Радостен съм да науча, че мръсникът Иван Костов вече притежава цяла една улица в Рим!

Публикацията от вчера със заглавие Гоце Първанов е символ на българското малодушиепредизвика отзвук и дискусия, която нямаше как да не се завърти, щом е в нашенски условия, към темата за "несметните богатства на Иван Костов". Не зная дали сте забелязали, но по какъвто и политически въпрос да се почне разговор между българи, той все до Костов опира и с Костов завършва. Това е показателно, а за какво именно е показателно можете да се убедите, като прочете записа на самия разговор, за който става дума; ето го:

Анонимен каза: Нормално е гоце да е неадекватен на ситуацията. Той живее в друг свят – лов и риболов, резиденции, бляскави партита, бизнес компания, лакеи, портретите на ленин, димитров и малка снимка на резидента си в портфеила с пожеланием за много здаровия, счастия и професионалних успехов. (Дакар)

СИМЕОН каза: Много, много силно правдиво, честно и аналитично слово на Грънчаров за народа български. Прави ти чест, Ангеле, че с такава болка пишеш за българската търпелива, безхаберна душа. Гоце - това сме ние, българите. Нали ние, "демократите", го избрахме, като не отидохме да гласуваме и дадохме тази възможност на другарите му да ни го натресат 10 години. Заслужихме си го! Дано на предстоящите избори да сме адекватни и поумнели може би, едва ли не. Налиии?!

Анонимен каза: Тия неща, дето ги пишете за Първанович, са верни. Той е просто момче, купиха го с рубли и служба от Москва. Но защо в този блог нищо не се пише за Стоянов и Костов? Те не бяха ли купени по същия начин, само че с долари от Запада? Рушнаха държавата, разпродадоха всичко и си получиха своя дан за вярна служба. Чета, че Петър Стоянов имал вила в Сент Тропе, а Костов се сдоби с улица в Рим. Сега Стоянов работи в фондациите на Клинтън-минета, нали така му викаха заради Моника Люински. Антонинчето има апартаменти в Цюрих, доколкото знам Стоянов живее в Лондон. И там имат апартамент. Свобода, демокрация, на тях им я платиха, а на нас - среден пръст. Петърчо ни обясняваше свободата, а тя работата каква била - долари и апартаменти, за да изпълнява поръчките на Запада. Първанчо е същия, само че от другата страна.

Докога бе, г-н Грънчаров, докога който се докопа до властта все гледа да се облажи и да избяга от България? А след това се сърдят като Костов, че не ги бил разбрал народа.

Знаете ли, г-н Грънчаров, Вие все пишете за свободата, да, тя е прекрасно нещо, но много малко хора могат да я изпитат истински и пълноценно. Когато говорим за свобода, знаете ли какво ми излиза пред очите? Как си я представям: онова писмо дето Запорожките казаци пишат на турския султан, с всичките му бисери, без никакъв страх. Ето моята визия за истинската свобода, а не като ония, дето разбират свободата като материално забогатяване, забогатяване, което след това ги заробва отново.

Интересно ми е на тази тема да се проведе някакъв диалог. Ще ви бъда благодарен за това.

Анонимен каза: Много неща се говорят, но малко ги разбират; всеки гледа кокала и властта .

Анонимен каза: В тази държава всеки е готов за 2 кебапчета да се продаде, или за 200 лв. даже и страната си да предаде само и само той да е добре а другия - по-зле!

Ангел Грънчаров каза: Аз лично съм съгласен да проведем един разговор за свободата, за това как човек я постига и какво тя означава. Много пъти съм писал по тази тема, но си струва отново и отново да се мисли и разговоря за свободата, особено в наши условия, където, както забелязваме, свободата се разбира твърде превратно.

Но да си дойдем все пак на думата: за това, как не само Гоце Русофильский Сирищникович, но и много от "демократите" се позамогнаха, т.е. успяха да осребрят богато и пребогато предаността си към свободата и към демокрацията. Аз много добре знам, че и "демократи" в нашенски условия съвсем не се гнусят от пари, особено пък не се гнусят, когато парите са много, виж, ако са малко, може и да се погнусят, но пак ще ги вземат, щото пари да не се вземат било обидно. А за това как са си били пълнили гушите нашите най-първи демократи, особено пък Костов, у Нашенско легенди се носят, макар че тия легенди, да бъдем честни, ги разнасят не толкова слуховете и мълвата, а самите продажни медии, срещу солидно заплащане от страна на заинтересованите, разбира се. Първом медиите пускат някаква дебела и опашата лъжа, съвсем недоказана, а пък след това слуховете и мълвата почват да вършат своето, хващайки в мрежите си невинните, наивни и немислещи души. Нима не сте забелязали как народния любимец Слави Трифонов не пропуска сгоден случай да подхвърли, уж случайно: "А пък той, Костов де, колко краде, ама да не отваряме дума!" и това за нашенския мухлю е предостатъчно, и то не само той да верва, ами да каже и на комшията още същата сутрин: "А пък тоя Костов как само краде, снощи чу ли Славито що рече за него?!". И пр., т.н., и так далее.

