Току-що откривам интересна публикация под заглавие Хирошима за Белене в блога на Иво Инджев; ето нейното начало:По трагичен за нея начин, без да иска, Япония е на път да ни освободи от задаващото се по нашите земи увековечаване на руското енергийно робство! Ние, които сме свикнали Русия непрекъснато да ни освобождава (от турците, от вредната за Москва независимост на България през 1944 г. и от Живков през 1989 г.), този път ще се окажем спасени от лабораторно ясното доказателство (на гърба на уникалния японския народ): нищо не е по ценно от живота на хората!
Тежко е за Япония да стане световен пример за това как с ядрената енергетика шега не бива. Не на шега сме на път да се отървем леко (чрез тежката драма на работливите и дисциплинирани японци) от бреме, което ни домързя сами да отхвърлим.
Понеже съм изцяло съгласен с констатацията на "колегата" Инджев, написах там следния лаконичен коментар:
Наистина, заслужава си да се поздравим с това, че случилото се с Япония и с японците е предпоставка Европа да ни отърве от руското атомно робство! И да се запитаме докъде сме я докарали щом сами нищичко не можем да свършим, а се налага тоя път да бъдем освобождавани по почин и със заслугата на далечните японци…
Сега пък публикувам и откъса от статията на Инджев, и моя коментар, само и само да помогна да се появи едно "блогърско цунами" по съдбовно важната тема, което обаче е твърде съмнително предвид господстващия (изпълнен със самодоволство и любуване от собствената си величавост) манталитет сред т.н. блогърско съсловие. Но като явно няма и сякаш не може да има в наши условия цунамита, то по-добре е поне не бури в чаша вода да има - отколкото да няма нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар