безличието, крещящото безличие другояче не може да говори...
През всичките тия години самата реалност се развиваше в посока, напълно нежелана за Гоце и такива като Гоце - според неговата и тяхната вътрешна същина, според това каква е неговата собствена и тяхната интимно-душевна същина. Той беше и си истана комунист по душа, но така обичния му, сиреч, така сърдечния му комунизъм рухна, изпадна в агония, от която не може да се съвземе никога - представяте ли си какво изпитва нещастното гоцево сърце?! Как тогава да не е толкова банален, как тогава приказките му да не са толкова изтъркани и преливащи от пустословие?!
Гоце мрази Америка, НАТО, Европейския съюз и по душа обича СССР, Русия, Средна Азия - да, ама животът се изгаври така с него, че ето, той е президент на натовска България, а не на желаната, на така копняната от него България в състава на СССР! И така по всяка една линия животът се погаври с нашия президент с такова трагично мироощущение - как тогава Гоце да не лъже, нима може да е искрен и да говори онова, което мисли?! Та той беше дълбок душевен приятел на Саддам Хюсеин и на Слободан Милошевич - а какво се случи на така обичните му кумири?! Нима Гоце може да каже на някой друг, освен на Зорка, какво му е на сърцето по повод трагедията на тия негови кумири?!
Та нали ако Гоце казваше каквото мисли, щеше да изглежда напълно побъркан, т.е. щеше да е абсолютно неадекватен спрямо реалностите и самия живот. И нали тогава трябваше да го тикнат в психиатрия, а не да го турят на върха на държавата! Ето защо този патологичен лъжец няма друг избор освен да лъже и постоянно да дрънка нелепици и баналности - това е неговата неумолима и неотменна житейска орис и съдба.И ето, например, Гоце е принуден от самия живот да дружи с тучно охранени комуно-олигарси, а не със строги чекисто-енкаведисто-кагебистки убийци с окървавени дула на пистолетите, каквито, предполагам, са идеалните според неговата комунистическа същина сърдечни другари. Има ли по-жестоки сърдечни мъки от гоцевите?! Майко мила, как ли трябва да страда този човек, щом думите му са така празни, пустословни, изтъркани, нелепи и банални?!
Та нека да бъдем затова по-снизходителни към гоцевото говорене: бълването на празни, на лишени от всякакъв смисъл приказки му помага да не полудее, да не покаже пълната си неадекватност и несъстоятелност. Проблемът, следователно, не е, че Гоце е такъв, какъвто е, той, вероятно, друг не може да бъде, затуй не трябва да сме толкова придирчиви към него лично. Проблемът обаче е, че точно такова чудо като него турихме за български президент в тия 10 години, съвпадащи с историческия триумф на България - приемането й в общността на развитите западни демокрации, в ЕС и НАТО. Ето това е такава политическа перверзия, че по-голяма не може да има.
Излиза, че не Гоце е перверзията, а ние, като народ, сме перверзните, щом търпяхме такова недоразумение и такъв личностен абсурд да бъде наш държавен глава точно в тия все пак паметни, ала осквернени от гоцевистите години. Случилото се е точен израз на една страшна политическа психопатология-деформация на безличното и немислещо мнозинство от народа ни, по-страшна от която сякаш не може да има. Ужасно е, наистина Гоце е показател за това колко струваме като народ, щом не само го турихме, щом не само ни го натресоха (имам предвид таваришчите от ДС-ГКБ) за президент, но и щом го търпяхме за президент цели 10 години!
Ако тия, които туриха и търпяха цели 10 години тъкмо Гоце за президент, та да позори там цяла България, осъзнаят що са сторили, ако всички ние като общност осъзнаем измеренията на тази политическо-психологическа перверзия, която сторихме и търпяхме, ще се ужасим, ще се отвратим от самите себе си - а това е предпоставка за национален катарзис, за народно-личностно оздравяване, т.е. да се променим, да станем по-добри.