Но да е чул някой Славито или някоя медия да съобщи, ей-така, също невинно, някоя новина за обогатяването било на Гоце, било на някой друг от "нашите"?! Не, нема такова нещо, щото а някой каже, знаете ли що ке му се случи?! Нима случаят Иво Инджев, който фръкна от БиТиВи-то веднага, щом почна да подпитва за гоцевия мезонет, не ви стига?! Що пък некой не е фръкнал като е казал нещо за Костов, а? Нема такива; що ли медиите така хубаво пазят невинността гоцева и на тия от "нашия отбор", но пък за Костов и за останалите така усърдно пускат какви ли не лъжи, пак не безвъзмездно де, за тия неща щедро се плаща, и то доста добре. Слави Трифонов, примерно, знае добре колко хубаво се плаща, Тошо Тошев също прекрасно знае...

Та тази сутрин съм радостен да науча, че Иван Костов вече владее цяла улица, и то не къде да е, ами в Рим, във вечния град: знае той, подлецът, къде да инвестира несметните си богатства, що успя да измъкне от опосканата и изтупаната като брашнен чувал жанвиденова България! След като години наред четяхме и слушахме как Костов владее "половината, ако не три-четвърти от сички хотели по нашето китно Черноморие", след като твърдо сме убедени, че той има солидни инвестиции в заводи, язовири, тепавици, винпроми, оливиеливници, свещоливници и прочие, намиращи се кажи-речи в почти всеки български град, сега научаваме, че и с улица в Рим се е уредил, мръсникът! Как пък не се сети да си купи една улица в Манхатън тоя мръсник, ама само с улица в Рим ще ни будалка, явно това сичкото е, щото он, Костов, е голем хитрец: изглежда че има улица в Ню Йорк, и то може би най-големата, ама понеже е много хитър, сам е пуснал слуха, че има улица в Рим, та хората да не разберат що има, какви несметни богатства владее алчният Костов! Аз тъй мислим, тъй требе да е - благодушно кима нашенския простоват наивник, като чуе приказката за улицата на Костов у Рим; нема начин другояче да кима нашия простоват български наивник.

Ето сега и за Пешо Мъката, Петър Стоянов де, се говори, че притежава я къща на брега на еди кое си швейцарско езеро, а апартаментец у Лондон, я имение у Ню Йорк или където си поискате. Интересно е, забелязъл съм, че щом в интернет почнат да се въртят настойчиви приказки, примерно, за мезонетчето на Гоце Първанов в Париж, що бил подарил на оженилия се негов син на сватбата му, веднага, за противотежест, некой почне да пуска слухове я за Костов предимно, я, чат-пат, и за Петърчо Стоянов, та благодушният народец да затвърди убеждението, че "не само тия, но и ония, са все маскари", което убеждение, разбира се, е твърде изгодно за истинските, за действителните маскари.

Не знам, не мога да кажа що има Петърчо Стоянов, щото за него по-рядко чета с какво се бил сдобил, казах, че за Костов по съм информиран. Не искам да твърдя, че Петърчо е чист като агнец, щото нему и на лицето му е написано, че е мошеник. Моя милост се познаваше навремето с него лично, имам предвид в началото на самата демокрация, та добре знае похватите на този играч, който успя да се навре до най-високото място в държавата, и затова съвсем няма да се учудя ако е успял да осребри привързаността си към демокрацията. Щом брат му успя, що да не успее и самия Петърчо?!

Нема начин да не е успял да задели нещичко да си купи вила у Швейцарско и апартаментец у Лондон, но не знам, на нищо вече не вярвам, като знам колко са лъжливи тия, дето насаждат в наивното съзнание на масовия българин какви ли не лъжи, та по тоя ли само въпрос ще кажат истината?! Съмнявам се. Моят принцип е: аз на лъжци не вярвам. Това мога да кажа по въпроса за богатствата на нашите най-първи демократи.

А за туй, че и много демократи крадоха, нямам никакво съмнение; аз лично познавам такива, дето бяха голи като пушки едно време и ходеха с джапанки по Главната в Пловдив, а днес са станали солидни тучни "бизнесмени", с вирнат нависоко нос, които и не те поглеждат като минат покрай теб. Крадоха и демократи, и то мнозина, оцапаха се колкото могат, направиха каквото беше по силите им, за да осквернят синята идея, в които ний вярвахме (а пък идиоти като мен още продължават да вярват!), навредиха колкото могат, и даже повече от това, а пък след това се оттеглиха в именията си. Който иска да разбере повече за това какво съм видял с очите си от историите в онова паметно време на българския преход нека разлисти книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), която е и издадена от изд. Изток-Запад, но ако не иска да се охарчи и мен да ме обогати, нека да си я дръпне на аванта, безплатно, "от интернетът".

Но знам аз едно: не бива да обиждаме таваришчите-комунисти като си мислим, че демократите повече от тях били крали. Не е справедливо да подценяваме уменията за крадене, които притежават наште невероятни в туй отношение комунисти. По-крадливи от тях няма и не може да има, те са ненадминати в туй отношение. Затуй твърдя, че трябва да им признаем безспорния приоритет в туй отношение, на краденето де; иначе, ако не го сторим, те може дружно да се обидят така, че да подадат иск до съда в Страсбург за това, че не им признаваме заслугите, че сме им нарушили човешките права на най-умели крадци и лъжци. А аз, понеже съм справедлив човек, съвсем не смея да им отричам заслугите...

Добави в Svejo