Защо все още не сме съвсем за окайване...

Иво Инджев е написал хубав текст под заглавие Ако политиката е брак по сметка, аз съм ергенно модифициран за нея, в който духовито и саркастично защо не може да отговори на подканянията на негови фенове да се кандидатира за президент наесен. Ето въведението към този заслужаващ си да се прочете текст:

За по-малко от три години коментарите в блога ми към днешна дата са 37 565. Не знам какво означава това при трафик за същия период от 4 773 669 дали е много или можеше и повече… Нито пък имам представа доколко представителни са зачестилите напоследък мнения, които ме призовават да се кандидатирам за президент. Ако продължавам да не отговарям на тези въпроси има опасност някой да реши, че се правя на примадона, която обожава да й хвърлят цветя и настоява за нови бисове, като се появява отново и отново (макар на част от публиката да й се ходи до тоалетната и би предпочела това свърши, но от любезност пляска още).

След задължителните и искрени благодарности към всички, които изразяват подобно желание, трябва да кажа няколко неща по принцип и по същество.

Какво именно казва по-надолу Инджев, може да научи всеки, който отиде да прочете текста му. Моя милост, за да не стои безучастна, както стоят безучастни мнозина от т.н. "знаменити" блогъри, рече обаче да напише там следния коментарец:

За статистиката и за сравнение: моите 4 блога (текстови, видеоблог, образователен, на дискусионния клуб) за съществуване средно колкото блога на г-н Инджев, общо имат около 1 800 000 посещения, а коментарите, също общо, са около 25 000.

Но за друго нещо, по-скоро, искам да реагирам. За мен, като усърден анализатор на нравите и психологията, горният текст е показателен за един твърде рядкосрещащ се у нас морал - имам предвид сред "публично-известния" елит на нацията ни. Пък и не само сред него. И куцо, и глухо, и крьораво, и сакато и пр. - имам предвид куцо, глухо, кьораво, сакато и пр. най-вече в личностно, в умствено, в нравствено и пр. отношение, не в телесно-физиологично - не само мечтае и въжделее да се навре в политиката, но и яко се натиска да го стори. Като в тая битка всякакви скрупули липсват и са сякаш кастрирани, а пък за морал да не говорим.

И ето тук, моля ви се, забелязваме някакъв странен персонаж, който сякаш не ламти да се навре в политиката - как е възможно това?! Не, това не е възможно, това сякаш не се случва наяве, това, моля ви се, в България ли се случва - или на Луната?!

Реагирам така, щото веднага се сещам за един друг случай, също толкова изразителен - и изумителен, що се касае до нравствения му смисъл. Пак касае един журналист, ала, явно, от съвсем друга нравствена порода.

Имам предвид небеизвестния Явор Дачков, който напоследък се прочу и обезсмърти с такива мерзости, че едва ли някой вече може да му завиди. Но пък за сметка на това Явор Дачков не само че е сигурен кандидат за парламентарните листи на РЗС или на някаква друга одиозна партия на Алексей Петров, но нищо чудно самият Трактор да го земе наесен за свой "вице-", щот, нали знаете, водачът на престъпния октопод заплаши нацията да повтори подвига на самия Бойко Борисов!

Т.е. обяви, че има апетити към властта, и то не каква да е, ами именно президентската, даваща му вечен имунитет за всекакви престъпления, минали и бъдещи. То пък една власт де, ама това е друг разговор. Защо ли Трактора се е засилил така към върха на политиката и държавата? Защо ли иска да повтори титаничния подвиг на нашия сияен премиер? Ами ясно защо: защото у нас тия, дето трябва да идат в затвора и да стоят там доживотно, се обезопасяват от тая злокобна евентуалност като се наместват "у Парламенто", а пък стадото, разбира се, гласува ли гласува...

Та да се върна на Дачкова. Туй момче, ако си спомняте, навремето сякаш имаше нещо като идеали, и дори за малко да обере симпатиите на дясно-мислещите, т.е. на свободолюбивите хора у нас. Да, обаче проклетият Костов не го тури в листите за парламентарните избори, и Дачкова, жестоко обиден, сякаш превъртя! От тоя момент стана най-лют враг на Иван Костов, една ненавист, която закономерно го доведе там, докъдето трябваше да го доведе, именно до обкръжението на първия мафиот на республиката ни, гореупоменатия "Трактор". И след някой месец нищо чудно Дачков да стане негов кандидат-вицепрезидент, помнете ми думата...

Та ето ги два типа морал: оня, олицетворяван от Дачкова, и този, който откривам в текста на Иво Инджев по-горе. Но колцина са инджевците у нас сред тая гмеж, сред това море от кандидат-лапачи, от кандидати за лесна слава и за немедлено, и при това гарантирано лично проспериране?!

И за кипрене по телевизиите всеки ден. Както се кипри, примерно, любимецът на нацията ни Бойко, пръв раздавач на интервюта. Я последни Сидерова до какви висини се издигна и възвиси?! Погледни също Янето! За тартора на нагаждачите у нас Гоце изобщо да не говорим, щото ще станем банални. Ами кой помни ония вече безименни герои от по-раншните години на прехода ни към демокрация, които опошлиха всичко чисто и свято, та днес думата "демократ" е станала вече едва ли не ругателна?!

Та какво още да каже човек в тоя ред на мисли? Положението сякаш е отчайващо. Но да не се плашим: още по-отчайващо може да стане. Ала, за щастие, не става съвсем отчайващо, понеже сред нас има и такива като Иво Инджев. Макар че са на изчезване, ги има. Което е признак, че не сме съвсем за окайване...

Добави в Svejo