Гоце е символ на българското малодушие в тия години, той е и символ на предателството на проруските сили спрямо просперитета на европейска България, защото тъкмо заради действията на тези сили ние все още сме така далеч от желания, от заслужения, от изстрадания просперитет - както бяхме далеч от него и в началото на 90-те години. А други народи - като полския, чешкия, унгарския - и тогава, и сега, бяха и са далеч от тая личностно-народна мизерия, в която ние още пребиваваме - и краят на която още не се вижда.
Излиза също, че Гоце е символ също и на българската склонност към подлостите, към правенето и търпенето на подлости и подлостчици - щото за какво друго ако не за душевна подлост говори това, че търпим пословичен подлец-предател да ни представя и позори пред света?! Това, че Гоце ни е президент е символ и олицетворение на склонната да върши и търпи подлости малодушна българска душа. Той е измерител и на българското безхаберие към собствената съдба и към своето достойнство. Гоце, повтарям, ни е даден, за да имаше шанс в него, като в огледало, да видим себе си - и така да се отвратим от себе си, че да почнем да ставаме други, по-добри.Затуй, че тъпчем на едно място толкова години е заслуга на пелтечещите безсмислици - в условията на олигархична "демокрация" - гоцевисти от ДС-КГБ, които иначе обаче много добре знаят какво искат и за какво се борят. (За пари и за мезонети се борят, за какво друго, ала нима могат да го признаят?!) Това, което преживяхме, което ни се случи и което ни се случва, не е природно бедствие, а е резултат от целенасочените усилия на кагебистката сган, която трови и сега живота на България така, както го е тровила винаги.
Тъй че историята учи ония, които искат да научат нещо от нея, от случилото се следва да си извличаме подобаващите изводи. Само съвсем немислещите народи нищо не са научили от уроците на историята. Нека, пажалуйста, да не бъдем като тях, ама май сме не само точно като тях, ами сме нещо и като техен венец. Или сме станали пословичен пример. Гнусна работа! - какво повече да каже човек?
9 коментара:
Нормално е да е неадекватен на ситуацията. Той живее в друг свят – лов и риболов, резиденции, бляскави партита, бизнес компания, лакеи, портретите на ленин, димитров и малка снимка на резидента си в портфеила с пожеланием за много здаровия, счастия и професионалних успехов.
Дакар
п.с. Защо Пресслужбата не се произнесе по доклада на Пардю от Уикилиикс? Това не е ли периода на президентстването Му? Нима „международния натиск е закъснял“? Или за случая „не е докладвано“
Много,много силно правдиво, честно и аналитично слово на Грънчаров за народа български.Прави ти чест,Ангеле,че с такава болка пишеш за българската търпелива,безхаберна душа.Гоце-това сме ние българите.Нали ние-"демократите"го избрахме,като не отидохме да гласуваме и дадохме тази възможност на другарите му да ни го натресат 10 години.Заслужихме си го.Дано на предстоящите избори да сме адекватни и поумнели може би,едвали не.Налиии!
Тия неща дето ги пишете за Първанович са верни.Той е просто момче,купиха го с рубли и служба от Москва.Но защо в този блог нищо не се пише за Стоянов и Костов.Те не бяха ли купени по същия начин,само че с долари от запада.Рушнаха държавата,разпродадоха всичко и си получиха своя дан за вярна служба.Чета ,че Петър Стоянов имал вила в Сент Тропе,а Костов се сдоби с улица в Рим.Сега Стоянов работи в фондациите на Клинтън минета,нали така му викаха заради Моника Люински.Антонинчето има апартаменти в Цюрих,доколкото знам Стоянов живее в Лондон,и там имат апартамент.Свобода ,демокрация,на тях им я платиха ,а на нас среден пръст.Петърчо ни обясняваше свободата,а тя работата каква била-долари и апартаменти,за да изпълнява поръчките на запада.Първанчо е същия,само че от другата страна.Докога бе ,г-н Грънчаров,докога който се докопа до властта все гледа да се облажи и да избяга от България,а след това се сърдят като Костов,че не ги разбрал народа.Знаете ли г-н Грънчаров,Вие все пишете за свободата,да тя е прекрасно нещо,но много малко хора могат да я изпитат истински и пълноценно.Когато говорим за свобода,знаете ли какво ми излиза пред очите,как си я представям-онова писмо дето Запорожките казаци пишат на турския султан,с всичките му бисери,без никакъв страх.Ето моята визия за истинската свобода,а не като ония дето разбират свободата,като материално забогатяване,забогатяване което след това ги заробва отново.Интересно ми е на тази тема да се проведе някакъв диалог.Ще ви бъда благодарен за това.
много неща се говорят но малко ги разбират всеки гледа кокала и власта
В тази държава всеки е готов за 2 кебапчета да се продаде или за 200лв.,даже и страната си да предаде само и само той да е добре а другия по -зле
Аз лично съм съгласен да проведем един разговор за свободата, за това как човек я постига и какво тя означава. Много пъти съм писал по тази тема, но си струва отново и отново да се мисли и разговоря за свободата, особено в наши условия, където, както забелязваме, свободата се разбира твърде превратно.
Но да си дойдем все пак на думата: за това, как не само Гоце Русофильский Сирищникович, но и много от "демократите" се позамогнаха, т.е. успяха да осребрят богато и пребогато предаността си към свободата и към демокрацията. Аз много добре знам, че и "демократи" в нашенски условия съвсем не се гнусят от пари, особено пък не се гнусят, когато парите са много, виж, ако са малко, може и да се погнусят, но пак ще ги вземат, щото пари да не се вземат било обидно. А за това как са си били пълнили гушите нашите най-първи демократи, особено пък Костов, у Нашенско легенди се носят, макар че тия легенди, да бъдем честни, ги разнасят не толкова слуховете и мълвата, а самите продажни медии, срещу солидно заплащане от страна на заинтересованите, разбира се. Първом медиите пускат някаква дебела и опашата лъжа, съвсем недоказана, а пък след това слуховете и мълвата почват да вършат своето, хващайки в мрежите си невинните, наивни и немислещи души. Нима не сте забелязали как народния любимец Слави Трифонов не пропуска сгоден случай да подхвърли, уж случайно: "А пък той, Костов де, колко краде, ама да не отваряме дума!" и това за нашенския мухлю е предостатъчно, и то не само той да верва, ами да каже и на комшията още същата сутрин: "А пък тоя Костов как само краде, снощи чу ли Славито що рече за него?!". И пр., т.н., и так далее.
Но да е чул някой Славито или някоя медия да съобщи, ей-така, също невинно, някоя новина за обогатяването било на Гоце, било на някой друг от "нашите"?! Не, нема такова нещо, щото а някой каже, знаете ли що ке му се случи?! Нима случаят Иво Инджев, който фръкна от БиТиВи-то веднага, щом почна да подпитва за гоцевия мезонет, не ви стига?! Що пък некой не е фръкнал като е казал нещо за Костов, а? Нема такива; що ли медиите така хубаво пазят невинността гоцева и на тия от "нашия отбор", но пък за Костов и за останалите така усърдно пускат какви ли не лъжи, пак не безвъзмездно де, за тия неща щедро се плаща, и то доста добре. Слави Трифонов, примерно, знае добре колко хубаво се плаща, Тошо Тошев също прекрасно знае...
Та тази сутрин съм радостен да науча, че Иван Костов вече владее цяла улица, и то не къде да е, ами в Рим, във вечния град: знае той, подлецът, къде да инвестира несметните си богатства, що успя да измъкне от опосканата и изтупаната като брашнен чувал жанвиденова България! След като години наред четяхме и слушахме как Костов владее "половината, ако не три-четвърти от сички хотели по нашето китно Черноморие", след като твърдо сме убедени, че той има солидни инвестиции в заводи, язовири, тепавици, винпроми, олиеливници, свещоливници и прочие, намиращи се кажи-речи в почти всеки български град, сега научаваме, че и с улица в Рим се е уредил, мръсникът! Как пък не се сети да си купи една улица в Манхатън тоя мръсник, ама само с улица в Рим ще ни будалка, явно това сичкото е, щото он, Костов, е голем хитрец: изглежда че има улица в Ню Йорк, и то може би най-големата, ама понеже е много хитър, сам у пуснал слуха, че има улица в Рим, та хората да не разберат наистина що има, какви несметни богатства владее алчният Костов! Аз тъй мислим, тъй требе да е - благодушно кима нашенския простоват наивник, като чуе приказката за улицата на Костов у Рим, нема начин другояче да кима нашия простоват български наивник.
Ето сега и за Пешо Мъката, Петър Стоянов де, се говори, че притежава я къща на брега на еди кое си швейцарско езеро, а апартаментец у Лондон, я имение у Ню Йорк или където си поискате. Интересно е, забелязъл съм, че щом в интернет почнат да се въртят настойчиви приказки, примерно, за мезонетчето на Гоце Първанов в Париж, що бил подарил на оженилия се негов син на сватбата му, веднага, за противотежест, некой почне да пуска слухове я за Костов предимно, я, чат-пат, и за Петърчо Стоянов, та благодушният народец да затвърди убеждението, че "не само тия, но и ония, са все маскари", което убеждение, разбира се, е твърде изгодно за истинските, за действителните маскари.
Не знам, не мога да кажа що има Петърчо Стоянов, щото за него по-рядко чета с какво се бил сдобил, казах, че за Костов по съм информиран. Не искам да твърдя, че Петърчо е чист като агнец, щото нему и на лицето му е написано, че е мошеник. Моя милост се познаваше навремето с него лично, имам предвид в началото на самата демокрация, та добре знае похватите на този играч, който успя да се навре до най-високото място в държавата, и затова съвсем няма да се учудя ако е успял да осребри привързаността си към демокрацията. Щом брат му успя, що да не успее и самия Петърчо?!
Нема начин да не е успял да задели нещичко да си купи вила у Швейцарско и апартаментец у Лондон, но не знам, на нищо вече не вярвам, като знам колко са лъжливи тия, дето насаждат в наивното съзнание на масовия българин какви ли не лъжи, та по тоя ли само въпрос ще кажат истината?! Съмнявам се. Моят принцип е: аз на лъжци не вярвам. Това мога да кажа по въпроса за богатствата на нашите най-първи демократи.
А за туй, че и много демократи крадоха, нямам никакво съмнение; аз лично познавам такива, дето бяха голи като пушки едно време и ходеха с джапанки по Главната в Пловдив, а днес са станали солидни тучни "бизнесмени", с вирнат нависоко нос, които и не те поглеждат като минат покрай теб. Крадоха и демократи, и то мнозина, оцапаха се колкото могат, направиха каквото беше по силите им, за да осквернят синята идея, в които ний вярвахме (а пък идиоти като мен още продължават да вярват!), навредиха колкото могат, и даже повече от това, а пък след това се оттеглиха именията си. Който иска да разбере повече за това какво съм видял с очите си от историите в онава паментно време на българския преход нека разлисти книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), която е и издадена от изд. Изток-Запад, но ако не иска да се охарчи и мен да ме обогати, нека да си я дръпне на аванта, безплатно, от интернетът.
Но знам аз едно: не бива да обиждаме таваришчите-комунисти като си мислим, че демократите повече от тях били крали. Не е справедливо да подценяваме уменията за крадене, които притежават наште невероятни в туй отношение комунисти. По-крадливи от тях няма и не може да има, те са ненадминати в туй отношение. Затуй твърдя, че трябва да им признаем безспорния приоритет в туй отношение, на краденето де, иначе, ако не го сторим, те може дружно да се обидят, и да подадат иск до съда в Страсбург за това, че не им признаваме заслугите, че сме им нарушили човешките права на най-умели крадци и лъжци. А аз, понеже съм справедлив човек, съвсем не смея да им отричам заслугите...
Публикуване на коментар